ИЗРАЕЛ (10 - 18 юни, 2025 г.)

Скъпи приятели,

по молби на някои от вас споделям тук няколкото си публикации от Фейсбук, които написах по време на престоя ми в Израел.

__________________________

Като вярващ човек винаги съм искал да посетя Божи гроб и Йерусалим. И ето, тази година, по Божия милост, се отвори такава възможност! В Тел Авив съм с режисьора на филма “Не Затваряй Очи” Николай Егерман и мечтата ми бе съвсем близо и реално да се осъществи. За съжаление обаче днес светът отново се разтресе. Израел нанесе превантивни удари по бази в Иран, и Иран отвърна като изстреля стотици ракети по Израел. Всички полети от Израел са отменени! Движението вътре в страната, между градовете, е забранено. Оставаме тук. Засега.

Сякаш с всяка нова вълна на насилие, човечеството се отдалечава още от мира. В сърцето ми има голяма болка, но не само защото се стреля по хора, по домове, по съдби, а защото се стреля по Светата земя. По Йерусалим. Питам се: ще видим ли някога това свято място с очите си? Ще се докоснем ли до камъка, на който е лежало тялото на нашия Господ Иисус Христос? Може би това няма да се случи. Но пък ще го нося винаги в сърцето си. И, знаете ли, понякога това е по-силно. Йерусалим не е само география. Той е състояние на душата. Вярвам, че всичко се случва по Божия воля. Но не защото Бог желае разрушения, а защото допуска изпитания, които да ни напомнят за кое наистина си струва да живеем. Тоест за вярата. За любовта. И за прошката.

Молитвата ми днес е тиха, но дълбока:

“Господи, запази невинните. Смири жестоките. Изцели ранените. Научи ни да не губим надежда. И спаси душите ни!”

13. 06. 2025 г.

__________________________

Пристигнах в Израел с мисъл за святост, не за страх. С мечта в душата, не с тревога в гърдите. За мен това пътуване не беше просто среща с другите творци от фестивала и не беше само показване на филма “Не Затваряй Очи”. То беше най-вече сбъдване на дълго чакана моя мечта - да докосна Светите земи, да се помоля в Храма на Възкресението, да вървя по стъпките на Господ Иисус Христос. Вярвах, че ще намеря мир. А вместо това, намерих война.

Последните три нощи няма да забравя никога. Сирени разкъсаха тишината. После експлозии. Парчета от ракети падаха в града. Железният купол, толкова често възхваляван като неразрушим, беше пробит. Двама души загинаха и то съвсем близо до мястото, където се намираме. Има много тежко ранени. Смъртта вече не е далечна новина от екрана, но е на една улица разстояние. Чуваш я. Усеща я. Молиш се да не я срещнеш.

Тук сме 13 българи, заклещени в страна, която не можем да напуснем. Летищата са затворени, полети няма. Чакаме и се надяваме на чудо. Казват, че може би ще ни евакуират, но още нищо не е потвърдено.

В такива моменти всичко се преобръща. Нищо вече няма същата стойност. Времето губи смисъл. Денят и нощта се сливат в едно тревожно чакане. Не можем да спим. Всеки шум е потенциална заплаха.

Мислите ми са само с вас, мило мое семейство. Не мога да ви прегърна, но усещам ръцете ви около сърцето си. Спомням си усмивките ви, вечерите у дома, аромата на вечерите... Копнея за гласовете и за лицата ви. Болезнено осъзнавам, че нищо в този свят не е по-ценно от любовта и присъствието ви.

Не е лесно да бъдеш далеч от България в такива моменти. Тя е моята земя, моята любов, сигурност и дом. Никога не съм я ценил толкова, колкото сега, когато е така далеч и недостъпна. България - с нейните зелени хълмове, с тишината на неделния ден, с топлината на обикновеното. Тук, сред взривове и страх, осъзнаваш каква привилегия е да живееш в мир.

Трудно е да описвам тези мои чувства на страх, самота, надежда и болка, всичко в едно. Всички ние тук 13-те души, сега сме свързани не от родство, а от оцеляване. Молим се. Плачем тихо. Опитваме се да бъдем силни един за друг.

И въпреки всичко вярвам. Вярвам и знам, че Господ ни чува. Вярвам, че семейството ми се моли за мен, както и аз за тях. Вярвам, че някой ден ще се върна. Ще ги прегърна. Ще ви целуна и прегърна всичките! Ще гледам небето от прозореца вкъщи и ще знам, че съм у дома.

