ГОВОРИ ИСТИНАТА - проф. Джордън Питерсън. И още едно интервю за феминизма.

ГОВОРИ ИСТИНАТА - проф. Джордън Питерсън 

В края на 2023 г., в търсене на верния път към Бога, проф. Джордън Питерсън посети Света гора. Няколко дни след завръщането си той даде това интервю за Бил Мейхър, част от което ви предлагаме по-долу.

Джордан Питерсън: "Ако не кажеш това, което Бог вложи в сърцето ти се обричаш на нещастие. Запомни, че когато съвестта ти заговори не трябва да премълчаваш истината, независимо от цената."  

Вижте интервюто:  ТУК

МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ФЕМИНИЗМА СТИГНА ТВЪРДЕ ДАЛЕЧЕ?

Мислите ли, че феминизма отиде наистина твърде далече? Какво е отношението на хората днес към системното натрапване за уеднаквяване на ролята на мъжа и жената в обществото? Интервю-съпоставка, направено в Агадир (Мароко) и в Созопол (България).

Вижте:  ТУК

ДВЕ НЕВЕРОЯТНИ ИСТOРИИ

Две истински истории от живота

„Бях на 18. Бях завършил колеж и с най-добрия ми приятел бяхме кандидатствали за механици и за войници в армията. Това беше в началото на 1982 г., но го помня сякаш беше вчера. Бях се върнал отнякъде вкъщи, а на масата в кухнята имаше две писма. Майка ми и баща ми бяха там и се вълнуваха. Досещаха се за какво са писмата и нетърпеливо очакваха да ги отворя. Едното беше от армията, а другото от училището за механици. За обща радост бях приет и на двете места. В Англия е престижно да си войник. Преимуществата и привилегиите са големи. Логично беше да избера това поприще. Родителите ми също мислеха така. За моя голяма радост се оказа, че и моя добър приятел е приет в армията. Везните силно се наклониха в тази посока. Изборът ми бе предрешен. И тогава се случи необяснимото. В онзи момент почувствах нещо странно. Бях смутен. Не можех да си го обясня, затова казах на родителите ми, че ще си помисля. Това толкова ги озадачи, че се притесниха, че съм си загубил ума. Няколко дни по-късно виновно им заявих, че избирам да стана механик. Баща ми направо побесня. Дори, за известно време, спря да ми говори. Майка ми беше по-сговорчива и, макар и да беше против, постепенно прие решението ми. Дойде пролетта. Аз отидох да уча за механик, а моя приятел отиде в армията. Малко след това избухна войната между Англия и Аржентина за Фолкландските острови. Моят най-добър приятел бе изпратен на фронта с първия кораб. Скоро след това бе прострелян и загина. Ако не бях послушал съвестта си тогава и се бях записал в армията сигурен съм, че и аз щях да бъда изпратен с онзи кораб и най-вероятно да загина. Не знам дали съществува съдба, но чувствам, че нещо ме запази. Днес имам деца, внуци и добър бизнес. Но най-важното – благодарен съм за онзи мой „неправилен“ избор. Благодарен съм на Бога, че съм жив!“

„Заминах на работа в Израел още през 1990 година. Там, в град Назарет, се запознах и събрах с една руска еврейка и скоро ни се роди дете. Кръстихме детето на баща ми — Христо. Той беше един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жена ми нямаше претенции за вяра, нали идваше от страната на Ленин и Сталин, тоест беше атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Св. Александър Невски“. И това лято така направих. До нас се появи отнякъде една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и се моли на Бога на глас за дребни човешки неща. Дано да й помогне някой с още двайсетина лева към пенсията, дано да е мека зимата, че по-малко въглища да изгори, дано докарат от евтиния аспирин и т.н. А синът ми никога не е виждал сиромашия през живата си и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие, за да разбере всичко — все пак българския език е научил само от мене. По едно време очите му се насълзиха, пусна ми ръката и приближи към нея.

- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло. Лекарствата няма да ти трябват…

Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:

- Кой си ти, миличкото ми?

- Христо.

- Откъде си, ангелче?

- От Назарет.

Бабата припадна!

