Замисляли
ли сте се какво силно нещо са мечтите?
Човек мечтае за нещо, едно семейство
мечтае за нещо, цял един народ мечтае
за нещо. И след много години на изпитания
то най-накрая се случва.
Колко години почти
всички мечтаехме България да влезе в
Европейския съюз, да има свободно
пътуване и да имаме същата валута като
всички държави, като Франция, Германия,
Италия и другите. И това се случи.
Предишното правителство завърши този
процес и дългото пътуване към заветната
цел най-накрая приключи (със замяната
на нашата валута с евро). Мечтата
най-накрая се сбъдна.
На практика обаче се
случи нещо интересно и непредвидено,
което ще онагледя с пример. Представете
си млада жена, материалистка, симпатична,
кротка и нежна, но която силно мечтае
не за духовни неща, а за хубав живот.
Така се е случило, че, за нейно съжаление,
тя е живяла не особено добър живот. Не
непременно лош, но не и добър и затова
тя мечтае за по-богат и уреден живот. И
си казва: „Така или иначе, рано или
късно, ще трябва да се оженя за някой
мъж. Той сигурно ще ме обича в началото,
но после всичко ще премине и ако е беден
ще страдам.”Затова тя пренебрегва
моралните принципи и си казва: „Ще се
омъжа за онзи там богат вдовец, той е
доста по-възрастен от мен, но пък има
къща с 12 спални, има прислуга, живее
добре, има огромна градина и всичко при
него е прекрасно.” И тази жена започва
упорито да се бори за целта си. И накрая,
след години перипетии, тя постига мечтата
си се омъжва за доста по-възрастния и
неподходящ за нея мъж, отива в дома му
и тъкмо когато настъпва времето да бере
плодовете на решението си, за нейн ужас,
в един момент всичко се обръща с главата
надолу. Мечтата е реализирана. Но мъжът,
за когото е копняла толкова, се оказва,
че има големи дългове. Отделно от това
неговите приходи по някаква причина не
са такива, каквито тя е очаквала. И тя
съвсем няма хубавия живот, за който се
е надявала. От друга страна, поради
някакъв лек умствен проблем, незнайно
защо, той е пуснал разни неприятни
агресивни хора да живеят в почти всичките
му стаи от голямата му къща. Хора, които
са някакви чужденци с друга агресивна
религия, нямащи почти нищо човешко в
очите. Те са агресивни. Нападат я, закачат
я, и дори опитват да я изнасилват. И тя
си задава въпроса: „Това, за което
толкова мечтаех, накрая се сбъдна. А
сега? Този човек се оказа лъжец, който
съвсем не е толкова богат, има дългове
и уви не е здрав. Накрая ще стане така,
че ще легне на моите ръце и аз ще трябва
и да се грижа за него. Май сбърках и
направих грешка! Може би ще е по-разумно
да оставя всичко тук и да се върна в
скромния си апартамент откъдето тръгнах,
и да си живея пак тихия живот, който
живях преди.“ Но вече няма връщане
назад. Тя е подписала договор, сключила
е брак. Омъжена е за човек, който се е
представил за един, а се е оказал друг.
Примерът стана малко
дълъг, но беше нужен защото, искам да се
замислим. Мечтаехме наистина за този
живот. За отворените граници, за обшия
трудов пазар, за единната валута... А
сега какво излезе? Хайде сега идете на
летището в София, вземете си билет и
отидете на семейна екскурзия, да речем,
в Париж. В този чуден град! Ето, сега
наближават коледните празници. Ще го
направите ли? За Рождество Христово?
Страх ви е, нали? Защото
там вече няма мир, но има протестиращи
“ученици и студенти”, които всъщност
са радикални мюсюлмани, които целенасочено
се опитват да унищожат държавата.
Или идете в Германия
на Коледен базар. Ще ви кажат: „Там ви
пазим, всичко е наред, има бетонни
ограждения около нашите базари и никакви
мюсюлмани няма да успеят да влязат с
кола или камион и да се врежат във вас
с голяма скорост. Бъдете спокойни.“
Дали ще отидем на такъв
коледен базар в Германия, да ядем сладки,
да пием капучино и да се радваме на хубав
и уреден живот? Не, нали?
