БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

14.08.2020 г.

''30 ПАУНДА'' - ново издание

Скъпи приятели,

излезе от печат ново издание на „30 паунда“, който беше издаден също така и на немски от издателство ANTHEA VERLAG. Романът пресъздава живота на млад мъжк, посветил себе си на Бога и Православието. Биографичността с живота на схимонах Антоний Зографски (Тодор Джамбазов) 1974 – 2000 г. е незначителна, но през цялото време читателя има усещането за сходство и прилика, което проличава най-вече във финалните страници на книгата. Необикновения и ревностен живот на блажения млад монах и чудесното разкриване на неговите мощи не престават да предизвикват благоговение и удивление сред поклонниците на Света Гора. За него са направени няколко биографични филма, налични в YouTube.

Емиграционният поток от млади българи повлича и студента Иван. Озовавайки се в чуждата страна, той се оказва под голям стрес и, подобно на много емигранти, заживява труден живот. Случайна среща става повод за приятелство между него и странен англичанин. Англичанинът е преситен от материалното и търси отговорите на вечните въпроси. За да му помогне, Иван го подтиква да посети Света Гора. Англичанинът заминава от любопитство, но там се случва непредвиденото. Той се преобразява вътрешно и става монах. През този период Иван изпада в недоимък. И точно когато и последните му надежди гаснат, англичанинът се завръща, носейки отговорите за смисъла на човешкото съществуване, а също и една неочаквана новина.
В романът се сблъскват два ценностни модела – на човекът от Изток, който, мечтае да постигне материално благополучие, и на човекът от Запад, който е задоволен материално, но се чувства духовно объркан. Иван е олицетворение на наивната мечта на повечето български младежи, които вярват, че животът зад граница е прекрасен. Англичанинът пък е прототип на
блажения схимонах Антоний.

ПРОЛОГЪТ 

Една английска легенда разказва за буен младеж, който много искал да узнае предназначението си в този свят. Той посветил всички сили на това свое желание и съдбата го отвела при единствения жив светец в родината му.
– Отче, вярно ли е, че можете да четете в душите на хората? – развълнувано попитал той.
– Да, но само в ония души, в които пише нещо – отвърнал светецът и го погледнал строго.
– Защо говорите така? Да не би да искате да кажете, че аз съм празен отвътре?
– Не, сине, не си празен. Ти си една почти изписана книга. Само че аз не мога да открия смисъл в нея.
– Но… нима вече всичко е решено? – натъжил се младежът.
– О, съвсем не, моето момче. Докато си жив, винаги има шанс да промениш съдържанието на книгата!


За поръчка с безплатна доставка: ТУК

 
За слушане: ТУК



1.08.2020 г.

ЗА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ


Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева. Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка не възприемала стиховете на съветския поет и останала равнодушна. Затова Маяковски се върнал в Москва, но целия хонорар от многото си парижки изяви той внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма с условието поне веднъж седмично на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите цветя - хортензии, черни лалета, чайни рози, орхидеи и хризантеми. Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на своя клиент и оттогава по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза: “От Маяковски". През 1930 г. той починал и това известие подействало на Татяна като удар. Тя вече била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и й праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело дълбоко на живота й. В разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И през следващата седмица на прага й отново се явил куриерът с букет и неизменните думи: "От Маяковски". Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски обаче успял.
Цветята пристигали и след като той починал, и дори години по-късно, когато за него вече били почти забравили. А в годините на Втората Световна война, в окупирания от германците Париж, Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. В течение на няколко години те я спасили от гладна смърт. С годините куриерите остарявали. На мястото на старите постъпвали нови, но и те знаели, че стават част от историята на една велика, чутовна любов.
Неповторимата постъпка на големия поет влезла завинаги и във френската история.



12.07.2020 г.

