ИЗРАЕЛ (10 - 18 юни, 2025 г.)

Скъпи приятели,

по молби на някои от вас споделям тук няколкото си публикации от Фейсбук, които написах по време на престоя ми в Израел.

__________________________

Като вярващ човек винаги съм искал да посетя Божи гроб и Йерусалим. И ето, тази година, по Божия милост, се отвори такава възможност! В Тел Авив съм с режисьора на филма “Не Затваряй Очи” Николай Егерман и мечтата ми бе съвсем близо и реално да се осъществи. За съжаление обаче днес светът отново се разтресе. Израел нанесе превантивни удари по бази в Иран, и Иран отвърна като изстреля стотици ракети по Израел. Всички полети от Израел са отменени! Движението вътре в страната, между градовете, е забранено. Оставаме тук. Засега.

Сякаш с всяка нова вълна на насилие, човечеството се отдалечава още от мира. В сърцето ми има голяма болка, но не само защото се стреля по хора, по домове, по съдби, а защото се стреля по Светата земя. По Йерусалим. Питам се: ще видим ли някога това свято място с очите си? Ще се докоснем ли до камъка, на който е лежало тялото на нашия Господ Иисус Христос? Може би това няма да се случи. Но пък ще го нося винаги в сърцето си. И, знаете ли, понякога това е по-силно. Йерусалим не е само география. Той е състояние на душата. Вярвам, че всичко се случва по Божия воля. Но не защото Бог желае разрушения, а защото допуска изпитания, които да ни напомнят за кое наистина си струва да живеем. Тоест за вярата. За любовта. И за прошката.

Молитвата ми днес е тиха, но дълбока:

“Господи, запази невинните. Смири жестоките. Изцели ранените. Научи ни да не губим надежда. И спаси душите ни!”

13. 06. 2025 г.

__________________________

Пристигнах в Израел с мисъл за святост, не за страх. С мечта в душата, не с тревога в гърдите. За мен това пътуване не беше просто среща с другите творци от фестивала и не беше само показване на филма “Не Затваряй Очи”. То беше най-вече сбъдване на дълго чакана моя мечта - да докосна Светите земи, да се помоля в Храма на Възкресението, да вървя по стъпките на Господ Иисус Христос. Вярвах, че ще намеря мир. А вместо това, намерих война.

Последните три нощи няма да забравя никога. Сирени разкъсаха тишината. После експлозии. Парчета от ракети падаха в града. Железният купол, толкова често възхваляван като неразрушим, беше пробит. Двама души загинаха и то съвсем близо до мястото, където се намираме. Има много тежко ранени. Смъртта вече не е далечна новина от екрана, но е на една улица разстояние. Чуваш я. Усеща я. Молиш се да не я срещнеш.

Тук сме 13 българи, заклещени в страна, която не можем да напуснем. Летищата са затворени, полети няма. Чакаме и се надяваме на чудо. Казват, че може би ще ни евакуират, но още нищо не е потвърдено.

В такива моменти всичко се преобръща. Нищо вече няма същата стойност. Времето губи смисъл. Денят и нощта се сливат в едно тревожно чакане. Не можем да спим. Всеки шум е потенциална заплаха.

Мислите ми са само с вас, мило мое семейство. Не мога да ви прегърна, но усещам ръцете ви около сърцето си. Спомням си усмивките ви, вечерите у дома, аромата на вечерите... Копнея за гласовете и за лицата ви. Болезнено осъзнавам, че нищо в този свят не е по-ценно от любовта и присъствието ви.

Не е лесно да бъдеш далеч от България в такива моменти. Тя е моята земя, моята любов, сигурност и дом. Никога не съм я ценил толкова, колкото сега, когато е така далеч и недостъпна. България - с нейните зелени хълмове, с тишината на неделния ден, с топлината на обикновеното. Тук, сред взривове и страх, осъзнаваш каква привилегия е да живееш в мир.

Трудно е да описвам тези мои чувства на страх, самота, надежда и болка, всичко в едно. Всички ние тук 13-те души, сега сме свързани не от родство, а от оцеляване. Молим се. Плачем тихо. Опитваме се да бъдем силни един за друг.

И въпреки всичко вярвам. Вярвам и знам, че Господ ни чува. Вярвам, че семейството ми се моли за мен, както и аз за тях. Вярвам, че някой ден ще се върна. Ще ги прегърна. Ще ви целуна и прегърна всичките! Ще гледам небето от прозореца вкъщи и ще знам, че съм у дома.

