НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ

     Замисляли ли сте се какво силно нещо са мечтите? Човек мечтае за нещо, едно семейство мечтае за нещо, цял един народ мечтае за нещо. И след много години на изпитания то най-накрая се случва.

     Колко години почти всички мечтаехме България да влезе в Европейския съюз, да има свободно пътуване и да имаме същата валута като всички държави, като Франция, Германия, Италия и другите. И това се случи. Предишното правителство завърши този процес и дългото пътуване към заветната цел най-накрая приключи (със замяната на нашата валута с евро). Мечтата най-накрая се сбъдна.

    На практика обаче се случи нещо интересно и непредвидено, което ще онагледя с пример. Представете си млада жена, материалистка, симпатична, кротка и нежна, но която силно мечтае не за духовни неща, а за хубав живот. Така се е случило, че, за нейно съжаление, тя е живяла не особено добър живот. Не непременно лош, но не и добър и затова тя мечтае за по-богат и уреден живот. И си казва: „Така или иначе, рано или късно, ще трябва да се оженя за някой мъж. Той сигурно ще ме обича в началото, но после всичко ще премине и ако е беден ще страдам.”Затова тя пренебрегва моралните принципи и си казва: „Ще се омъжа за онзи там богат вдовец, той е доста по-възрастен от мен, но пък има къща с 12 спални, има прислуга, живее добре, има огромна градина и всичко при него е прекрасно.” И тази жена започва упорито да се бори за целта си. И накрая, след години перипетии, тя постига мечтата си се омъжва за доста по-възрастния и неподходящ за нея мъж, отива в дома му и тъкмо когато настъпва времето да бере плодовете на решението си, за нейн ужас, в един момент всичко се обръща с главата надолу. Мечтата е реализирана. Но мъжът, за когото е копняла толкова, се оказва, че има големи дългове. Отделно от това неговите приходи по някаква причина не са такива, каквито тя е очаквала. И тя съвсем няма хубавия живот, за който се е надявала. От друга страна, поради някакъв лек умствен проблем, незнайно защо, той е пуснал разни неприятни агресивни хора да живеят в почти всичките му стаи от голямата му къща. Хора, които са някакви чужденци с друга агресивна религия, нямащи почти нищо човешко в очите. Те са агресивни. Нападат я, закачат я, и дори опитват да я изнасилват. И тя си задава въпроса: „Това, за което толкова мечтаех, накрая се сбъдна. А сега? Този човек се оказа лъжец, който съвсем не е толкова богат, има дългове и уви не е здрав. Накрая ще стане така, че ще легне на моите ръце и аз ще трябва и да се грижа за него. Май сбърках и направих грешка! Може би ще е по-разумно да оставя всичко тук и да се върна в скромния си апартамент откъдето тръгнах, и да си живея пак тихия живот, който живях преди.“ Но вече няма връщане назад. Тя е подписала договор, сключила е брак. Омъжена е за човек, който се е представил за един, а се е оказал друг.

    Примерът стана малко дълъг, но беше нужен защото, искам да се замислим. Мечтаехме наистина за този живот. За отворените граници, за обшия трудов пазар, за единната валута... А сега какво излезе? Хайде сега идете на летището в София, вземете си билет и отидете на семейна екскурзия, да речем, в Париж. В този чуден град! Ето, сега наближават коледните празници. Ще го направите ли? За Рождество Христово?

    Страх ви е, нали? Защото там вече няма мир, но има протестиращи “ученици и студенти”, които всъщност са радикални мюсюлмани, които целенасочено се опитват да унищожат държавата.

    Или идете в Германия на Коледен базар. Ще ви кажат: „Там ви пазим, всичко е наред, има бетонни ограждения около нашите базари и никакви мюсюлмани няма да успеят да влязат с кола или камион и да се врежат във вас с голяма скорост. Бъдете спокойни.“

    Дали ще отидем на такъв коледен базар в Германия, да ядем сладки, да пием капучино и да се радваме на хубав и уреден живот? Не, нали?

