БНР – ВЕЛИКДЕН (и още препратки)

“Ти дойде на този свят сам. Ще си тръгнеш от него пак сам. Дойде без да притежаваш нещо. Ще си тръгнеш пак така - без нищо. Първата ти глътка въздух? Навярно някой е бил до теб. Последната ти глътка въздух? Навярно някой пак ще е до теб. В онзи свещен момент ще разбереш всичко. Възможно е цялата тайна на творението да ти стане ясна. Това обаче вече няма да те вълнува. Но само вечната ти съдба. Ще срещнеш ангели и демони. Ще застанеш пред Бога. За да Му отговориш. За всичко. За абсолютно всичко. И ще настъпи безвремие. Красиво или тъжно? Това ще зависи от твоите дела и сърдечни разположения докато си бил на земята. Ако си обичал Бога? Той няма да те остави. Ако си обичал света? Ще страдаш по него безвъзвратно. Мисли. Имаме ограничено време на земята. Не го губи. Защото вечността не е метафора, но реалност!”

oт “Вечност”

БНР – Нощен Хоризонт, ВЕЛИКДЕН 2021 г.

За целта на нашия живот, за радостите, за страданията. За Божиите знаци, напомняния и благословии. За противенето и за съгласието със съдбата. За духовния мир и за красотата на видимия и невидимия свят. За въпросите, на които нямаме отговор и за тези, чиито отговори усещаме със сърцата си. За вечността:

ТУК

"На небето ли си" "Are you in Heaven" – разказ от "Душа" публикуван на английски:

ТУК

За четящите българи в Англия. Някои от книгите ми са налични в най-голямата българска книжарница в Лондон. Могат също да се поръчват и онлайн:

ТУК

''ВЕЧНОСТ'' - новият роман

Скъпи приятели,

романът "ВЕЧНОСТ" е вече на книжния пазар.

Той се издава от издателство „Еделвайс“

с благословението на епископ Поликарп и

с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

Кратък филм: ТУК

Откъс: ТУК

За покупка с безплатна доставка: ТУК

A film in English: HERE

Вижте двете представяния на романа!

Първо представяне: ТУК

Второ представяне: ТУК

Мнение от отец Боян Саръев: ТУК

Мнение от Анжела Димчева: ТУК

Мнение от Богдана Сиракова: ТУК

Откакто се помня ме е занимавал въпроса за вселената. Още като дете се питах и не можех да си обясня как така, макар и толкова огромна, вселената все пак е безкрайна. Умът ми не го побираше. Растях, възмъжавах, остарявах, а този въпрос така и не намери отговор. В наше време астрофизиците доказаха, че вселената се разширява по-бързо от скоростта на светлината, което е нещо немислимо. И все пак. В какво точно се разширява? И какво всъщност представлява пространството без материя? Какво има в него? А отвъд него? На всеки е ясно, че, за съжаление, не можем да узнаем отговорите на тези въпроси.

Когато повярвах в Бога и станах християнин, към тази загадка се прибави още една. Това беше загадката за времето. Или иначе казано – загадката за липсата на време. Божият Син многократно казва в Евангелието, че там, отвъд, след нашата биологична смърт, времето спира да тече. Настава вечност. Но какво всъщност е вечността? И как така времето спира да тече?

Някой има ли отговори на този въпроси?...

Нарекох новата си книга „Вечност“ не защото претендирам да знам отговорите на тези сложни въпроси. Нарекох я така, заради желанието ми да разсъждавам над тях. Заради порива ми да се опитам с разума си да позная Бога. Разбира се – това е невъзможно. Защото Творецът на всичко така ни е устроил, че да не можем да Го познаем с нашите умове, но само със сърцата си. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8).

НЯКОЛКО НОВИ ВИДЕА

НЯКОЛКО НОВИ ВИДЕА:

А Б О Р Т 

(за изборът, за решението и за последствията)

П С А Л М И

(с любов и благодарност към Бога)

СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА

(тийзър на филма)

