ТАТЕ, ПОЖЕЛАЙ СИ 'МЕНТОС'

(една истинска история)

Един приятел влезнал преди няколко дни в една бензиностанция. Подредил се на опашката, за да плати за горивото. Докато чакал гледа подредени на стелажа до касата най-различни видове бонбонки 'Ментос'.
„Брей, откога не съм виждал от тези бонбонки – учудил се той, – някога, когато бях студент и... едвам свързвах двата края, си купувах такива бонбонки и ги ядях по един на ден. Те бяха за мен тогава нещо като награда. Голямо удоволствие...“
Така си мислил моя приятел и се колебаел дали да не си купи едно пакетче. Сякаш вътрешно го режели на парчета. Толкова много се измъчил през тези няколко минути докато чакал да си плати бензина. Накрая решил, че няма да робува на капризите си и няма да си купи нищо.
Излязъл от бензиностанцията, но бонбонките останали пред очите му. Мислил си така: „Толкова много видове са направили, но аз... не искам дори да ги опитам... искаше ми се само да вкуся от ония, класическите, светлосините, които някога си взимах като студент. Но... няма да умра я. Ще удържа на изкушението.“
Минало по-малко от час и той влязъл в офиса където работил. Току що оттам си бил тръгнал клиент, които си забравил малко пликче. Моя приятел пръв го намерил. Погледнал и... не могъл да повярва на очите си. Това било малко пакетче с три неразпечатани опаковки бонбонки 'Ментос'. Те били съвсем същите като тези, които той си бил пожелал на бензиностанцията: класически, светлосини.
Приятеля ми се зарадвал от сърце.
Хапнал си донасита, а когато се прибрал вечерта предложил и на малка си дъщеря като й разказал историята.
Тя също си хапнала и много ги харесала. А после пак. На другия ден пак.
Когато бонбонките свършили тя започнала да повтаря:
„Тате, пожелай си 'Ментос'“.
Моя приятел се върнал в същата бензиностанция, за да купи за детето, но там нямало и следа от пълните стелажи с 'Ментос'. Той се озадачил.
„Тате, пожелай си пак 'Ментос'“, повтаряло детето, а моя приятел си мислил така: „Боже, защо ми стори такава милост? Толкова Си добър..., че понякога не Те разбирам... Нима се грижиш и за нашите най-малки прищявки...?“
Когато си мислил така се просълзявал. Навеждал се, целувал детенцето си и силно го притискал в обятията си, а то се чудило защо татко му е така развълнуван.