ЗА ГЕЙ ПАРАДИТЕ

Бог е любов. Безусловна, съвършена, истинска, свята, вечна. Това го знае всеки искрен и вярващ човек. Но Бог е и Личност. Свят Дух, Който изпълва всичко и пребивава навсякъде. Той обича всеки човек, закриля го и общува с него по тайнствен, индивидуален начин. Поради греховете си обаче, често човек не вижда тази закрила, а общуването на Твореца с него смята за недействително. Така се стига до самопревъзнасяне. Човек започва да мисли, че не Бог е сътворил вселената, а че тя е възникнала случайно, вследствие на голям, необясним взрив. Започва да си мисли, че не Бог е сътворил човека, но той се е оформил посредством еволюцията, като е преминал преди това през амеба, риба, земноводно, маймуна и пр. Започва да си мисли, че законите в Свещеното Писание са измислени, а тези в човешкото сърце са сугестия. Така, постепенно, той губи връзката с Истината, губи връзката си с Твореца. Започва да вярва, че всичко му е позволено. И неусетно се превръща в атеист. В безумен индивид, отричащ съществуването на Бога. В следствие на това пътят надолу е много бърз. "Щом няма Бог всичко ми е позволено", заключава той и започва да Богохулства с мисли, дела и действия. Аборти, извънбрачни деца, хомосексуализъм, евтаназия... Свободите и греховете му нямат край. Превърнал се в самодостатъчен индивид той започва да парадира с войната си срещу Твореца и похулването на волята Му. Организира публични прояви на глупостта и разпуснатостта си и неспокойно крещи към всички, които са запазили здравия разум и християнската си съвест, че трябва да го приемат такъв какъвто иска да бъде, различен, обратен, гей, педераст и т.н. Но християните, колкото и да им се иска да бъдат добри, не могат да приемат това поведение. Всеки християнин е длъжен, доколкото му позволяват силите, да говори честно и открито, че Христос не одобрява това. Да, Бог е любов. Но Той е духовна, свята, истинска, вечна, чиста, и съвършена любов. Не любов плътска, страстна, временна и нечиста. Затова християните нямат право да одобряват еднополовите публични обществени прояви. Християните са благословени да знаят Истината. Кръстените са в Христа и им е обещана вечна радост с кроткия и благ Спасител. От тях се иска само малко повече решимост и вяра. "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света", казва Господ (Йоан 16:33).

За истинското приятелство и дядо Назарий

Придобий си приятели, които обичат Христос и животът ти ще бъде лек, мирен и благословен. Чудиш се как става това ли? Много е просто. Кажи нещо обидно, но не прекалено, на този който твърди, че обича Господ и по реакцията му ще познаеш дали е верен. Истинския Христов последовател смирено би се съгласил с теб, докато псевдо-християнина веднага би се защитил!



Топло е на душата, когато се запознаваш с някои случки от живота на стареца Назарий (Терзиев), който някога ме кръсти и беше мой духовен наставник. Чета книгата за него и се чудя що за чист монах наистина е бил? Истински Божи служител!
Негови духовни чада разказват, че е имал власт над демоните.
Веднъж при него дошло едно момче, което било много тъжно, печално и унило. Дядо Назарий го погледнал и веднага разбрал, че е обладано от нечист дух. Прекръстил го и казал: „Да го няма!“. А погледът на момчето на мига просветнал и то се почувствало щастливо и леко като перо. Друг път при него дошъл някакъв много гневен мъж. Човекът си имал лични проблеми и видимо бил напрегнат. Дядо Назарий веднага го прекръстил и казал: „Я да се махаш!“ Мъжът се почудил какво има предвид дядото и го изгледал с недоумение, но от гнева му вече нямало и помен.
Дядо Назарий бил дълбоко смирен, но имал и чувство за хумор.
Един жълт вестник писал за него, че е „Кокалянския чудотворец“. По този повод две любопитни жени от София решили да проверят за какво иде реч и се качили по стръмната пътека до манастира. Пред портите го срещнали, но тъй като не го познавали попитали дали е тук прозорливия старец?
„Няма го, той умря преди една седмица“, отговорил на шега дядо Назарий.