    Или пък в Лондон? Този някога величествен град, който сега е един от най-опасните в света по отношение на изнасилванията и отвличанията на млади жени от същите тези емигранти, от тази другата “мирната” религия. Ние като народ, а и повечето народи от източна Европа, помним историята и имаме горчив опит от срещите си с исляма. И добре знаем, че с тези хора не може да се обединим, защото те не се интегрират. На запад обаче все още явно се надяват и вярват, че ако те им правят добро, мюсюлманите не би трябвало задължително винаги да им отвръщат със зло. И, виждаме, че за съжаление, вече си научават урока, но по трудния начин.

    И на фона на тази разбита наша мечта, защото това наистина е една разбита мечта, имаме още нещо, което е безумно и плашещо и което се случва сега. Западните правителства говорят за катаклизъм, много по-голям от Ковид, много по-голям от войната в Украйна и много по-голям от поскъпващите цени на енергията и храните. Говорят за някакъв световен катаклизъм, който ще се случи скоро и който, като гръм от ясно небе, ще преобърне и разруши и малкото останал сравнително нормален живот, който имаме.

    Какво ще е това, не знаем. Но виждаме как всички правителства казват на хората да се запасяват, да имат пари в брой, да имат свещи и да имат храна.

    И тук идва християнският момент, на който искам да ви обърна внимание.

    Когато човек се е запасил и има, да предположим, възможност да оцелее не един, а десет или дори двадесет дни. И какво от това? Какво ще се случи после? Какво ще последва след края на тези дни, когато провизиите свършат? Страх ще сковава душата и никой няма да намери покой.

    Поради това искам да ви кажа: всички илюзии, всички политики, всички стремежи на човешката душа, на човешкото алчно око да си подредим живота, да ни е добре, да имаме хубави години тук, на земята, са под въпрос. Всичко това не ни е обещано, не ни е гарантирано, но е съвсем крехко и лабилно.

    Затова, когато дойде утеснението, нека не се притесняваме какво ще имаме и дали изобщо ще имаме. Но нека мислим единствено за вярата си в Бога. Дали сме Му се молили с любов, дали сме обичали нашия Господ Иисус Христос, защото Той е бил с нас през цялото време и ни е закрилял и ще продължи да го прави.

    И тогава, в тези трудни моменти, които явно престоят, ще трябва да се обърнем наистина към Него с чисто сърце и чиста душа и да Го помолим да защити нас, близките ни, семействата ни и целия ни народ.

    Имайте тази вяра още отсега. Имайте тази вяра, моля ви, и не забравяйте, че Бог е по-силен от всичко. Библията така и завършва. Не побеждава злото. Но накрая побеждава Бог.

    И последно. Искам да ви кажа нещо и за тези високи цени в България, които разбира се са спекула.

    Не се ядосвайте, но погледнете в общ план от добрата стана на това. Този скъп живот, в който живеем в момента, ни предпазва от голямата опустошителна ислямска вълна, която залива Европа. Липсата на богатство, в случая, ни предпазва от едно друго много по-голямо и опасно зло. Така че, споменете си какво е казал нашият мъдър български народ: „Всяко зло - за добро.” Това е стара, велика поговорка, която е много истинска. Нека не я забравяме и не роптаем. Но да се молим и да казваме от сърце: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти виждаш нашето смущение и тревожност. Дай ни сили да се преборим с лошите мисли и страхове и да вярваме по-силно в Теб. И да успеем, когато дойде утеснението, да сме бодри духом, да не униваме, но да вярваме в безсмъртието на душата, така както са вярвали всички Твои светии през вековете. И нека не страхът, но тази вяра да ни води и спаси.“

    И тогава наистина ще ни е леко и ще имаме реално упование. Тъй като упованието се състои именно в това да имаме силна вяра, а не в това да имаме повече провизии, отколкото има съседа.

    Защото най-ценното нещо в цялата вселена, не е сигурността и запазването на телата ни, но спасението на нашите души. Сам Господ свидетелства това: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26). И още: “В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16:33).

    Вижте също и:  ТУК

"100% ЛЮБОВ" - представяне, препратки и отзиви

Често една книга започва своя истински живот не когато бъде написана, а когато стигне до сърцата на хората.

Искам да благодаря на всички, които уважиха събитието с представянето на книгата в София, споделиха вечерта с мен и проявиха интерес към книгата.