"Св. София" в Истанбул


Разрушават нашия свят! Опитват се да унищожат ценностите ни. И дори вярата ни. Турция превърна “Св. София” в джамия. Въпреки стотиците джамии в Истанбул, в които всеки мюсюлманин може да се моли, трябваше да бъде посегнато (за втори път) специално и на тази голяма християнска светиня! Враговете на Христос наистина рушат нашия свят. Буквално и всякак! Жената в черно, на снимката долу, се казва Елизабет. Тя е от Ирак. Момчето на малката снимка, която държи в ръка, е нейният син, който завинаги ще остане на 14 години. Неотдавна, докато си стоял в едно кафене, до него застанали няколко мюсюлмани. Те го попитали дали е християнин и когато момчето отговорило положително го застреляли в ходилата, а малко след това и в лицето. Майката иска това да не се забравя. Жената на фона на разрушената църква е християнка от арамейски произход. Църквата зад нея е разрушена от турските войски в района на северен Ирак. Тя казава, че вече нямат храм, но вярата им в Иисус Христос е непоклатима. Голямата снимка няма нужда от особен коментар - тя е стара картина, показваща заличаването на стенописите в “Св. София” от завоевателите-мюсюлмани след влизането им в Константинопол! Картината има особено значение и днес е отново актуална! На английски, върху нея, компютърно е дописано: “Да помним какво те взеха от нас!” Времето е смутно и донякъде е разбирама политическата предпазливост да се реагира на държавно и църковно ниво на този акт на посегателство! Но в никакъв случай не трябва и да се мълчи. Не можем да мълчим! Св. Синод и държавата трябва заедно и поотделно официално и категорично да изразят своето несъгласие и неодобрение към това деяние!



18.04.2020 г.

БАЩА МИ


На 15. 04. 2020 г., след тежко боледуване, почина моя добър и обичан баща Атанас Ралчевски.

Той бе истински добър човек и всеотдаен баща. Обичаше всички хора и нямаше лошо в сърцето си.

Моля ви, споменавайте го в молитвите си за прошка на греховете и за упокои на душата му!

Благодаря ви много.

Обичам те, татко.

В твоя ПАМЕТ




12.04.2020 г.

