И ТОВА ЩЕ ПРЕМИНЕ

     През 1967 година майка ми и баща ми сключват брак в София. Тогава България е дълбоко потопена в комунизма. Това е време, в което хората говорят едно вкъщи и съвсем друго навън и в което свободното мнение е струвало работата, свободата и дори понякога и живота. Малко след сватбата майка ми разговаря с моя дядо (бащата на баща ми), Бог да го прости, и той я предупреждава: „Вие сте зрели хора. И трябва да знаете, че това, което се говори тук за властта не се говори навън, защото е опасно.“ И след това казва нещо, което тогава ѝ се струва невероятно и дори революционно: „Когато този строй си отиде той ще бъде записан с най-черните букви в нашата история.“ Той не предполага, че комунизмът ще рухне. Той го знае! Припомням, че годината е 1967 и че тогава за младото поколение комунизмът изглежда вечен. Майка ми не може да си представи как подобна толкова силна и страшна система би могла изобщо някога да престане да съществува и се чуди. Но десетилетия по-късно тя си спомня думите на дядо ми и разбира колко е бил прав.

    Защо разказвам това? Правя го, за да припомня, че всяка идеология има свой ограничен живот. Някои продължават по-дълго, други по-кратко. Но когато една идея е в конфликт с човешката природа и с вечните ценности, тя неизбежно започва да губи почва под краката си и рухва.

    Днес мнозина вярват, че определени обществени течения, като например менталната ЛГБТ-пропаганда, са необратими и че навярно ще продължат вечно. До неотдавна милиони хора са вярвали по същия начин и за комунизма. Но има една закономерност в историята, която винаги се повтаря и тя е че всяка идеология, която се опитва да заеме мястото на истината, рано или късно, рухва! По тази причина се сещам за думите на известния психолог Джордън Питърсън. Той многократно е говорил за това, че смисълът на живота не се намира в удоволствието, а в отговорността. Не е в моментното желание, а в жертвата. Както и, че да живееш само за себе си и да се откажеш от семейство, и особено от това да имаш деца, е вид душевно заболяване. Защото, според него, човекът израства единствено чрез отговорността и вярата. И тук се намира най-голямата битка на нашето време. Защото днес отново сме изправени пред поредната идеология. И отново има хора, които настояват, че всеки е длъжен да приеме техния определен възглед за човека и за публичната шумна показност на хомосексуализма.

    Като християнин аз вярвам, че човек трябва да бъде уважаван независимо от своите убеждения и житейски избори. Но също така вярвам, че имам право да защитавам това, което Господ Иисус Христос е оставил като образец. А Той е пределно ясен: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът.“ (Мат. 19:5). Тук няма неяснота и двусмислие. Християнската представа за семейството е оцеляла две хиляди години не защото е модерна, а защото е истинна, ражда поколения и оставя живот.

    Днес много хора говорят за права и малко говорят за отговорности. Много говорят за себеизразяване, а малко за саможертва и дълг. Но всеки народ оцелява не защото има шумни активисти, певици и гей-прайдове. Народът оцелява, защото има майки, бащи, деца, и семейства. И защото има хора, готови да жертват собственото си удобство за бъдещето на следващото поколение. Затова и съм убеден, че никоя съвременна идеология не може да замени семейството.

    Тя може временно да го атакува. Може временно да го осмива и временно да го представя като отживелица. Но никога не може да го замени! Защото срещу нея стои не просто традиция, но Самият Бог, Църквата и човешката природа. „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.“ (Мат. 24:35). Затова, помнете, няма нищо тревожно в действията на тези объркани хора днес на площада, които развяват знамената на порока и скандират срам. Не изпитвайте лоши чувства към тях, защото времето им скоро ще премине както премина и комунизма. Историята е показвала това много пъти. Режими и идеологии са се издигали и падали. Но накрая винаги е оставала истината! И когато, след няколко години, нашите деца и внуци погледнат назад към времето, в което живеем те няма да помнят имената на повечето знаменитости, активисти, певици и обществени “герои” на деня. Но ще помнят своите родители, семейства и своята вяра!