Особено ме зарадваха първите отзиви на читателите и, че романът ви е развълнувал и ви е накарал да се замислите, докосвайки нещо дълбоко във вас. Защото именно това е най-голямата награда за един автор, когато разбира, че написаното от него не е останало само върху страниците, а е намерило път към човешките души.

Благодаря и на всички, които тепърва ще посегнат към романа.

Надявам се всеки, който го прочете, да открие в него нещо свое. Защото истинската любов не е наполовина, но тя е до край. До пълна отдаденост. Буквално 100%.

За повече информация вижте връзките.

Представянето на романа: ТУК

БНТ „Религията днес“: ТУК

ТВ Евроком: ТУК

„Гласове“ с Явор Дачков: ТУК

Радио „Зорана“: ТУК

БНР: ТУК

Тийзър: ТУК

За поръчки: ТУК

"100% ЛЮБОВ"

Скъпи приятели,

излезе от печат новия ми роман „100% любов“.

Колко струва животът, когато ни лишат от всичко? Можем ли да простим на тези, които са разкъсали нашата душа и да забравим? Колко силен е викът за правда?

В свят, скован от предпазливост романът поставя най-страшния въпрос: готови ли сме да рискуваме всичко и да докажем любовта си не с думи, а със самия си живот? До пълна отдаденост? Буквално: 100%.

Този роман е нещо и като съзнателен вътрешен протест срещу повърхностния свят, в който живеем и срещу навика да консумираме всичко набързо. Затова той е мащабен опит да забавим крачка, да се вгледаме в себе си и да се потопим в истински важните неща. В центъра на сюжета е една съдбоносна среща, която подлага на изпитание всичко, в което вярват героите, за да им покаже дали в крайна сметка любовта може да надделее над мрака.

„Тази книга не е за любовта, която свързваме с усмивки, целувки и щастлив край. Но за любовта, която пронизва, разрушава правилата и води до жертви. „100% любов“ разказва историята на две жени, толкова различни и толкова сродни в своите болки и копнежи. Катя – уважаван психолог, съпруга и майка, която крие чувства, които не принадлежат на нейния брак. И Ирена – млада жена с белязана душа и минало, което я преследва и тласка към престъпление. Роман за прошката, жертвата и за смелостта да обичаш без застраховка. И за най-голямата победа – тази над себе си!“

Свещеник Димитър Кадийски

Страници: 528 

Цена:13 евро

Видео за книгата: ТУК

За поръчки: ТУК

Аудио откъси от всичките ми книги: ТУК

Цар Самуил

          Бях малко дете, може би на шест-седем години, но добре помня как майка ми ми разказваше за една далечна и тежка война между Българското царство и Византия. В моето детско съзнание тогава нямаше дати и сложни имена. За мен имаше един "Добър цар", благочестив, дълбоко вярващ и обичащ народа си, и един лош чужд цар. В нашето семейство връзката с тези погранични земи винаги е била жива и дълбока. Баба ми Стоица (по майчина линия), Бог да я прости, беше от българските преселници от Егейска Македония. Тя носеше в себе си цялата памет, болка и любов на този край. Всичко, свързано с днешна северна Гърция, с историята и с корените ни, тя го знаеше до съвършенство и го бе предала на майка ми. A майка ми го предаваше на мен. И така, майка ми разказваше как след една страшна битка, лошият гръцки цар (император Василий II) прави нещо нечувано жестоко. Вместо да освободи или убие пленените български войници, той заповядва да ги ослепят. На петнайсет хиляди млади мъже отнема завинаги светлината, а на всеки сто души от тях оставя по един с едно око, за да води останалите обратно към дома. И когато нашият Добър цар Самуил ги вижда да се завръщат, безоки, куцащи и съсипани сърцето му не издържа. Той се разтреперва пада, получава инфаркт и умира.