За погледа в бъдещето

Достоевски е бил безкрайно прав да се чуди и да пита чрез героите си, защо щом някои хора не вярват в Бога продължават да спазват неписаните морални закони. Защо, когато, според тях, не съществува Бог, няма възмездие в този живот и няма съд на душата след смъртта, те все пак не извършат престъпления. Защо, когато безбожниците имат възможност да откраднат, да излъжат, да изневерят и т.н. се въздържат и казват: ''Е, не бива така, не е хубаво, не е честно...'' Това е нелогично вътрешно противоречие. Някакъв постоянен скрит конфликт. Нещо, граничещо с мазохизъм. Няма Бог, но ние въпреки това ще сме морални, честни и справедливи. Според мен това сблъскване на доброто със злото в душата на безбожника винаги ще е актуално и винаги ще е нелогично.


Забележете кога са казани думите по-долу. Преди повече от 70 години! И колко актуално звучат днес. Това е така, защото светците, с Божия помощ, виждат в бъдещето.
Огорчен от случващото се, прозрял тъжната истината, един от големите християнски светци на 20 век пише:
''Европа живее в омагьосания кръг на откритията и изобретенията. Който и да заяви за някакво откритие в тази област, той се провъзгласява за гений. А който описва чуждите открития, се награждава със званието доктор на науките. Многочислени са европейските открития и изобретения, почти нямат брой. Но нито едно от тях не прави човека по-добър, по-честен и по-просветен. За последното хилядолетие Европа не е представила нито едно достижение в духовната и нравствената област – всичко у нея се свежда само към сферата на материалното. Европейските изобретения доведоха човечеството до края на пропастта, хвърлиха го в духовна тъмнина и урочасване, които не са били в историята на християнството от незапомнени времена. Защо Европа обърна всичките си достижения против Христа? Дали поради собственото си кривоумие или поради заговор на евреите – не знаем. Но едно е ясно, когато бил открит телескопа за наблюдението на далечни звезди, европейските учени изтълкували получените данни във вреда на Христовото Евангелие. Изобретили микроскоп – и отново се надсмяли над Христос. Когато построили железните пътища, конструирали парните двигатели, открили телеграфа и телефона – целият въздух истерично забучал от европейското самохвалство, в ущърб на Бога и Христос. Когато хората изобретили апарати за плаване под водата, за полет във въздуха, за разговори на далечни разстояния – тогава за Европа Христос станал още по-ненужен и несъвременен. Впрочем всички свои достижения, за последните двеста години, Европа употребила за собствено изтребление в световните войни, за извършването на престъпления, за служба на ненавистта, за разрушението и измамата, за профанация на народните светини и благочестиви обичаи, за сеене на лъжи, разврат и безбожие по целия свят. Но в действителност Европа измамила не някой друг, а самата себе си. Нехристиянските народи в Азия и Африка се убедили, какво е Европа, какво носи със себе си и какво иска. И затова я нарекли Бялата Демония.
Новата езическа Европа, в която живеем, не се хвали с Христос. Хвали се единствено със себе си. Със своя разум, своето богатство, своята сила. Но надулият се мехур скоро ще се спука – за смях на Африка и Азия и ще изпълни със смрад всичко наоколо. Такава е съвременната антихристиянска Европа. Такава е Бялата Демония.''

Св. Николай Велимирович
(1881 – 1956 г.)

На Бога ли да се надяваме или на хората?