Моля се никой да не преживява това, което преживяваме ние тук. Моля се тази война да спре. Защото човешкият живот е крехък. Болката е истинска. А любовта е единственото, което ни крепи, когато всичко останало се руши.

Обичам ви, мили мои от цялото си сърце. Надявам се да се видим скоро. И дано Господ да бъде с всички нас и с всички страдащи и онеправдани хора по света.

14. 06. 2025.

_______________________

Снощи беше една от онези нощи, които остават завинаги в паметта. Нощ, в която всяка минута отекваше със звук на страх, молитва и надежда. Прекарахме голяма част от нея в бомбоубежището, заедно с още няколко души, непознати за нас до онзи момент. От време на време се чуваше глух тътен и напомняне, че над нас, някъде в нощното небе, падат ракети. И въпреки всичко, в онзи мрак, намерихме светлина. Събрахме се в кръг и си говорихме. Всички отправихме един и същи вик - да оцелеем. Да се върнем при близките си. Да видим утрото. Никой не говореше много. Само тихи думи, прошепнати молитви и сълзи. Помня как едно момченце заплака. Мисля, че беше рускинче. То стисна ръката на майка си. А тя просто кимна и го прегърна, без да каже нито дума. Всички разбрахме отговора.

Днес е нов ден. Не знаем какво предстои, но знаем какво значи да оцелеем заедно. Знаем колко силна е молитвата, когато идва от сърце. Знаем, че дори в най-тъмната нощ, има светлина.

Слава Богу, всичко е наред сега. Благодаря от сърце на България за грижите за нас, които сме тук сега в нужда, благодаря и на всички вас, които се молите за нас. Никога няма да забравя тази ваша любов и добрина.

Добавям отново имената на групата за молитвено споменаване ако желаете.

Николай, Екатерина, Драгомир, Боян, Мадлена, Снежана, Николай, Димитрина, Радинела, Мира, Райна, Анжела, Мартин

16. 06. 2025.

_____________________________

След като прегърнах близките си на българска земя, най-накрая си отдъхнах. Но и веднага се разплаках. Това не бяха обаче само сълзи на радост, но и на спомени, болка, благодарност и облекчение. Дай Боже да няма войни! Спомних си всичко, което преживяхме в Израел. Бомбардировките. Сирените. Разтрисанията на хотела посред нощ. Пушека. Задушното и прашно бомбоубежище. Треперенето на душата. Да не знаеш дали ще има утре. Да не знаеш дали ще видиш отново семейството си, да не знаеш и дали ще видиш пак хората, които са край теб и които са ти станали толкова близки!

Но Господ прояви милост. Завърнахме се. Живи и благословени. Това за мен е истинско чудо. Бог ни помогна и спаси!

Сега сърцето ми прелива от благодарност. Благодаря на Бог, на държавата и на всички институции, които ни помогнаха. Благодаря на всеки един от вас, който се молеше за нас отдалече така настойчиво, който ми писа и който беше с нас в мислите си. Простете ми, че не мога да отговоря на всички. Съобщенията са стотици, а сърцето ми е разкъсано между благодарността и нуждата от тишина.

Никога няма да забравя тези дни. Нито хората, с които ги споделих. Тринадесет души. Един страх. Една надежда. Една молитва. И толкова много споделени сълзи, смях, молитви и моменти, които ще нося завинаги в себе си.

Не знам как се нарича това чувство, но всички вие вече ми липсвате. Липсвате ми много и истински. Само като си помисля, че най-вероятно с повечето от вас няма да се видим повече, сърцето ми се къса от мъка. Вие не сте просто хора, с които делих надежда и страх. Вие сте мои братя и сестри. И тук искам да ви назова по имена, защото сте част от мен завинаги: Мира, Катя, Снежана, Ники, Драго, Боян, Ради, Анжела, Райна, Николай, Мадлена, Димитрина и Сели.

Моля ви за прошка ако с неуместна шега или с думи съм ви наранил или притеснил. Понякога човек се опитва да прикрие страха си с усмивка и болката си с хумор. Простете ми. И знайте, че във всеки един от вас видях най-доброто от човешката природа. Топлота, солидарност и любов.

Сега съм у дома. Щастлив и благодарен. Но никога няма да бъда същият.

Слава на Бога за това, че ни върна. А на всички вас благодаря от сърце, че останахте истински хора, дори в този ужас. Обичам ви!

18. 06. 2025.