Помня как като детенце мигах, слушах с широко отворени очи и я питах: „Мамо, а защо той умира? И защо сърцето му спира?“ И майка ми ми отговаряше тогава с думи, които са се врязали в съзнанието ми за цял живот: „Защото, моето момче, той е бил истински владетел, който е обичал държавата и народа си. И в същия този миг си е дал сметка какво бреме е това. Тези мъже са млади, пред тях има дълъг живот, а те никога повече няма да могат да работят и да хранят семействата си, но за тях ще трябват много хора да ги обгрижват. И нашия добър цар като видял тази страшна картина на безкрайна жестокост не могъл да я преживее и починал.“ Седях тогава, премигвах и се чудех що за човек е бил този наш цар? Каква огромна любов и голямо сърце е носил, за да съпреживее болката на всеки един от своите войници? Днес, вече като зрял мъж, коленича мислено пред него и го споменавам с добро. Нарочно не искам да използвам думи като „кости“ и „тленни останки“. Защото за мен това са мощи. Тъй като за праведните и благочестиви хора се казва, че оставят след себе си мощи. А той е бил такъв. Бил е праведник, който е обичал истински България и е отдал живота си за нея.

        Добре дошъл у дома, Царю! Почивай в мир в твоя нов и последен дом в центъра на София. Бог да те прости и да пази паметта ти, а ние никога няма да забравим твоя пример как се обича родина със сърце, което може да спре от любов и болка за народа си!

Новия филм на Мел Гибсън

        Много рядко си позволявам да правя обобщения и да използвам думата „всички“. Но в този случай мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че почти всички от нас, сигурно 99%, сме гледали филма „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, който излезе през 2004 година. Трудно е да се опише каква епопея е този филм. Какви дълбоки чувства събужда и колко много неща се случиха около него и след него с душите на милиони хора по света.

        Оттогава изминаха повече от 20 години, а продължението му все още не е дошло. Много се изговори по темата и затова няма да влизам в излишни детайли, но подтикнат от няколко скорошни интервюта на Мел Гибсън, ми се иска да споделя, че вече е ясно, че филмът наистина ще има грандиозно продължение, разделено в две части, като първата се очаква в края на май 2027 година.

        Изключително силно впечатление ми направиха някои от неговите думи. Той сподели, че този филм е трябвало да излезе доста по-рано (още преди няколко години), но невидими зли духовни сили постоянно са спирали работата му. Все нещо се е случвало, за да не може лентата да бъде завършена. За тази невидима, духовна борба ние, православните християни, много добре знаем и разбираме за какво става дума. И Мел Гибсън го е разбрал от собствен опит. Той каза и нещо друго, което е много интересно: “Това ще бъде филм за смъртта, за Божия съд, за Ада и за Рая.” Всички знаем, че Господ бе разпънат на Разпети петък и възкръсна в Неделя. Но какво се случва на Велика събота? Какво се случва в този тайнствен ден от Неговата смърт на Кръста до самата победа на Възкресението? Ето тази тема Мел Гибсън ще ни покаже на екрана! По неговите думи това ще бъде филм, какъвто не е правен никога досега; той ще бъде най-забележителният и най-гледаният в историята на човечеството. Това са изключително силни думи! И ако не се оправдаят, ще бъде тъжно, но ако се оправдаят (в което се надявам) пред нас предстои грандиозен и забележителен завършек на това духовно творчество.

        Слава Богу за всичко! Мел Гибсън за пореден път доказва, че да се трудиш на Божията нива чрез филмовото изкуство изобщо не е лесно, защото има тъмни съпротивителни сили, които всячески се опитват да спрат това спасително дело тъй като това ще бъде филм за истинската духовна борба. Тази за нашите безсмъртни души!

"Страстите Христови" (2004 г.): ТУК

СЪРЦЕTO

        Има една тема, която е тъжна и деликатна и почти всички я избягват. Това е темата за внезапната смърт. В случай на неочаквана и внезапна смърт повечето от нас са попълнили документ за съгласие или несъгласие органите ни да бъдат трансплантирани, което е едно неприятно, но и необходимо завещание. Тъй като човешката душа е безсмъртна, след смъртта на тялото тя вече не е свързана с органите в него и затова, в случай на нужда, е добро дело бъбреци, черен дроб, далак, крайници и т.н. да се прехвърлят в друг човек, чийто живот е застрашен, за да продължи той да живее.

        Въпросът със сърцето обаче е малко по-различен. Разбира се, подобно на другите органи, то също може да се трансплантира. По този въпрос обаче има едно недвусмислено мнение, което съвсем не е за пренебрегване. То е на йеромонах Серафим Роуз (1934 – 1982), който е канонизиран от Руската православна задгранична църква за светец. Той ясно казва, че в случай на внезапна смърт всички органи могат да се дарят, но е препоръчително единствено сърцето да не се дарява!