KAK НОЩТА В МОЯ ЖИВОТ СТАНА ДЕН

KAK НОЩТА В МОЯ ЖИВОТ СТАНА ДЕН

Някога, през лятото на далечната 2003 г., получих рядката възможност да замина за Мексико и да взема участие в игралния филм „Троя“, главната роля беше на Брад Пит. Тогава бях на 29 години, ерген. Бях силен, свободен и доста самонадеян. Престоят ми в Мексико продължи повече от три месеца. Това бе изживяване, което не може да се опише накратко, защото бе същинска одисея. От една страна снимачните дни бяха истинска казарма. Изключително мъжка среда. Дълги дни, строга дисциплина, пустинни условия, тежко и топло облекло при средна дневна температура около 38 – 40 градуса и висока влажност на въздуха, обезводняване, изтощение, повтарящи се бойни сцени, наранявания.
Градът се казваше Кабо Сан Лукас и бе разположен в пустинята, на края на полуостров Калифорния, на самия бряг на Тихия океан. Още първия ден, когато видях океана, се втурнах като дете към него. На излизане стъпих на една подводна скала. На нея имаше някакво огромно твърдо тропично растение, което изстреля в ходилото ми остър шип, за да се защити. После няколко седмици накуцвах, защото този шип бе пробил мускула на стъпалото ми и едва стъпвах.
По време на снимачните дни не можех да мисля за нищо. Толкова ми беше топло и така бях изморен, че единствената утеха бе когато ни освобождаваха за кратка почивка. Тогава се впусках през глава заедно с другите стотици момчета около мен, за да се добера пръв до някоя от тоалетните. Имаше много тоалетни, но хората бяха пет пъти повече и те все не достигаха. Стремежът да се посещават така настойчиво тези интимни места не бе заради тяхното естествено предназначение, а поради една съвсем друга причина. В тях имаше климатици. А когато си бил облечен с дебели дрехи, изложен за дълго на тропическото лятно слънце в пустинята, глътка хладен въздух е всичко за теб.
В станцията, в която нощувахме, във всяка стая имаше климатици, които работеха почти постоянно, иначе не би било възможно да се стои в тези помещения. Жегата навън бе непоносима.
Когато стресът от новата реалност и трудностите преминаха, дойде времето на опомнянето. Поне при мен беше така. Или иначе казано – настъпи времето на въпросите. Както споменах, тогава бях едва на 29 г. Бях завършил богословие, бях работил и като преподавател в Софийската семинария и неотдавна бях започнал да следвам редовна докторантура. Но въпреки, на пръв поглед ясната посока на моя живот, всъщност до този момент сякаш не се бях замислял дълбоко за истинската цел в живота си. Свещеничеството никога не е било в полезрението ми, защото за мен то винаги е било огнено служение. За да дръзне човек да стане свещеник, според мен, той трябва да е като ангел в плът – да привлича с делата и мислите си хората като с мощен магнит и да ги води към Христос. А аз никога не съм имал такива дарби и таланти. Въпреки това обаче дълбоко в душата си не спирах да усещам една искрица, която не ми даваше покой, и която ме провокираше да си задавам въпрос след въпрос. За любовта и живота. За времето и пространството. За душата и вечността. За смисъла. За Бога.
Бяха изминали две-три седмици, когато за пръв път посетих плажа пред т. нар. Скала на отговорите. Тя се намираше на около пет-шест километра по права линия от нашата станция, и всяка сутрин и вечер я виждах. Чудех се на чудноватостта и величието ѝ, но не знаех нищо за нея. В този период чух от местните хора някои от легендите, които се разказваха за това магнетично и интересно място. И въображението заработи. Започнах да рисувам мисловни картини. Да си представям какви драми, чудеса и велики неща са се случвали пред нея. И така докато един ден не взех най-страшното и безотговорно решение в живота си до онзи момент. Реших да преплувам разстоянието от Скалата на отговорите до нашата станция. А разстоянието между тях бе поне пет километра. Заливът бе силно врязан в сушата и когато бях някъде по средата, между скалата и станцията, на практика бях най-малко на два километра от всякакъв бряг. Водата под мен бе черна и страшна. Като се има предвид, че това не беше море, а океан, сигурно дълбочината на някои места е надвишавала двеста метра. Бях млад и силен и преплувах разстоянието за около четири часа. Помня, че през по-голямата част от плуването бях толкова отдалечен от брега и толкова уязвим заради големите риби, акули и делфини край мен, че дори да се бях удавил тогава, едва ли тялото ми някога щеше да бъде открито. Защо го направих ли? Понякога и днес се питам същото. Животът е Божи дар и това определено беше крайно неразумна постъпка. Но знам и нещо друго – в този съдбовен момент, и изобщо в тези няколко съдбовни момента тогава, защото до края на престоя ми в Мексико дългите рискови плувания бяха чести, аз търсих себе си! Но търсих себе си не както бе редно според православната ми вяра, тоест в смирението и в молитвата, а чрез предизвикателството. Вярата ми бе силна и непоколебима. Обичах Бога и имах страх от Него. Бях завършил Богословския факултет, бях преподавал в Софийската семинария и бях приет за редовен докторант през същата година в Университета. Но между вярата и реалния живот имаше сякаш някакво противоречие. Не знаех какво точно да очаквам от живота. Какво исках да работя. Подобно на актьорите Едуард Нортън и Брад Пит от неповторимия филм „Боен клуб“. Когато героят на Едуард Нортън разбра, че нещо не е наред с живота му и се нуждаеше от промяна, той разбра и че всеки може да постигне почти всичко, стига истински да повярва.