СВЕТИЯ СИНОД БЛАГОСЛОВИ СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВИЯ ИГРАЛЕН ПРАВОСЛАВЕН ФИЛМ В БЪЛГАРИЯ

     Скъпи приятели, 

Тази година се навършат 32 години от настъпването на демократичните промени в България. Всеки знае, че за този дълъг период се случиха много и различни неща в обществено-културния живот на страната, но за жалост едно изключително важно и значимо събитие все още не е факт. Това е появата на български игрален филм с православно-християнски и национален акцент. Трябва с болка да признаем, че в сравнение с другите държави с традиционно православно вероизповедание, по този показател ние сме на дъното. За този повече от тридесетгодишен период в Русия бяха направени над 100 такива игрални филма, в Румъния – 15, в Гърция – 12, в Сърбия – 7 и т.н., а ние в България, все още нямаме нито един. Във връзка с този печален факт, от който може само да се срамуваме, аз написах сценарий за игрален филм на християнска тематика. Той е базиран на романа „Смисълът в живота“, изд. „Еделвайс“ 2019 г. Романът бе приет с голям интерес, който продължава и до днес, от читателската аудитория в страната и в чужбина. Заедно със сценария са изготвени аргументирани предложения за финансов бюджет на филма, режисьорска експликация, синопсис и всичко необходимо, за да се улесни даването на старт на проекта. Бюджетът е обмислен, но е умишлено значително занижен. За сравнение той е девет пъти по-малък от получилия държавно финансиране нашумял игрален филм „Възвишение“. Аз нямам финансови претенции за себе си.

Това отворено писмо е апел за осъществяването на една истинска, голяма и необходима национална кауза. Като първи по рода си в нашата кинематографична история, този филм ще бъде гледан от много хора с различни интереси и на различна възраст и, според експертната прогноза, ще има пълна възвращаемост на вложените средства. Всеки, който следи развитието на християнското кино по света, добре знае, че въпреки сериозната критика, шедьовърът на Мел Гибсън „Страстите Христови“ бе гледан от милиони зрители и остана завинаги в душите на хората. Същото се случи и с руските филми „Остров“ и „Цар“ на режисьора Павел Лунгин. В началото на снимките Лунгин споделя, че е бил истински притеснен дали ще успят да си възвърнат вложените средства, но впоследствие страховете му не се оправдават, защото зрителският интерес е огромен. През последните години това се случва и с много други игрални филми на християнска тематика навсякъде по света. Затова съм убеден, че е крайно време и България да се сдобие поне с един такъв филм, който да събуди любовта на народа към вярата и Отечеството.