Преданието разказва как цар Акбар (1542 – 1605 г.) се разхождал веднъж заедно с охраната си по централите градски улици. В близост до пазара той забелязал двама просяци. Те били болни и немощни и отчаяно молили за помощ. Когато видели царят близо до тях те започнали да викат към него. Единият хвалил Бога и казвал, че Бог е милостив и че се грижи за всички, които Го обичат. Другият пък хвалил царят и казвал, че той е велик, добър, милостив и всесилен. Царят ги отминал с пренебрежение. Вечерта обаче доста време не успял да заспи. Мислил дълго и приел, че това не е случайно. На сутринта, веднага щом станал от сън, наредил да изпекат два големи хубави хляба и да скрият в единия кесия с жълтици. След това заповядал хлябовете да бъдат дадени на просяците. Обикновения хляб да бъде даден на просякът, който хвалел Бога; а този със скритите вътре жълтици да бъде даден на онзи, който хвалел него. Царят бил убеден, че с тази своя постъпка ще даде урок на всички, показвайки им, че тези които се надяват на царя постъпват правилно, а онези които се надяват на Бога грешат.
Изумлението му обаче било голямо, когато след няколко дни минал през същото място, на което бил видял просяците. Там бил само този, който хвалел него. Той стоял все така унил и продължал да проси.
„Какво правиш тук? – попитал ядосан царят. – Моите слуги ти дадоха предостатъчно! В твоя хляб имаше кесия с жълтици! Не те ли е срам да продължаваш да просиш?
Като чул това просякът пребледнял.
„Ами аз... – смутил се той, – не знаех за това, царю. Когато ни дадоха хлябовете понеже моят беше по-тежък си помислих, че не е достатъчно изпечен и затова го предложих на клетника, който беше до мен. Той ми даде в замяна друга храна. Малко по-късно обаче той изведнъж изчезна и повече не се е връщал тук.“
Цар Акбар отминал ядосан. А когато гневът му се уталожил и дошъл на себе си възкликнал пред приближените си:
„Явно, не съм бил прав. Излиза, че въпреки намеренията ми, Бог се грижи по чуден начин за тези, които очакват милост само от Него!“

"Novels That Reach Your Heart" (Романи, които достигат до сърцето ти)

Пожелавам всеки да изпита радост, подобна на моята.
Малкият му син да направи нещо толкова красиво и професионално, за да популяризира трудовете на баща си.

"Novels That Reach Your Heart"
(Романи, които достигат до сърцето ти)

Ако ви хареса - споделете го.

Видеото е
ТУК






...когато Джейсън осребри чекът, спечелен от лотарията се почувства блажен. Той се прибра наплиска лицето си със студена вода и седна пред компютъра да се похвали на света. Изведнъж обаче се сепна.
„Така или иначе вече съм достатъчно богат и никога повече няма да работя – каза си и се усмихна доволно, – защо пък да не си направя една шегичка...“ И написа най-унизителният пост, който бе писал през живота си. Излъга, че е в нужда и моли всеки, който има възможност да му услужи с някаква сума, но без ангажимент, ще върне парите!
Натисна <публикувай> и зачака.
За три дни постът му бе прочетен от триста и пет души. Положително отговориха само двама. Единия му предлагаше 20 долара. Другият 50.
Сутринта на четвъртия ден след публикуването на молбата му Джейсън, влезе в кухнята и си направи чаша топъл шоколад. После се върна и седна пред компютъра. Потри ръце, засмя се на глас и разкри истината, че вече е милионер и че предният му пост е бил експеримент. На двамата души, които му бяха протегнали ръка за помощ, той написа тлъсти чековете многократно надвишаващи предложенията им. Публикува ги в мрежата за назидание на останалите и излезе на балкона. Запали цигара и се загледа в далечината.
Странен човек беше Джейсън. Странен, но милостив и добър по сърце...