Или пък в Лондон? Този
някога величествен град, който сега е
един от най-опасните в света по отношение
на изнасилванията и отвличанията на
млади жени от същите тези емигранти, от
тази другата “мирната” религия. Ние
като народ, а и повечето народи от източна
Европа, помним историята и имаме горчив
опит от срещите си с исляма. И добре
знаем, че с тези хора не може да се
обединим, защото те не се интегрират.
На запад обаче все още явно се надяват
и вярват, че ако те им правят добро,
мюсюлманите не би трябвало задължително
винаги да им отвръщат със зло. И, виждаме,
че за съжаление, вече си научават урока,
но по трудния начин.
И на фона на тази разбита
наша мечта, защото това наистина е една
разбита мечта, имаме още нещо, което е
безумно и плашещо и което се случва
сега. Западните правителства говорят
за катаклизъм, много по-голям от Ковид,
много по-голям от войната в Украйна и
много по-голям от поскъпващите цени на
енергията и храните. Говорят за някакъв
световен катаклизъм, който ще се случи
скоро и който, като гръм от ясно небе,
ще преобърне и разруши и малкото останал
сравнително нормален живот, който имаме.
Какво ще е това, не
знаем. Но виждаме как всички правителства
казват на хората да се запасяват, да
имат пари в брой, да имат свещи и да имат
храна.
И тук идва християнският
момент, на който искам да ви обърна
внимание.
Когато човек се е запасил
и има, да предположим, възможност да
оцелее не един, а десет или дори двадесет
дни. И какво от това? Какво ще се случи
после? Какво ще последва след края на
тези дни, когато провизиите свършат?
Страх ще сковава душата и никой няма да
намери покой.
Поради това искам да ви кажа:
всички илюзии, всички политики, всички
стремежи на човешката душа, на човешкото
алчно око да си подредим живота, да ни
е добре, да имаме хубави години тук, на
земята, са под въпрос. Всичко това не ни
е обещано, не ни е гарантирано, но е
съвсем крехко и лабилно.
Затова, когато дойде
утеснението, нека не се притесняваме
какво ще имаме и дали изобщо ще имаме.
Но нека мислим единствено за вярата си
в Бога. Дали сме Му се молили с любов,
дали сме обичали нашия Господ Иисус
Христос, защото Той е бил с нас през
цялото време и ни е закрилял и ще продължи
да го прави.
И тогава, в тези трудни
моменти, които явно престоят, ще трябва
да се обърнем наистина към Него с чисто
сърце и чиста душа и да Го помолим да
защити нас, близките ни, семействата ни
и целия ни народ.
Имайте тази вяра още
отсега. Имайте тази вяра, моля ви, и не
забравяйте, че Бог е по-силен от всичко.
Библията така и завършва. Не побеждава
злото. Но накрая побеждава Бог.
И последно. Искам да ви
кажа нещо и за тези високи цени в България,
които разбира се са спекула.
Не се ядосвайте, но
погледнете в общ план от добрата стана
на това. Този скъп живот, в който живеем
в момента, ни предпазва от голямата
опустошителна ислямска вълна, която
залива Европа. Липсата на богатство, в
случая, ни предпазва от едно друго много
по-голямо и опасно зло. Така че, споменете
си какво е казал нашият мъдър български
народ: „Всяко зло - за добро.” Това е
стара, велика поговорка, която е много
истинска. Нека не я забравяме и не
роптаем. Но да се молим и да казваме от
сърце: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти
виждаш нашето смущение и тревожност.
Дай ни сили да се преборим с лошите мисли
и страхове и да вярваме по-силно в Теб.
И да успеем, когато дойде утеснението,
да сме бодри духом, да не униваме, но да
вярваме в безсмъртието на душата, така
както са вярвали всички Твои светии
през вековете. И нека не страхът, но тази
вяра да ни води и спаси.“
И тогава наистина ще
ни е леко и ще имаме реално упование.
Тъй като упованието се състои именно в
това да имаме силна вяра, а не в това да
имаме повече провизии, отколкото има
съседа.
Защото най-ценното нещо
в цялата вселена, не е сигурността и
запазването на телата ни, но спасението
на нашите души. Сам Господ свидетелства
това: „Каква полза за човека, ако придобие
цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат.
16:26). И още: “В света скърби ще имате; но
дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан
16:33).
Вижте също и: ТУК
