Измина
още една година, изпълнена със стрес,
болести, безкрайни ограничения и загуба
на много хора. В тези смутни и объркани
времена мнозина станаха наставници. Те
говориха уверено и разпалено по теми,
по които не винаги бяха подготвени и
повлияха на доста хора при взимането
на съдбовни решения. Св. ап. Яков загрижено
ни съветва да не ставаме учители, защото
така ще получим по-голямо осъждане тъй
като всички много грешим (Яков 3:1-2).
Искрено се надявам и се моля идната
година да е по-добра, но за да се случи
това е нужно поне ние, които претендираме
да сме християни, малко да се смирим и
да не забравяме, че Бог се противи на
горделиви, а на смирени дава благодат
(Яков 4:6). Разбира се, имайте мнение (та
кой днес в този модерен и горд век няма
мнение), но се опитвайте да не го натрапвате
и да не бъдете всички учители, защото е
казано, че за всяка дело, постъпка и
мисъл един ден ще дадем отговор. Изпращам
годината с молба към Бога да ми помогне
да бъде по-добър и, ако е възможно, да не
осъждам никого за в бъдеще, защото съм
грешен човек.
В
последния ден на тази година гледах
филма „Мълчание“ на Мартин Скорсезе.
В главните роли са Лиам Нисон, Адам
Драйвър, Андрю Гарфийлд и Таданобо
Асано. Това е не само най-добрия филм на
Скорзесе, но и един от най-добрите филми,
който изобщо някога съм гледал. Истински
християнски филм! Шедьовър! Филмовата
критика го определя като катарзис на
големия режисьор. Направен е по книгата
„Мълчание“ на Шусако Ендо, която описва
действителни събития, случили се в
Япония в началото на 17-ти век. Филмът
поставя толкова значими, важни и
екзистенциални въпроси, свързани с
християнската вяра, морал, чест и любов,
че опустошава съвестта на зрителя и
предизвиква в него дълбок размисъл и
покаяние. Всеки непредубеден зрител,
който се смята за християнин, неизбежно
би се попитал поне няколко пъти през
време на действието – Ами, ако аз бях
поставен в тези условия? Дали щях да
имам смелостта да проявя и една стотна
от вярата на тези страдалци? От вярата
на тези християни-мъченици? А ако пък
допуснем, че съм на мястото на някои от
онези отци-мисионери? Бих ли изобщо
издържал колкото тях или бих предал
Христос още на първия ден? Защото едно
е да си християнин в Европа, а съвсем
различно е да бъдеш такъв в 17-ти век в
Япония. Мисълта, че всички тези покъртителни
кадри пресъздават реални събития карат
зрителя не само да потръпне, но и искрено
да заплаче. Забележителен сценарий и
наистина много силен режисьорски замисъл
и реализация. Особено в онази част, в
която отецът чу благият глас на Господ
Иисус Христос. А също и когато, след
толкова години на отричане и забвение,
тайно изслуша последната изповед на
един от отрицателните герои. Ето и някои
реплики, които за мен са незабравими:
„Това е във вашите сърца, нали? Затова
ще се вслушам в тях и ще се подчиня на
Бог!“ „Как се чувстваш сега? Ти ще си
последният свещеник в Япония. След теб
християни повече няма да има по тези
земи!“, „Стъпи върху образа на Христос!
Това е само формалност. Той ще ти прости.“
„От теб зависи тези хора да не страдат.
Отречи се от вярата си и те ще живеят.“
„Нашият Господ каза на апостолите да
отидат и да разпространят Евангелието
по целия свят, сред всяко живо същество,
затова и аз ще го направя.“ „Аз се моля,
но съм изгубен и сега просто се моля
само за тишина“. „Господи, моля Те
приеми душата на Джисама. Неговото
страдание приключи. Приеми го в Твоята
слава.“ „Отче, аз стъпих на Христос и
предадох семейството си. Всички те
умряха заради мен! Разкайвам се за това.
Ще ми прости ли Бог този грях?“ „Виж,
ти дойде тук, за да помогнеш на тези
хора, а те толкова много те мразят!“
„Какво направих през живота си за
Христос? Какво правя за Христос? Какво
ще направя за Него?“
Разтърсващ! Не знам къде може да се гледа с
български субтитри, но не го пропускайте.
Вижте трейлъра: ТУК
Още откъси: 1. OТРИЧАНЕТО 2. РАЗПЪВАНЕТО