от ''Душа''
(предстои)

За новият ни стар съсед

Тъжно, но очаквано! Водени от еуфория, глупост, но най-вече от невежеството, повечето турски граждани (51%) гласуваха с 'да' на инициирания от Ердоган референдум. Сбъдна се прогнозата на много специалисти, политолози и социални анализатори, още от втората половина на 20-ти век, че рано или късно, единствената демократична ислямска държава в света ще престане да бъде такава! Това не бяха безпочвени хипотези, нито мрачни прогнози. Но очаквана закономерност, която се съдържа в същността на исляма като религия. Нямаше начин светската държава на Ататюрк, която бе изградена върху свободата, демокрацията и равноправието да просъществува. Не изминаха и 100 години и тя беше победена. В случая личността на новия узурпатор няма значение. Дали щеше да бъде Ердоган, или някой друг, това не е съществено. Важното е, че демокрация и ислям не могат да вървят ръка за ръка. За съжаление екзистенциално те са несъвместими! Това трябва да проумеят всички европейски лидери и то час по-скоро. А също така и, че оттук насетне в Турция ще се случват продължителни репресии и неправди. Както и, че новата единовластна диктатура, ще е насочена срещу свободния, демократичен и християнски свят. Най-ясното доказателство за това е самото провеждане на този референдум, който умишлено беше планиран и осъществен именно на Великден! На християнският празник на празниците, който тази година съвпадна за всички християни – православни, католици и протестанти. Това беше планирано действие на незачитане и едновременно с това на заявка. Заявка за силна ръка и за пренебрежение към различния.
За съжаление нещата вече са необратими.
Възходът на исляма в Турция е факт.
Скоро почивния неделен ден ще бъде заменен с петъчния, фереджетата ще станат наложителни, а петъчните молитви задължителни.
А ние, като българи, вместо да наблюдаваме безучастно и да се вайкаме, ще е добре да се събудим и да се опитаме да се защитим.
Физически – със завършването на граничната ограда и нейното постоянно охраняване с реална, жива сила!
Политически – със забрана на проводника на политиката на новия султан от Анкара у нас, ислямската партия на Местан, ДОСТ!
Духовно - с връщане към Църквата и православните ни корени!

Вижте още
ТУК

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ

ВЕЛИКДЕН

Христос Воскресе!
О, чудо на чудесата!
Природните закони са преобърнати.
Смъртта е победена!
Знаете ли какво означава това? Означава не само, че преди двадесет века Иисус Христос е възкръснал, но че по Неговото обещание и ние ще възкръснем! „Който повярва и се кръсти ще бъде спасен – казва Той, – и, който яде Моята плът и пое Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден“. И това не са празни обещания. Но истина!
О, чисто блаженство! О, истинска радост! О, благословение преизобилно! На всички повярвали в Него, Той обещава възкресение! Обещава вечен живот!
Ела, Господи Иисусе! Ела и остани с нас. Ние няма да Те предадем. Ние сме Твои. Завинаги!





РАЗПЕТИ ПЕТЪК

В следствие на греха светът е пълен с неправди. Съвестта е приспивана, а силните на деня потискат онеправданите. Това се случва в държавата, на работното място, сред приятелите, в семейството, навсякъде...
Преди векове обаче на този ден се случва най-голямото изключение на правилото. На този страшен петък, Най-Силният доброволно се оставя да бъде унижен и пребит от слабите. Човекът осъжда Бога на смърт! Юдеите връзват ръцете, които някога са ги хранили в пустинята; връзват ръцете, които са изцелили стотици болни, прокажени, немощни, слепи. И молят римската власт тези ръце, да бъдат разпънати и приковани. А след това с нетърпение се събират под кръста да наблюдават смъртта на Богочовека.
Разбира се, това не е Божие безсилие. Трябвало е така да стане. Тази смърт е нашето изкупление. Но освен изкупление тя е и пример за велико смирение. Най-Силният се смирява до краен предал, за да ни даде жив пример на себеотрицание!
Мечтая този чутовен пример на висша любов да докосне сърцата на повече хора. Мечтая богатите да не трупат излишество, а да го споделят с бедните. Мечтая, когато поканя приятели да гледаме някой религиозен филм или да кажем молитва, да не ми отказват. Мечтая, когато хората си казват, че се обичат да не се гледат с подозрение, но с доверие. Мечтая всички да почувстват и проумеят, че християнството не е една от религиите в света, но Откровението от Бога.
Мечтая...