Моля се никой да не преживява това, което преживяваме ние тук. Моля се тази война да спре. Защото човешкият живот е крехък. Болката е истинска. А любовта е единственото, което ни крепи, когато всичко останало се руши.

Обичам ви, мили мои от цялото си сърце. Надявам се да се видим скоро. И дано Господ да бъде с всички нас и с всички страдащи и онеправдани хора по света.

14. 06. 2025.

_______________________

Снощи беше една от онези нощи, които остават завинаги в паметта. Нощ, в която всяка минута отекваше със звук на страх, молитва и надежда. Прекарахме голяма част от нея в бомбоубежището, заедно с още няколко души, непознати за нас до онзи момент. От време на време се чуваше глух тътен и напомняне, че над нас, някъде в нощното небе, падат ракети. И въпреки всичко, в онзи мрак, намерихме светлина. Събрахме се в кръг и си говорихме. Всички отправихме един и същи вик - да оцелеем. Да се върнем при близките си. Да видим утрото. Никой не говореше много. Само тихи думи, прошепнати молитви и сълзи. Помня как едно момченце заплака. Мисля, че беше рускинче. То стисна ръката на майка си. А тя просто кимна и го прегърна, без да каже нито дума. Всички разбрахме отговора.

Днес е нов ден. Не знаем какво предстои, но знаем какво значи да оцелеем заедно. Знаем колко силна е молитвата, когато идва от сърце. Знаем, че дори в най-тъмната нощ, има светлина.

Слава Богу, всичко е наред сега. Благодаря от сърце на България за грижите за нас, които сме тук сега в нужда, благодаря и на всички вас, които се молите за нас. Никога няма да забравя тази ваша любов и добрина.

Добавям отново имената на групата за молитвено споменаване ако желаете.

Николай, Екатерина, Драгомир, Боян, Мадлена, Снежана, Николай, Димитрина, Радинела, Мира, Райна, Анжела, Мартин

16. 06. 2025.

_____________________________

След като прегърнах близките си на българска земя, най-накрая си отдъхнах. Но и веднага се разплаках. Това не бяха обаче само сълзи на радост, но и на спомени, болка, благодарност и облекчение. Дай Боже да няма войни! Спомних си всичко, което преживяхме в Израел. Бомбардировките. Сирените. Разтрисанията на хотела посред нощ. Пушека. Задушното и прашно бомбоубежище. Треперенето на душата. Да не знаеш дали ще има утре. Да не знаеш дали ще видиш отново семейството си, да не знаеш и дали ще видиш пак хората, които са край теб и които са ти станали толкова близки!

Но Господ прояви милост. Завърнахме се. Живи и благословени. Това за мен е истинско чудо. Бог ни помогна и спаси!

Сега сърцето ми прелива от благодарност. Благодаря на Бог, на държавата и на всички институции, които ни помогнаха. Благодаря на всеки един от вас, който се молеше за нас отдалече така настойчиво, който ми писа и който беше с нас в мислите си. Простете ми, че не мога да отговоря на всички. Съобщенията са стотици, а сърцето ми е разкъсано между благодарността и нуждата от тишина.

Никога няма да забравя тези дни. Нито хората, с които ги споделих. Тринадесет души. Един страх. Една надежда. Една молитва. И толкова много споделени сълзи, смях, молитви и моменти, които ще нося завинаги в себе си.

Не знам как се нарича това чувство, но всички вие вече ми липсвате. Липсвате ми много и истински. Само като си помисля, че най-вероятно с повечето от вас няма да се видим повече, сърцето ми се къса от мъка. Вие не сте просто хора, с които делих надежда и страх. Вие сте мои братя и сестри. И тук искам да ви назова по имена, защото сте част от мен завинаги: Мира, Катя, Снежана, Ники, Драго, Боян, Ради, Анжела, Райна, Николай, Мадлена, Димитрина и Сели.

Моля ви за прошка ако с неуместна шега или с думи съм ви наранил или притеснил. Понякога човек се опитва да прикрие страха си с усмивка и болката си с хумор. Простете ми. И знайте, че във всеки един от вас видях най-доброто от човешката природа. Топлота, солидарност и любов.

Сега съм у дома. Щастлив и благодарен. Но никога няма да бъда същият.

Слава на Бога за това, че ни върна. А на всички вас благодаря от сърце, че останахте истински хора, дори в този ужас. Обичам ви!