А по-късно лекарите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче.“

''НЕ ЗАТВАРЯЙ ОЧИ'' - ФИЛМ

Скъпи приятели, 

имам важна новина! След години ходене по мъките най-накрая е напът да се осъществи нашата голяма мечта България да се сдобие със своя първи игрален християнски православен филм. Тези от вас, които следят развитието на събитията знаят, че този филм трябваше да бъде екранизация по романа "Смисълът в живота". Така се случи обаче, че продуцентския екип заедно с Г-н Богдан Дарев, предпочетоха да се направи филм по романа "Не затваряй очи". С тази публикация искам официално да обявя, че събраните средства от компанията за "Смисълът в живота" са пренасочени към новата продукция "Не затваряй очи". Надявам се всички дарители да са съгласни с това, защото тематиката е сходна, а крайният резултат със сигурност ще е по-добър. До този момент е заснет половината филм. Ние сме убедени, че той трябва да бъде реализиран докрай. Затова и вярваме, че ще се намерят благочестиви хора, които да подпомогнат неговото дофинансиране чрез спонсорства и дарения. Приветстваме също и възможността за инвестиции като, при желание от Ваша страна, името Ви или това на Вашия бизнес ще бъдат добавени във всички рекламни материали, пана, билбордове, интернет страници и сайтове, както и в надписите на филма.

​За повече подробности или желание за разговор с продуцентския екип може да се свържете с мен. 

Очаквайте скоро още информация и снимки. Благодаря Ви. Бог да ви благослови!

​Банковата сметка на филмова къща Синархия ЕООД:  BG07RZBB91551012659188

​Основание: Дарение за православен филм.

Снимки: Христофор Балабанов

КАК ДА СМЕ СИГУРНИ, ЧЕ БОГ СЪЩЕСТВУВА?

Постарали сме се в това видео безпристрастно да покажем някои от основните тези на атеистите и вярващите. Подбрахме най-интересните моменти от университетския дебат между двама от най-популярните преподаватели – журналиста Кристофър Хиченс (атейст) и проф. Джон Ленокс (вярващ), – които винаги привличат много гледания и спорове. Двете страни – на атеизма и на вярата – се сблъскват аргументирано една срещу друга като накрая остава извода на нобеловият лауреат Вернер Хайзенберг: „Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, на дъното на чашата обаче чака Бог!“

Проф. Джон Ленокс е изключително интересна личност. Той е математик и професор в Оксфордският университет. Разработките му на тема наука и Бог са много солидно аргументирани научно и философски. Той твърди, че науката по никакъв начин не противоречи на битието на Бога, защото законите на физиката, химичните и биологичните процеси, са Божествени и той го доказва в книгите си по блестящ начин.

Вижте видеото: ТУК

За корените на атеизма и неговото начало в САЩ вижте: ТУК

Интересно е и видеото за Проф. Джордън Питерсън „Вече не съм атеист“: ТУК

Вижте също и: ТУК

Истинската историята на Ясир и Захария

Това е истинската историята на Ясир и Захария от Судан, която разчувства милиони хора по света.

„Захария беше добър човек. Забележителен! – разказва Ясир с болка. – Той беше и много умен. Но най-значимото сякаш беше, че той бе единствения християнин в цялото ни училище. И затова аз го мразех. Понеже бях мюсюлманин бях убеден, че съм по-добър от него. С другите момичета от училището биехме Захария всеки ден. А той нито се защитаваше, нито ни мразеше. Това ме влудяваше. Един ден решихме да го убием. Аз, заедно с още четири други момчета от училището, го причакахме на пусто място и започнахме да го бием. До смърт! Счупихме му ръката, счупихме му и крака. Ритахме го. Той падна на земята и не помръдна повече. Аз се почувствах спокоен и горд, че съм угодил на Аллах.

И тогава изневиделица в далечината се появи светлина. Тя беше като от фенер. Светлината ни приближаваше. И ние го оставихме да лежи там между живота и смъртта. Аз се върнах вкъщи, измих се според обичая и се помолих. На другия ден Захария не дойде на училище. На следващия ден също не дойде. И така ние никога не го видяхме повече. Аз се родих и израснах във фанатично мюсюлманско семейство. Когато бях едва осемгодишен, баща ми ме остави в ислямско училище в Судан. Там ми подстригаха косата и обръснаха в центъра на главата ми кръг. И бях насилен да изуча Корана. След всяка неволна грешка, която правех, защото бях още дете, следваше силен удар с пръчка от учителя по голата част от главата ми. Болката беше голяма. Там обаче не беше позволено да се плаче. Но мен ме болеше. И затова плачех нощем. Всяка нощ. В училището ме научиха да мразя. И аз започнах да мразя! Мразех всеки, който не е мюсюлманин.

