Честит празник на нашия най-голям небесен покровител и застъпник за българския народ – Св. Йоан Рилски Чудотворец.
По неговите свети молитви Бог да пази и благославя народа ни и всички православни християни по света!
Oснова на покаяние, пример на умиление, образец на утешение и на духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, Преподобни, пребивавал в молитви, пост и сълзи. Отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души.
Записах Акатист към него: ТУК
Иван Георгиев:
След края на филма залата дълго аплодира филма. Не помня да съм присъствал някога на подобно нещо. Това казва всичко!
Milena Meena:
Оттам се връщам, от премиерата на филма във Варна на фестивала. Толкова беше силно, истинско и възвисяващо, че чувах хора около мен да подсмърчат. Трудно е човек да сдържа емоциите си на такъв добър филм. Съвършен от първия до последния кадър. Сценарият, актьорската игра, режисурата, музиката. Истински филм за вярата и любовта без никаква нотка на фалшива сантименталност или преиграване. Със сигурност Бог е помогнал да се направи. Просто трябва да се види!
Denitsa Doy:
Филмът е изключително впечатляващ. Държи те във вълнение през цялото време и като замисъл, и начина по който е направен, и майсторската игра на актьорите, и подбраната музика като специална подправка. Той олицетворява и носи вкусът от присъствието и силата на Вяра Надежда и Любов, които ще вдъхнат живот и стимул за много хора по света! Искрено пожелавам успех и благословии за това християнско филмово бижу.
Галина Маринова:
Страхотен филм, чудесна игра, прекрасна музика. Рядко добър български филм.
Диди Пенева:
Филмът е изпълнен с невероятни актьори и те оставя в дълбоки размишления. Ние във Варна сме късметлии, че го видяхме. Разтърсващ!
Ивелина Стоева:
След премиерата на филма "Не затваряй очи", ФК-Варна, се снимах с част от актьорския състав – единадесетокласникът Яни Малинов в ролята на малкия Петър и Ирен Кривошиева в ролята на майката на отец Павел. Това е филм за силата на любовта! Филм за всички вярващи и невярващи!Благодаря, Г-н Мартин Ралчевски! Радостта и сълзите в очите ми, и в тези на хората в залата, казват всичко! Бог да Ви благослови! Очакваме следващият Ви филм!
Лилия Иванова:
Току-що се прибрахме с майка ми от премиерната прожекция на филма от “Златна роза” във Варна. Благодаря от сърце (от нейно и от мое име) на целия снимачен екип и всички участващи в създаването му за голямата емоция! Оставащ силен отпечатък в съзнанието и душата е! Искрено се надявам отново да имам възможността да го гледам, както и да достигне до възможно по-голям брой публика!
Свещеник Васил Василев:
Драги Мартине, с огромна благодарност и дълбоко възхищение искам да те поздравя за създаването на филма "Не затваряй очи". Това не е просто кино, а едно истинско духовно преживяване, което издига душите на зрителите и ги води по пътя на вярата, надеждата и любовта. Твоето творчество, съчетано с богословската дълбочина на сюжета, не оставя никого безразличен - то говори на сърцата и пробужда дълбоки размисли за Божия промисъл и силата на Православната вяра. Сценарият, вдъхновен от твоето литературно произведение, докосва в най-съкровените дълбини на душата и ни припомня, че любовта и вярата в Бога са вечни сили, които ни водят през най-тежките изпитания. Историите на героите Петър и Павел, преплетени от Божията воля, отразяват много от борбите и болките, които всички ние носим в себе си. Но чрез твоето творение те намират пътя към изцеление и просветление, което е вдъхновение за всеки, който се докосне до тяхната съдба. Ти, Мартине, ни даде нещо повече от филм - ти ни даде духовна храна, която ни подкрепя в пътя ни към спасението. Благодарение на теб и целия екип, Православието намери нов израз в света на киното, и аз искрено вярвам, че това е само началото на едно благословено развитие на православното кино в България. Нека Господ ти даде сили и вдъхновение да продължиш да ни радваш с такива дълбоко смислени и духовни творби, които да докосват сърцата и да укрепват вярата на всеки зрител.
Свещеник Димитър Кадийски:
Здравей, Мартине. Бог промисля за теб. Добре, че не дойде във Варна, защото иначе при тази пълна зала и аплодисменти и хвалби щеше много да се възгордееш, а знаеш после какво става. Иначе филма беше да го изгледаш на един дъх, като кошута зажадняла за водни потоци... Доста по-добре направен, и сюжетно и смислово от много руски филми на християнска тематика. Невероятни актьорски изпълнения, включително и личното ти участие. Този филм трябва да го дадат по националната телевизия! Защото има послания, които трябва да стигнат до сърцата и душите на хората, за да се обърнат към Бога. Определено ще трябва да се развие действието в още една или две части (продължения). Говорих с режисьора, и той каза, че ти имаш готово продължение и има възможност да се направи. Само не знам как ще стане със спонсорите. Но Бог си промисля за всичко. Бог да те благослови и нека всички християни в този свят да бъдем светлина.