        Това е доста странно и дори, в известен смисъл, непонятно. Защо мисли така този исполин на вярата, чийто живот е бил изпълнен с аскеза, духовна мъдрост и святост? По мое мнение той казва това, защото явно наистина в сърцето има нещо по-специално в сравнение с другите органи в човешкото тяло и той го е знаел. И това наистина се потвърждава през годините от книги като: „Твоето сърце принадлежи на мен“ от Дийн Кунц, „Всичко, което мислих, че знам“ от Шанън Такаока, „Промяна в сърцето“ от Джоди Пико и др. Също има и филми. Сещам се за: „21 грама“ (2003), „Сърца в съпротива“ (2000) и „Сърцето“ (2016). А със сигурност са и повече.

        Но защо изобщо повдигам тази тема? Правя го, защото вчера разговарях с един приятел, който ми разказа за негов близък човек, сириец, който имал сериозни здравословни проблеми. Той отишъл в Китай и там му присъдили ново сърце. Операцията била успешна и този човек се върнал в родината си, за да продължи предишния си живот. Но там се случило нещо необичайно. Неговият живот неочаквано се променил. Незнайно защо изведнъж той спрял да харесва съпругата си, която преди това обичал, и бързо придобил коренно различни навици и вкусове. Развел се, запознал се с друга жена, която била с азиатски черти, и създал с нея ново семейство, придобивайки напълно нови естетически, външни и вътрешни предпочитания. Всички се чудели какво става с него и нямали обяснение. Тогава някои се досетили, че явно това се е случило заради новото му сърце. И наистина това обяснение изглеждало единствено логично.

        Добре съзнавам, че темата освен че е деликатна, е и доста чужда на повечето хора, защото такива операции се случват средно едва няколко пъти на един милион души в световен мащаб. Но въпреки, че подобна операция е малко вероятно да ни засегне, това не прави темата по-малко интересна защото излиза, че в сърцето явно наистина се съдържа някакъв отразен лъч и светлина от душата, които не можем да обясним. В този контекст се сещам за думите на чудния руски светец-хирург свети Лука Войно-Ясенецки (1877 – 1961). Когато комунистите организирали беседи в заводите, за да проповядват атеизъм и да „доказват“, че няма Бог, един известен лектор-безбожник го попитал как може да вярва в Бога, когато не Го вижда. На това св. Лука отговорил: „По време на моите операции съм отварял много човешки глави и съм виждал мозъка, но никога не съм виждал ума. А той съществува, нали така?“ Беседата приключила дотам, защото лекторът-атеист нямало какво да отговори в своя защита. Мозъкът съществува. Това е безспорен факт. Но умът също съществува, въпреки че е невидим. Нещо подобно се крие и в сърцето. Макар и да е само мускул, който науката може да види и опише, в него има нещо, което остава недостъпно за скалпела и за човешкия разум тъй като в него се срещат две реалности – видимото и невидимото. Може би затова от дълбока древност до днес, когато обичаме, казваме, че обичаме „от сърце“, а когато душата ни е разкъсана от болка, усещаме тази болка именно там. И ако наистина в сърцето остава някакъв невидим отпечатък от човека, то това е още едно напомняне колко велика и непостижима е Божията премъдрост. Защото човекът не е само плът, органи и кръв. В него има тайна, която не може да бъде поставена върху операционната маса, измерена с уред и спокойно прехвърлена от един човек на друг. Защото никой от нас не знае къде точно свършва тялото и къде започва тайната на душата.

        „Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро.“ (Пс. 103:24).

Откъси от всичките ми книги

 

Благодарение на издателство Еделвайс и на Яна Чиликова се създаде този голям аудиозапис с продължителност почти два часа. В него има откъси от всичките ми книги. Добре съзнавам, че това е дълъг и нетипичен формат за днешното време, но и знам, че който има желание, ще го оцени и ще му се наслади. Тук е включен откъс и от най-новия ми роман “100% любов”, който се очаква да излезе през октомври. Всички книги са налични в сайта на издателството. А в описанието под видеото ще откриете линковете към всяка една от тях. Приятно слушане.

Връзка към записа:  ТУК