Д У Ш А

Скъпи приятели,

излезе от печат новата ми книга „ДУША".

Това е сборник от 53 разказа, повечето от които са по действителни събития.
Може да се закупи от всички големи книжарници в страната.
Да се поръча от сайтовете за книги,
както и на email: dusha.sbornik@gmail.com
или на телефон: 02 9888 508.
Страници 265, цена 14 лв.
Издателство „Си-М“.

___________________________________

Ако имате възможност заповядайте на представянията на книгата в София и Пловдив.

СОФИЯ
30. юли (понеделник) 18.30 ч.
Книжарница „Гринуич“,
бул. Витоша 37

ПЛОВДИВ
26. юли (четвъртък) 17.30 ч.
Народна Библиотека „Иван Вазов“,
ул. Авксентий Велешки 17
_______________________________________

„След като я прочетох буквално онемях! Сълзите, които изплаках по нея ме пречистиха. Странно е, но това не бяха сълзи на мъка, а на утеха и щастие. Сигурен съм, че тези живи истории ще вдъхнат вяра и на най-обезверения човек. Защото това не е просто някакъв си сборник с разкази, но книга за живота и истината, която ни сочи най-ценното в света! Душата!“
Янко Лозанов

„Толкова любов, милост и трепет има тук, че се съкруших. Почувствах се умита, успокоена и намерила отговор на много въпроси, които дълго време са се таели в мен. Факт е, че добрата литература не може да съществува без човека и че Мартин не е само писател, но е и сърцеведец.“
Екатерина Борисова

Още: ТУК

НАЙ-БОГАТАТА СТРАНА

Има неща в този свят, които ако човек има будна съвест никога не може да приеме. Когато чух за принудителното отнемане на деца от родителите им в Норвегия потръпнах от ужас. Всеки нормален човек знае какво означава връзката: Родител – Дете. Особено връзката между майката и детето. Тя е неприкосновена! Благословена! Свята! Затова почти няма майки на този свят, които да не милеят за децата си. Както и деца, които да не обичат майките си. Духовното и физическото здраве, както и душевния мир на всяко дете се постига само и единствено, когато е близо до майката. Това са факти, които освен, че са естествени, са и научно доказани.
По брутен вътрешен продукт на глава от населението Норвегия е най-богата страна в света! Това ще рече, че поради големите добиви на петрол в Северно море и малкото по численост население на страната всеки норвежец, в общ план, притежава повече средства от гражданите на другите страни в света. Причините този ужас на принудителна раздяла на деца от родителите им да се случва именно в тази толкова богата и уредена държава не е лесно да бъдат разбрани. Но статистиката е наистина ужасяваща. Тя сочи, че от 100 родени деца в Норвегия 91 са застрашени да бъдат насилствено отнети от родителите им поради съмнения, че те не се грижат правилно за тях.
В социалните мрежи се написа много по темата и затова няма да бъда многословен. Ще кажа само едно единствено, но крайъгълно и съществено нещо, което трябва да се знае като свидетелство, че норвежкото законодателство в това отношение е крайно погрешно! При отнемането на децата норвежките служби им обясняват, че тази раздяла е за тяхно добро и че те ще получат по-хубав живот далече от родителите си. Но, за съжаление, никой не пита децата дали те самите желаят това да се случи! Твърдят, че децата имат големи свободи в Норвегия и, че са истински личности, затова безусловно те имат право на по-добър живот. Но за да бъде зачетена свободната им воля и да няма принуда над личността е задължително да се потърси и тяхното съгласие по този най-съществен въпрос! „Ние преценихме, че тук семейната среда не е подходяща за теб моето момче (или момиче). Затова сега ще те отведем. Ти искаш ли да тръгнеш с нас? Искаш ли да си далече от мама и татко?“ Така трябва да питат норвежките социални служители децата, независимо от тяхната възраст, преди да ги отнемат. В противен случай едва ли има човек на тази земя, който не би си помислил, че случващото се там е истинско мракобесие и сатанизъм, вдъхновено и водено от древния злобен дух на ненавист към човечеството! Духът на диктатурата, лъжата, омразата, неправдата и страданието. Духът на антихриста!

Миротворци или убийци?