Свещеник Гавриил Николов:
Изказвам огромното си възхищение от този голям талант, който имате. Романът "Не затваряй очи" и филмът са много завладяващи, направо те разтърсват из основи. Може да преобърнат вярата на човек или по-точно да го утвърдят още повече във вярата! Огромно благодаря. Бог да ви благослови! Моля се на Бога един ден да се доближа до този образ на отец Павел, да съм по-смирен, по-добър и винаги готов да се жертвам за другия и постът и молитвата винаги да са на устата ми. А образа на Петър е нещо прекрасно, не знам дали би се срещнал такъв в днешно време. Да и днес има светии и подвижници, но такъв човек е нещо фантастично. Може би ние си мислим, че няма как да съществува такъв човек като Петър, но чувството за вина и грях могат да променят човека, дори и да има ментални проблеми. На такива (лудите и идиотите) е Царството Небесно!
БНР:
Първият български православен филм скоро тръгва по екраните. ТУК
БНР:
Българският игрален филм „Не затваряй очи“ е един от акцентите на филмовия фестивал "Златна роза" във Варна през тази година. ТУК
БГНЕС:
Гръмко начало за православното кино у нас. "Не затваряй очи" с блестяща премиера. ТУК
БЛИЦ:
"Не затваряй очи" с блестяща премиера на "Златната роза". ТУК
БТА:
„Не затваряй очи“ е човешка история, чиято развръзка се показва през призмата на православието. Интервю на режисьора за филма. ТУК
БЛИЦ:
Възторг: "Не затваряй очи" грабна вниманието на публиката след първата прожекция. ТУК
ТЕЛЕГРАФ:
Подмладиха Попандов с 40 г. Заради новата му роля в „Не затваряй очи“. ТУК
Скъпи приятели,
една хубава новина за най-нетърпеливите – филмът "Не затваряй очи" ще бъде показан за първи път пред публика на 22. 09. 2024 г. от 18.00 ч. на фестивала "Златна роза" във Варна, с адрес Фестивален и конгресен център, бул. "Сливница", № 2-6, Варна 9000.
Лентата излиза с благословението на Св. Синод и е със заявка за първи филм в историята на България на православно-християнска тематика. Той проследява житейските истории на отците Петър и Павел, които са двама герои в две различни ери, респективно Петър – в 80-те години и Павел – в днешно време. Петър губи сестра си в инцидент и бива изгонен от дома си. В съвремието сестрата на Павел е болна от рак и се бори за живота си. Историите на двамата герои се преплитат и намират начин, чрез Божия промисъл, да си послужат взаимно за добро.
„Златна роза“ е фестивал за нови български игрални филми, които се провежда всяка година в края на септември в гр. Варна. Фестивалът има състезателен характер за пълнометражни български игрални филми, късометражни и филмови сериали. На него се присъждат официални награди за пълнометражен игрален филм, както и награда на град Варна, награда за режисура, награда за сценарий, награда за операторска работа, награда за музика, награда за най-добра женска роля, награда за най-добра мъжка роля, награда за дебютен пълнометражен филм и др.
Важно уточнение е, че всички филми на фестивала са с английски субтитри, което ги прави достъпни за широка аудитория.
Всеки е добре дошъл!
Вижте повече за филма: ТУК
Билети онлайн: ТУК
English version: HERE
Живеем във времена на всеобщо отстъпление. Времена, в който светът е раздиран от войни и противопоставяне. Когато евреите в Израел се опитват да прогонят напълно арабите от свещените земи и да въздигнат техния древен религиозен храм, в който да започнат отново да принасят кръвни жертви.
Паралелно с това всички християнски държави в Европа и Америка се заселват системно от милиони мюсюлмани. И как отговарят на тези нови действителности и на настъпващия повсеместен ислям страните от западна Европа и Америка? Отговарят с джендър-идеология, толерантност и атеизъм. Разбирате ли за какъв голям и аномален парадокс става дума тук. Ако не се опомним и не се върнем към нашата православна вяра и към християнските си корени не ни чака нищо добро.
Господ е милостив и ни търпи, но Неговото търпение има предел. Затова нека се събудим от съня, в който тъмните сили на злото се опитват да ни вкарат и смело да изповядваме вярата си. Да се молим и да помним думите на Господ Иисус Христос: „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16:33).