Един ден моят малък братовчед се разболя. Лекарят каза, че му остават едва няколко дни живот. Беше тъжно. Тогава отнякъде се появиха двама души. Те бяха християни. Аз дори не пожелах да се ръкувам с тях. Те ми казаха, че знаят, че тук има тежко болно дете и искат да се помолят за него. От възпитание се съгласих и им позволих да го направят. И те започнаха да се молят на Бога на глас до мен сякаш се молиха на някой приятел, който стои пред тях. Казваха: „Боже, моля Те, излекувай това дете!“ И съвсем скоро детето отвори очи, изправи се и започна да се движи. Това ме порази! Единият от тези християни седна до мен и каза: „Знаеш ли кое е истинско чудо? То е, че Бог може да промени твоето сърце. Вярваш ли, че Йешуа (Иисус) е жив?“ И аз казах: „Да“. Защото според ислямската традиция Той наистина е жив. И онзи човек ми каза тогава: „И понеже Йешуа (Иисус) е жив, ти може да му говориш!“

Това изречение ме промени напълно! Решението дойде само. Аз започнах да се моля на Иисус. Когато моят баща и цялото ми семейство разбраха какво се е случило казаха, че вече не съм част от тях. Отрекоха се публично от мен и поканиха всички роднини и приятели на гробището. Купиха ковчег и извършиха моето погребение. Те погребаха този ковчег и обявиха на всички, че техния син е вече мъртъв! Аз се разстроих много и виках с болка към Бога: „Боже, къде си?“ И чух в сърцето си глас: „Не се тревожи. Ти знаеш, че твоя гроб е празен. Моят гроб е също празен!“. И тогава, за първи път от години, се успокоих.

От този ден изминаха много години. Бях на една протестантска конференция в Египет. След събранието там един от пасторите, възрастен мъж със сива коса, неочаквано дойде при мен и ме попита кой съм и откъде идвам. Аз му разказах моята история. А той започна да плаче. Попитах го защо плаче? Тогава той каза: „Не ме ли помниш? Аз съм Захария“. Онемях, познах го! Това беше наистина той. Тогава, в един миг, видях онази страшна картина, когато го бях пребил до смърт. Той лежеше със счупена ръка и крак в мрака на земята. Вгледах се в лицето му и видях белега, който му бях направил в онази нощ. Обзе ме огромен срам и съжаление. Аз бях лош човек. Жесток и ужасен.

В този момент Захария ме погледна право в очите и каза: „Ти ме мразеше толкова много, а аз винаги съм се молил за теб!“ И той отвори неговата Библия. И там видях, че на първата страница беше записано моето име! Аз го мразех, а той се е молил за мен! Непрестанно. В този ден Бог ми показа, че Той е милеел за мен още преди аз да имам идея за Него. И Бог ми каза, пак в сърцето, че за да обичаш тези, които те мразят, ти имаш нужда от Някой, Който се казва Иисус Христос!”

Вижте автентичния разказ и видео:  ТУК

Вижте също и:  ТУК 

Ново издание на ''ЕМИГРАНТ''

Книгата поставя много актуални въпроси, които вълнуват почти всички емигранти, разказани през личните истории на обикновените хора.  Грешим ли, когато емигрирахме? Грях ли е емигрантството? Как да спасим душите си в странство? Има ли християнинът земна принадлежност и място? Какво е да си българин в чужбина? Какво ни носи по-добрия живот на Запад? Или ли той цена, която оправдава преместването? Или това са преходни неща? По-щастливи ли сме в странство? Кой е правилният избор?... Това са част от засегнатите теми. Както и разбира се неизменните теми за вярата и пътят храма. 

Настоящето допълнено издание от издателство „Еделвайс“ включва няколко нови разказа, стихотворения и едно интервю.

"Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох „Емигрант“. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти – ще ми се да му кажа в такъв миг, – благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и категорични – ти ме връщаш в света, в който се диша леко. Диша се леко в твоя свят, защото знаем кое е зло и кое – добро. И като знаем това –  държим се за доброто! Доброто е наш баща и ние се държим за полите на палтото му. Бог е това. Браво Марти, искам да ти кажа, че да обърнеш гръб на суетата се изисква най-добрата смелост на света! И ти си го направил с тази книга!"

Калин Терзийски

YOU ARE HERE

Now I’m full of sadness

the soul is weakly too,

I know that it’s madness

but I’ll die without you.

When I see the Ocean

I feel that you think of me

and all my emotion

turns alive and lets me be.

You are close to me – I feel,

I can see your soul and eyes

and that makes me calm and still,

because you’re here – sometimes.

За повече информация и поръчки на книгата:  ТУК

Вижте също:  ТУК

БНТ "Религията днес"

Участие в БНТ, "Религията днес", 25. 02. 2023 г.

Вижте предаването:  ТУК

А също и: тук