___________________________

Преди броени дни се завърнах от Израел. От място, където животът и смъртта се разминаваха толкова близко. И сега, докато пиша тези редове, се стряскам и още не мога да повярвам, че съм жив. Слава Богу! Преживях нещо, което ще остане в мен завинаги.

Днес се претеглих и установих, че за една седмица съм отслабнал с почти четири килограма. Но не защото го исках. А просто, защото не можех да ям. Не можех и да спя. Сърцето ми бе стегнато от постоянен страх. Когато успявах да задремя, се събуждах в уплах. Сънувах ракети, експлозии, викове и някакви нечувани морски бури. Виждах как тичам, а не мога да се спася. Разбира се, това не бяха обикновени сънища, но кошмари, които за съжаление все още продължават. Даже сякаш се засилват. Тази нощ сънувах починалия си чичо Огнян, Бог да го прости, който дойде да ме види и незнайно защо ми носеше 100 лева от отвъдното като подарък. Нещо много странно се случва с мен. Като че ли се отучих да спя и да се храня нормално. А за книгите и за цялата публицистика, която творях до онзи ден дори не ми се говори. Почти всичко от онези предишни мои думи ми изглежда повърхностно и пошло. Усещам, че всичко, което човек създава без да преминава през сърцето му е суета!

Повредих се, и сега, когато чувам звуците от самолетите в небето, първата ми мисъл не е, че това са пътнически самолети, а че може би започва нова атака. Звукът на реактивен двигател ме вцепенява. Голям, зрял мъж съм, а страхът се е настанил някъде трайно в мен и се загнездил в душата ми.

Един приятел ми се обади вчера, някога той е бил войник в Афганистан, и ми каза това: „Мартине, не мисли, че това ще го преживееш. Тези неща не се преживяват! Вие, всичките в тази група българи, които бяхте заедно в Израел точно когато падаха ракети и умираха хора, ще останете завинаги свързани. Това не се забравя.“

И май ще се окаже прав. Това преживяване ни беляза по особен начин. Завинаги.

В онези дни там осъзнах и колко съм грешен. Стотици приятели, християни и добри хора ми пишеха да се моля с конкретни молитви, а аз бях като в ступор. Молитвите ми съвсем не бяха героични. Бяха срамежливи, прошепнати с отчаяние. Казвах най-често само: “Господи, прости ми...“ Защото усещах, че ако умра, няма да съм готов да застана пред Бога. Мислех си и за децата ми. Как ще живеят без мен. И се успокоявах единствено с мисълта, че Бог е милостив и ще се погрижи за тях, ако с мен се случи най-лошото. Мислих си и за всички мои братя и свети по съдба, притихнали заедно в бомбоубежището или в лобито на хотела. Молих се за тях да останат живи!

Сега съм пак в България. Ходя по улиците, хората бързат, някои са намусени, някои се усмихват и всичко изглежда нормално. Но аз не съм същият. Душата ми още е на онова място, под онова горещо небе, където се чуваше сирена, а после взрив и разтърсване на земята.

Затова от днес се моля най-вече за мир. Защото мирът е най-важното нещо на този свят. Знам че е наивно, но не спирам да се моля и надявам, дай Боже, никога повече да няма войни. И искам още веднъж, пак и пак, да благодаря на Бога, на нашата държава и на всички вас за искрената молитвена подкрепа в този период.

Мислих под публикацията да добавя някоя снимка от Тел Авив, но се отказах. Вместо това реших да сложа една моя молитва от времето, когато не бях толкова наплашен и объркан за разлика от сега.

И прощавайте отново, че ви занимавам с тези мои повтарящи се оплаквания и терзания. Ще се опитам, с Божията помощ, да ги преодолея доколкото това е възможно.

Чудно нещо е човек. Едни от най-любимите ми епизоди в Евангелието са разговорите между Господ Иисус Христос и апостол Петър. Св. Петър Го обича с цялото си сърце. Той е отдаден и искрен, скача в бурните води и започва да плува към Него. После пък, когато Господ усмирява бурята апостол Петър му каза: “Иди си от мене Господи, защото съм грешен човек.” Това е невероятно силно! Казва Му това с устата си, но вътре в себе си шепне друго. Вътрешно той мълви: “Смили се над мене Господи, защото макар и да съм грешен човек Ти знаеш, че Те обичам и че без Теб съм загубен!”

20. 06. 2025.

______________________

Свидетелство от Вивиан Райчинова, Тел Авив:  ТУК

____________________

Медия:   ЕВРОНЮЗ,  БТВ,  НОВА ТВ,  ДАРИК.