Западният демократичен свят започна военна инвазия срещу поредната суверенна държава. Светът е затаил дъх. Изглежда обаче, че този път може би няма да е така лесно както беше в Югословия, Либия, Ирак и редица други страни, в които това се случи. Преди години САЩ превъоръжиха и обучиха опозицията в Сирия, за да свали от власт правителството в Дамаск. Вместо правителството да падне обаче се роди квазимодото Ислямска държава, чиито зверства сред цивилното население надминаха дори най-жестоките човешките представи. По данни на ООН мъчените и убити християни в Сирия и Ирак надхвърлиха 250 хиляди души! Англосаксонският елит така и не разбра, че демокрацията не трябва да се вменява насила. И че в държавите, особено в тези от Близкия изток, за добро или за лошо, диктатурите винаги са съществували. САЩ и съюзниците им не харесват установените диктатури в Северна Корея, в Иран и в Турция, срещу тях обаче не могат да сторят нищо, защото са добре въоръжени и ще си счупят зъбите. Но срещу отслабения и ограден от неприятели режим в Сирия са готови да проявят чутовна храброст. Подобна храброст те проявяват априори и в собствените си страни от десетилетия. Вмешателството в личните отношения на хората и разбиването на семейните единици е факт от години. Стотици хиляди са отнетите деца от родителите им по сигнали от съседи или дори и само заради подозрения, че майките и бащите им не се грижат добре за тях. А какво всъщност е добра грижа? Защо законното право на родителите над рожбите им изобщо се поставя под въпрос? Защо изконното право на независимите държави да се самоопределят не се харесва на Световния полицай и той трябва да си напъха носа навсякъде?
Разбира се насилието и убийствата на мирното население в немалко страни по света са ужасяващи и е добре, ако е възможно, да не се случват. В това няма спор. Но справката с историята показва, че не от тези диктаторски режими са започвали световните войни. А от западния „демократичен“ свят.
Изглежда, че така ще бъде и този път!

Целта на живота

За нашите цели в живота и смисълът на всичко:

ТУК

Детски сън

Едно момче сподели със своя баща:

Бях около деветгодишен, когато сънувах странен сън. Исках да знам какво има след края на вселена и изобщо как свършва тя. Мислих си за това много дълго, но нямах отговор. И тогава сънувах, че се движа с огромна скорост и наистина стигнах до самия край на вселената. Там имаше огромна стена от красиви камъни. Аз изместих един от тях, погледнах през отвора и там видях Бог. Беше невероятно красив. Той ме попита: „Какво правиш тук?“. А аз отвърнах: „Извинете“ върнах камъка на мястото му и полетях обратно към земята.

Западът и Русия

За съжаление тази истерия и омраза на Запада към Русия започва да прилича на онзи виц, при който две ревниви жени търсили улики за изневерите на мъжете си. Едната казала, че мъжът й изневерява с чернокоса, защото е открила в колата му черен косъм, а другата казала, че нейният мъж й изневерява с плешива, защото в колата му не е намерила нищо!
Като оставим сарказма настрана, по повод липсата на доказателства за отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипаль от Руската държава, си спомням за голямата руска поетеса Ирина Ратушинская (1954 - 2017), която през осемдесетте години на 20 век бяга от Съветската власт и се установява в Англия. Там има честта да се срещне лично с Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. По-късно тя пише за тази среща, че и Рейгън и Тачър са били загрижени за репресиите на руското население от тоталитарната власт, но докато Рейгън е мразил единствено установената власт и диктатура и е искал те да се сринат, то Тачър истински е ненавиждала самата Русия. Това озадачило Ирина Ратушинская и тя се поинтересувала по-подробно за позицията на Тачър. Тогава Тачър обяснила, че Русия е империя на злото и че би било добре да бъде завинаги отслабена, а населението й редуцирано до минимум!
Виждаме как тази нелогична омраза сякаш продължава и до днес. И как отново великите наследници на Шекспир показват истинското си лице!

СИЛАТА НА ЧИСТАТА МОЛИТВА

Тя е обикновена, кротка и самотна жена на средна възраст. Не е успяла да се реализира професионално, в любовта не й е провървяло, а със здравето има сериозни проблеми. Животът я е принудил да напусне родината и да заживее в странство, за да оцелява. Не е нито умна, нито красива, нито пък има амбиции. Затова работи една от най-неблагодарните и тежки работи и е винаги изморена. Вечер хапва нещичко, измива се, казва една кратка молитва, прекръства се, целува иконата над леглото си и заспива. Животът й е сив и скучен. Една вечер обаче се случило нещо, което я разтърсило. Посред нощ изведнъж в стаята станало светло. Тя се сепнала и отворила очи. Срещу нея стоял красив, необикновен мъж, облечен в снежнобели дрехи. „Защо го правиш?“ попитал тихо той. Жената се стреснала. Мъжът бил толкова чуден и красив, че езикът й залепнал за небцето и не могла в първия момент да каже нищо. „Когато викаш към Господа ти разтърсваш небесните селения“, казал той, а тя се смутила. „Но аз не викам – промълвила учудено, – моля се наум.“ Той я доближил и я погледнал с такава чиста любов, че дъхът и спрял. „Господи, Ти знаеш, че те обичам! Моля Те, прости ми!“, повторил нейната тайна молитва чудния мъж. „Но... аз казвам това винаги наум. Никога не съм викала“, опитала се да се оправдае отново жената. „Дали е на глас или е наум, няма значение, защото сърдечния ти вопъл винаги разтърсва небесата – отвърнал той благо. – Аз съм твоят ангел-пазител! И съм тук, за да ти кажа, че Господ те обича!“