     Разбира се, ние може още петдесет години да не направим подобен филм. Може и никога да не го направим, с което само ще затвърдим и без това отрицателното мнение към нас от страна на другите православни народи. През последните години те често ни сочат като пример за нация, която стремително губи историческата си идентичност и вяра, и не предприема нищо срещу това.
     Всеки родолюбив българин знае каква антибългарска политика се провежда от години в Родопите, както и в останалите части на страната, които са с преобладаващо мюсюлманско население. В Пазарджик вече има цял квартал, в който българи трудно се допускат, а жените са облечени като в Афганистан и Иран. Когато през лятото на 2019 г. представях книгата си в няколко града, бях поканен от отец Боян Саръев, за да я представя и в Кърджали. До този момент само бях чувал, че в този стар български град преобладаващият език на пазара и по магазините е турският. Няма какво да добавя повече. Явно е, че политиците нехаят за тази съдбовна подмяна на нашата вяра и език. Затова съм убеден, че този филм ни е нужен повече от всякога! Ако филмът бъде реализиран, ще разкрие на нашето общество истинското положение в тези български територии, които за съжаление бавно, но трайно се ислямизират. Благодарение на съвременните средства за разпространение филмът лесно ще достигне до всеки българин. Ще раздвижи заспалите чувства на народа. Ще събуди естествените му съпротивителни сили. Ще го възроди духовно и ще му помогне да се върне към корените си. Това са все неща, от които нацията има нужда както никога досега.
     Основната тема на филма е истинският път за възраждане на България, който минава през духовността и саможертвата. Не светските борби, не политическите страсти, а вътрешното, духовно възраждане. Българският народ има нужда да намери себе си, а филмът отговаря на въпроса какво е България, как се ражда като държава и какво отношение има това към всеки отделен българин. Известни са думите на акад. Дмитрий Лихачов, който говори за България като за „държава на Духа“. Точно тази тема, с художествени средства, по един интересен и вълнуващ начин, съм се опитал да въплътя в драматургията на филма. Защото България, като състояние на духа, е вечната тема на нашия народ и тя няма да свърши никога.
     България трябва да има свой православен игрален филм, защото времената са драматични, а българите, слава Богу, сме все още търсещи. Ние не разбираме защо се проваляме в опитите си да построим нашето ново, свободно общество. Отчайваме се като гледаме случващото се в света и провала на политическите идеологии и утопии. Питаме се къде да търсим нашите устои в този свят. Малцина са тези, които на този етап съзнават, че това са християнските ценности, заложени дълбоко в нашата родова и национална памет. Българинът не е само номинално християнин, но бидейки наследник на поколения освещавани хора, той носи тази родова памет дълбоко в душата си.
     Действието на филма се развива в Родопите, в един малък манастир, в който двама монаси (единият – бивш мюсюлманин) и техните приятели се опитват да живеят православната вяра, заобиколени от нееднозначното отношение на местните жители. В манастира се пресичат съдбите и копнежите на много и различни герои, всеки със своите проблеми и търсене на смисъла в живота. В драмата на различните персонажи, в сблъсъка на светогледи и ценности се разкрива цяла палитра от богословски теми, които силно вълнуват съвременните вярващи хора. А финалът е неочакван, обнадеждаващ и отворен.
     Но, разбира се, темите на филма надхвърлят конкретната проблематика в Родопите, като от частния случай се върви към обобщението, което е символ на борбата за България изобщо. Затова и неслучайно избрах тази тема.
     Тъй като искахме още в самото начало филмът да получи благословението на Светия Синод, сценарият бе представен за обсъждане от митрополитите. Полученото одобрение и благословение за заснемането е прецедент в досегашната история на Българската Православна Църква, което ми дава още една надежда да вярвам, че филмът ще бъде реализиран.
     Моля се на Бога да се случи чудо и да се намерят будни сънародници. Най-вече продуцент, който да застане зад проекта, а също и спонсори, които да осъзнаят критичното положение, в което се намираме в духовен план и реалната нужда от този филм. Тези хора лесно биха могли, след толкова години безхаберие, най-накрая да дадат ход на тази така нужна кауза.
     Всеки, който има отношение към киното и би искал да прочете сценария и другите документи е добре дошъл! А тези, които нямат идея как да помогнат, но биха искали да го сторят, могат да подкрепят осъществяването на този филм с молитва, защото всяка молитва е чута. И пак казвам – аз и моят екип нямаме претенции за облагодетелстване. Готови сме да предоставим всичко безвъзмездно. Правим го единствено от любов към Православието и България.

    

    Интервю по БНТ за ФИЛМА

     Анотация за КНИГАТА

ПОРЪЧКА И ДОСТАВКА НА КНИГИТЕ МИ ПО СВЕТА

 Скъпи приятели,

благодарение на новата интернет-платформа Chetem-bg.com четири от моите книги: „Безкрайна нощ“, “Горски дух“, „30 паунда“ и „Смисълът в живота“ вече могат да бъдат поръчани и доставени в почти всички държави по света! Надявам се в бъдеще и другите ми книги да бъдат добавени там. Заплащането на доставката е през PayPal и е около 30 лв., което не е малко, но добрата новината е, че независимо от бройката на поръчаните книги, ако те са предназначени за един адрес, цената не се променя!

За повече информация и поръчки следвайте връзките:

„Безкрайна нощ“ 

„Горски дух“ 

„30 паунда“ 

„Смисълът в живота“ 

Благодаря.

"ГОРСКИ ДУХ" – ново издание

Излезе от печат ново издание на "Горски дух". За мен това е голяма радост, защото години книгата липсваше на книжния пазар, а сега тя е отново факт. Какво бихме правили ако знаем със сигурност, че ни остават няколко часа живот? Бихме ли имали достатъчно вяра и надежда? За какво бихме се молили на Бога? Главният герой в „Горски дух“ е изправен пред тези страшни въпроси в последната нощ от живота си...

„Роман, много по-различен от всичко онова, което излиза днес в областта на белетристиката. Кара те да почувстваш реално нещо, което трябва да признаем, че сме склонни да забравяме, а именно – притежаването от нас на безсмъртна душа!"