Но какво всъщност исках тогава? Ще излъжа ако кажа, че прозрението ме споходи мигновено. Първо прописах стихотворения. Това продължи може би само седмица. Докато желанието да напиша книга ме обзе постепенно. Усещах, че всички тези чудати и красиви истории, които чувах от мексиканците за скалата, не е редно да останат само за мен. Всички тези нови чувства и емоции, препокриването на вярата и любовта ми към Бога, животът по ръба с моите рисковани плувания, желанието ми да споделя наученото и намирането на смисъла, родиха заглавието на първия ми роман – Безкрайна нощ. Защо безкрайна? Защото търсенето и болката на главния герой щеше да продължи сякаш безкрайно. А нощ – защото животът на всеки човек, който не вярва в Бога и който няма надежда, е всъщност истинска духовна нощ!
„Безкрайна нощ“ щеше скоро да се превърне в нещо като жив безкраен път, като истински катарзис, като пътя на разбойника на кръста, разпънат до Христос. Животът на този разбойник бе преминал в тъмнина, но пред самия край той бе получил опрощението и за него бе започнал светъл вечен ден. Затова и избрах именно такова заглавие на настоящия текст: KAK НОЩТА В МОЯ ЖИВОТ СТАНА ДЕН, защото аз наистина излях сърцето и душата си в тези страници и като че ли заедно с героя от романа накрая получих също просветление и духовна радост.
Едно е обаче да пожелаеш да напишеш книга, а съвсем друго е това да се случи. Половин година след като се върнах от Мексико, се ожених за моята годеница – Мариела. Една година след това се роди нашето първо дете – синът ни Адам. Това се случи през 2005 г. Още когато го взех на ръце, вече знаех, че ще посветя бъдещата си книга на него. Така и стана. Когато книгата беше готова, си отдъхнах. Тогава не знаех, че намирането на издател често всъщност е по-трудно от самото писане. Нямах идея как се издават книги, но бях решен по никакъв повод да не прибягвам до самоиздаване. Бях решил да чакам колкото е нужно. И търпението ми бе възнаградено. Обаждането дойде от най-голямото издателство за онова време. Никога няма да забравя думите на тогавашния директор на „Сиела“ Светлозар Желев, който каза, че това е един от най-добрите ръкописи, които е чел през живота си, и че с удоволствие ще го издадат. И така книгата видя бял свят. В онзи период още нямах обратна връзка с читателите и не знаех как се възприема, но от „Сиела“ ми казваха, че имат доста положителни писма и коментари. Беше ми странно, но и вълнуващо. И не ми достигаха думите на благодарност към Бога за Неговата благословия. Моите емоции, трепети, любовта, която преливаше от душата ми, живата ми вяра и цялата пъстра палитра от познания, които бях получил в Мексико, всичко това вече бе на хартия. Книгата се изчерпа сравнително бързо. Няколко години по-късно „Сиела“ пуснаха втори тираж. Той също бързо се изчерпа и книгата отново изчезна от рафтовете на книжарниците. От тогава досега, въпреки постоянния интерес от читателите, повече тиражи не бяха отпечатани. Не знам защо стана така, а и не е моя работа. Беше ми тъжно, че получавам толкова много запитвания за книгата, а нея я нямаше на книжния пазар. И ето че сега, след толкова години на затишие, издателство „Еделвайс“ истински ме зарадва с новината, че ще я издадат отново. За трети път! Книгата е внимателно редактирана от тях и значително подобрена.
Надявам се, че това ще е добра новина и за всички вас, които не сте я чели.
Вярвайте в мечтите си! Вярвайте и не се страхувайте да ги осъществите. Защото, когато мечтите са духовни, те са благословени. Те са Божие напомняне в нас, че на стремежа към доброто винаги трябва да се дава път. Това е и основното послание в книгата.

Може да поръчате книгата ТУК страници 322, цена 13 лв.

Или да я поръчате заедно с книгата „Смисълът в живота“ с отстъпка от 5 лв. От ТУК




20.03.2020 г.

АПЕЛ-МОЛИТВА И БЕЗПЛАТНИ КНИГИ


По повод паниката, която е обхванала доста хора тези месеци бих искал да кажа, че според мен ако човек истински вярва в Бога няма от какво да се страхува! Единственият страх, който трябва да ни тревожи е грехът, защото той ни отдалечава от Христос и от вечния живот. Грехът е страшният, а не болестите, вирусите и липсата на някои стоки. По този повод записах един апел-молитва. Нарекох го НАРОДЕ! Не се страхувайте – ако обичате Бога и се опитвате да не грешите всичко ще е наред!
Надявам се да ви хареса: ТУК

Романът „Измама“, от който е взета тази молитва е почти изчерпан, но тъй като желая творчеството ми да достигне до повече хора той беше записан в единадесет части като аудио-книга от актьора Янко Лозанов и може да бъде слушан напълно безплатно на долния адрес! Там може да чуете безплатно също и други мои разкази (когато отворите връзката плъзнете надолу с мишката и лесно ще ги откриете): ТУК

Още по темата: ТУК