Записах кратко видео по темата: ТУК
Вижте и също и Акатист към Пресвета Богородица: ТУК
Представянето на "Последно обещание" в София.
Благодаря сърдечно на всички, които дойдоха на тази среща и с които си поговорихме за вярата в Бога, чудесата в нашия живот, историята в новата книга и предстоящия филм.
Бог да ви благослови и да ви закриля.
А на всички вас, които тепърва ще четете книгата се надявам да ви хареса.
Вижте представянето: ТУК
Скъпи приятели,
не публикувам редовно тук, но тези от вас, които все пак следят какво пиша може би ще си спомнят за една духовна закономерност, която забелязах преди няколко години и за която ви разказах. Става дума за странните и необясними последователности в събитията, които се случиха скоро след написването на последните ми няколко книги.
Както съм споделял почивките в нашето семейство ги избира Мони – жена ми. Разбира се тя се съветва с мен, но аз рядко имам претенции и почти винаги се съгласявам с нейните избори. Така се случи и след излизането от печат на „Смисълът в живота“. Тогава се оказахме за няколко дни в най-южната част на Родопите – недалеч от границата с Гърция. Там случайно попаднахме в един параклис, построен до вече несъществуващ манастир. Когато се озовах там в един миг осъзнах, че се намирам приблизително на мястото, за което конкретно бях писал и на което се развива основното действие в книгата. Там където живеят двамата монаси отшелници – Павел и Александър.
След време, когато на книжния пазар се появи „Не затваряй очи“ се озовахме на семейна почивка в източната част на Странджа. Там, недалеч от село Велика, се разхождах веднъж с Миа – по-малката ми дъщеря – през гората. Гледах безлюдните горските хълмове наоколо и изведнъж почуствах, че съм попаднал именно на мястото, за което бях писал в книгата. Там, където малкият Петър се скрива от баща си, а по-късно се случва и съдбовната среща между него и отец Павел. Това беше невероятно. Няма да продължавам с примерите на странните съвпадения, за да не ставам многословен, но само ще отбележа, че жена ми никога не е била повлияна при изборите на тези места, защото тя не е чела последните ми книги и няма никаква идея къде се развиват действията.
И сега да премина към настоящата ни почивка. Не знам защо, но тази година, 2024, Мони предложи, вместо на Черно море, да отидем в северна Гърция. Показа ми снимки на апартамента под наем, който бе харесала и аз, без изобщо да знам къде се намира и какво има наоколо, го одобрих. Оказа се, че той е в градчето Нея Фокея, на Халкидики. Не знаех абсолютно нищо за това място. Като пристигнахме до такава степен не познавахме района, че през първите няколко дни ходихме на местния плаж, който съвсем не беше хубав, докато опознаем околността. В неделя посетих местната църква и там видях огромна икона Св. ап. Павел. Поинтересувах се, защо е поставена там и защо е толкова голяма и разбрах, че това не е случайно, тъй като светият апостол е бил в това градче през първи век. После посетих и най-святото място на целия полуостров Касандра – аязмото на светеца. Според светото предание, когато Св. ап. Павел е проповядвал по тези земи е бил преследван от местните жители и, нямайки къде да се скрие, се помолил на Бог да го спаси и скрие. Тогава Бог отворил мъничка просека в скалата, от която после бликнала лековита вода. В тази тясна пещера светият апостол се криел известно време от преследвачите си и също така тайно кръщавал в изворчето първите християни по тези земи.
Бях силно изненадан от поредното съвпадение и чудо в моя живот, свързано с книгите. Както ви е известно в последните ми няколко романа името Павел присъства непрекъснато. Така се казва роденото по чуден начин дете след искрената молитва на отшелника. Така се казва пламенният монах проповедник, който е готов да умре за вярата. Така се казва и несломимият столичен свещеник с непоклатима и огнена вяра. Всичките ми герои с това име са кръстени на великия апостол. И сега, без изобщо да подозирам, се оказвам на това чудно място, осветено от присъствието на самия апостол Павел. Не съм фаталист, нито пък се хваля (опазил ме Бог), но забелязвам чудната Божия намеса и затова смирено я споделям с вас за Божия слава.
Заснех кратко видео за аязмото в Нея Фокея. Както ще видите входът е изключително тесен, а таванът съвсем нисък, в един участък даже се минава наведен и на колене. В дъното на пещерата има ранно-християнско параклисче и останки от стари стенописи.
Свети апостол Павле, моли Бога за всички християни по света, за България и за мене грешния.
Вижте видеото: ТУК
Скъпи приятели,
.jpg)