Проф. д-р Николай Маджуров


„Никога няма да забравя, когато за пръв път взех в ръце „Горски дух“. Тя се бе появила в книжарниците след убийството на известния руски свещеник-мисионер Даниил Сисоев през 2009 г. Скоро след това романът бе изчерпан и въпреки интереса към него, не бе преиздаден отново. Не знам какъв е бил тогава мотивът за отказа, но според мен, той е бил най-вече заради основната тема в него – превъзходството на християнството над исляма. Затова сега съм особено щастлива, че книгата е пак на книжния пазар и съм убедена, че настоящият издател е проявил смелост. В романа се разказва за наивен младеж от централната част на САЩ, който пристига в големия град. Притиснат от финансовата криза, той е подтикнат от приятел да вземе участие в банков обир. Следва провал, залавяне, процес и затвор. Зад решетките младежът се оказва в една килия с беловлас сирийски професор по история на исляма. Житейската драма на професора е забележителна. След тайнствено духовно преживяване той се е отказал от исляма и публично е изповядал християнската вяра. Това моментално слага край на неговата професионална кариера. Той е принуден да напусне Сирия и да емигрира в САЩ. Издигането на християнската религия над исляма, през погледа на експерта, е представено аргументирано и убедително. Професорът е със забележителен характер. Добър и нежен по душа, той се явява и исполин и защитник на истината. Не са малко писателите, наши съвременници, които са отстоявали истината с цената на всичко. Сабахатин Али, Георги Марков, Нахед Хатар, Георги Стоев и редица други; но безспорно най-ярък пример за нас като православни християни, това е ярката и незабравима личност на отец Даниил Сисоев, за когото споменах в началото, защото не мога да не направя аналогия между него и Мартин Ралчевски. За мен Ралчевски се утвърди на писателското поприще точно с тази своя книга. В нея той разкри своята същност, идеали и цел на православен мисионер, изпълнен с жива любов към Господ Иисус Христос. Книгата е прекрасна, ала не е лека за четене. Но важен е краят. Защото през болката и търсенето на идентичност и смисъл, в края на пътуването читателят излиза обновен и пълен с дух и живот!“

       Екатерина Борисова, редактор


    Поръчка на книгата с безплатна доставка: ТУК

    Откъс от нея може да чуете: ТУК

    Още коментари: ТУК

В ПАМЕТ НА НАЙ-ДОБРИЯ ЧОВЕК, КОГОТО СЪМ СРЕЩАЛ

На 11.09.2020 г., след кратко боледуване, почина отец Питър Скорър. Прекрасен духовник от руски произход, отец Питър прекара по-голямата част от живота си като дякон, служейки основно в малката православна църква „Св. Анна“ в град Екситър. В края на 20 век, заедно с двама православни свещеници той утвърждава Православието в южна и западна Англия. Отец Питър бе изключителен в много отношения. С ръка на сърцето мога да кажа, че през живота си не съм срещал по-добър и по-отдаден на вярата човек от него. Той бе живо олицетворение на скромност и себеотрицание. В един от последните ни разговори споделих с него тревогата си, че заради вируса понеже храмовете са затворени е лошо за духовния ни живот, защото нямаме възможност да се черкуваме редовно и да се причастяваме! А той благо отвърна да не се тревожа, защото това е изпитание, което ще премине и ми припомни, че някога в Съветска Русия по време на гоненията е било много по-лошо. Имало е хиляди свещеници, монаси и миряни, които с години не са имали никакъв достъп до православна църква и до св. тайни, но въпреки това са се спасявали! Бог гледа човешкото сърце и неговия стремеж към небето. Прекрасен духовник. Винаги намираше точните думи да ни утеши и да ни вдъхне вяра и надежда! Един свещеник, който добре го познаваше и който го изпрати в последните дни на живота му, написа за него нещо съкровено: „Отидох да го видя. Къщата му беше пълна с роднини и приятели, дошли да си вземат сбогом. Оставиха ме сам с него. Отецът ме предупреди, че може мислите му да блуждаят, но аз не забелязах такова нещо! Той говореше ясно и смислено. Имаше кислородни тръбички в носа и кашляше от време на време. Беше на края на силите си. Аз не исках да го прекъсвам, да не би да го натоваря и да се налага да ми обяснява отново. Тогава той ми сподели нещо, което за мен със сигурност означава, че е имал небесно видение. Каза ми, че се намирал в стаята и изведнъж почувствал, че се издига нагоре, а всичките му болки в един миг престанали. Оказал се в някаква непозната чудна местност сред ангели. Там чул неземни звуци и песнопения, и извършил небесна Света Литургия като през цялото време бил неземно щастлив.“

Повече за него прочете  ТУК

Бог да го прости!