ИСТИНСКОТО ЛИЦЕ НА ЗЛОТО

         Неотдавна прочетох една книга на български автор, в която бяха описани сцени на насилие с такива подробности, че останах потресен. Даже след това, спестявайки името му, написах публикация, в която изразих убеждението си, че подобни неща не бива да се разказват в детайли. За злото може да се говори, но има огромна разлика между това да го осъдиш и това да го превърнеш в зрелище. Злото не бива да се преразказва, романизира и да се превръща в предмет на любопитство.

    Това е мое мнение. Разбира се всеки има право на свое такова. Защото през последните седмици светът беше разтърсен от чудовищни разкрития, които трудно могат да бъдат побрани от човешкия разум. Разкритията в Англия за огромен брой деца (над 250 хиляди), чиито съдби са били смазани по най-жесток начин от хиляди организирани насилници мюсюлмани, предимно с пакистански произход, е неописуемо и ужасяващо. Ще го казжа отново: това са деца! Истинското лице на мюсюлманите и тяхната жестокост бяха разкрити за пореден път. Светът потръпна и замръзна. Не искам да разказвам подробности. Ако някой не е запознат със случая, нека сам да се информира. Има неща, които човек не бива да произнася с лека ръка, защото самото им описание наранява дълбоко. Тук обаче прави впечатление, че най-страшното сякаш не е самото извършено зло, но че за него се е знаело отдавна и е било умишлено укривано от властта, за да се запази религиозния мир, защото както вече стана ясно насилниците не са англичани. Когато години наред институции и цели системи знаят за злодеяния, а изобщо не действат е потресващо! Ужасно е, че страхът и политическите сметки се оказват по-силни от съдбите на невинните и най-беззащитните.

    Затова е нормално човек да си зададе въпроса: как е възможно да се стигне до такава жестокост? Какво се случва с човешката душа, когато загуби всякакви нравствени граници? Според Карл Юнг най-решаващият въпрос за човека е: “Свързан ли е той с нещо безкрайно или не?” Разбирате ли каква голяма сила има в тези думи? Защото ако човек не вярва във възмездието, което винаги идва свише, последствията могат да бъдат разрушителни. Тъй като злото не е просто обществен проблем, но то е също и духовна, и нравствена катастрофа. Някога, през далечната 2009 г., описах подобна страшна душевна метаморфоза в романа си “Горски дух”. Там описах образ Ханиф (един търсещ истината мюсюлманин), който извършва престъпление, за да премине, в последствие, през пълен катарзис и промяна. Сякаш, още тогава, неволно съм искал да видя лъчът надежда в покварената човешката душа и да дам надежда на читателя.

    Днес живеем в свят, в който често се водят безкрайни спорове по всевъзможни обществени теми, докато истинските трагедии, като тази за която говорим сега, остават за съжаление в сянка. Понякога обществото губи способността си да различава кое е наистина значимо и кое заслужа цялото ни внимание. А това е много тревожен знак.

    Дълбоко съм наранен от случилото се! И отказвам да го приема докрай, защото всичко в мен се преобръща! Но, въпреки всичко, твърдо отказвам да повярвам, че злото има последната дума. Това е така, защото съм християнин и вярвам в Бога. Вярвам и знам, че няма нито една пролята сълза, която да е останала незабелязана от Бога. Както и, че нито една несправедливост и престъпление няма да останат без отговор и възмездие. Но не злорадствам и не желая ничие страдание, а само вярвам и знам, че Божият съд е съвършен и че всяка жертва ще получи утеха, а всеки мъчител ще отговаря за делата си. И именно тази вяра ми дава сили да не изпадна в отчаяние. Защото, както казва проф. Джордън Питерсън: “Ако светът беше оставен единствено на човешката помрачена съвест ние бихме изгубили цялата си надежда. Но Бог вижда всичко. А това променя цялата картина!”

    Да се молим Бог да пази всички деца както и всички измъчени и потискани човешки души. А на нас да ни даде смелост да не се страхуваме и да не мълчим пред злото. Защото в противен случай ще излезе, че всичко е стихийно и няма вечна справедливост. А това би ни смазало, тъй като никой нормален човек не може да понесе живота, ако той няма смисъл!