18. 06. 2025.

___________________________

Преди броени дни се завърнах от Израел. От място, където животът и смъртта се разминаваха толкова близко. И сега, докато пиша тези редове, се стряскам и още не мога да повярвам, че съм жив. Слава Богу! Преживях нещо, което ще остане в мен завинаги.

Днес се претеглих и установих, че за една седмица съм отслабнал с почти четири килограма. Но не защото го исках. А просто, защото не можех да ям. Не можех и да спя. Сърцето ми бе стегнато от постоянен страх. Когато успявах да задремя, се събуждах в уплах. Сънувах ракети, експлозии, викове и някакви нечувани морски бури. Виждах как тичам, а не мога да се спася. Разбира се, това не бяха обикновени сънища, но кошмари, които за съжаление все още продължават. Даже сякаш се засилват. Тази нощ сънувах починалия си чичо Огнян, Бог да го прости, който дойде да ме види и незнайно защо ми носеше 100 лева от отвъдното като подарък. Нещо много странно се случва с мен. Като че ли се отучих да спя и да се храня нормално. А за книгите и за цялата публицистика, която творях до онзи ден дори не ми се говори. Почти всичко от онези предишни мои думи ми изглежда повърхностно и пошло. Усещам, че всичко, което човек създава без да преминава през сърцето му е суета!

Повредих се, и сега, когато чувам звуците от самолетите в небето, първата ми мисъл не е, че това са пътнически самолети, а че може би започва нова атака. Звукът на реактивен двигател ме вцепенява. Голям, зрял мъж съм, а страхът се е настанил някъде трайно в мен и се загнездил в душата ми.

Един приятел ми се обади вчера, някога той е бил войник в Афганистан, и ми каза това: „Мартине, не мисли, че това ще го преживееш. Тези неща не се преживяват! Вие, всичките в тази група българи, които бяхте заедно в Израел точно когато падаха ракети и умираха хора, ще останете завинаги свързани. Това не се забравя.“

И май ще се окаже прав. Това преживяване ни беляза по особен начин. Завинаги.

В онези дни там осъзнах и колко съм грешен. Стотици приятели, християни и добри хора ми пишеха да се моля с конкретни молитви, а аз бях като в ступор. Молитвите ми съвсем не бяха героични. Бяха срамежливи, прошепнати с отчаяние. Казвах най-често само: “Господи, прости ми...“ Защото усещах, че ако умра, няма да съм готов да застана пред Бога. Мислех си и за децата ми. Как ще живеят без мен. И се успокоявах единствено с мисълта, че Бог е милостив и ще се погрижи за тях, ако с мен се случи най-лошото. Мислих си и за всички мои братя и свети по съдба, притихнали заедно в бомбоубежището или в лобито на хотела. Молих се за тях да останат живи!

Сега съм пак в България. Ходя по улиците, хората бързат, някои са намусени, някои се усмихват и всичко изглежда нормално. Но аз не съм същият. Душата ми още е на онова място, под онова горещо небе, където се чуваше сирена, а после взрив и разтърсване на земята.

Затова от днес се моля най-вече за мир. Защото мирът е най-важното нещо на този свят. Знам че е наивно, но не спирам да се моля и надявам, дай Боже, никога повече да няма войни. И искам още веднъж, пак и пак, да благодаря на Бога, на нашата държава и на всички вас за искрената молитвена подкрепа в този период.

Мислих под публикацията да добавя някоя снимка от Тел Авив, но се отказах. Вместо това реших да сложа една моя молитва от времето, когато не бях толкова наплашен и объркан за разлика от сега.

И прощавайте отново, че ви занимавам с тези мои повтарящи се оплаквания и терзания. Ще се опитам, с Божията помощ, да ги преодолея доколкото това е възможно.

Чудно нещо е човек. Едни от най-любимите ми епизоди в Евангелието са разговорите между Господ Иисус Христос и апостол Петър. Св. Петър Го обича с цялото си сърце. Той е отдаден и искрен, скача в бурните води и започва да плува към Него. После пък, когато Господ усмирява бурята апостол Петър му каза: “Иди си от мене Господи, защото съм грешен човек.” Това е невероятно силно! Казва Му това с устата си, но вътре в себе си шепне друго. Вътрешно той мълви: “Смили се над мене Господи, защото макар и да съм грешен човек Ти знаеш, че Те обичам и че без Теб съм загубен!”

20. 06. 2025.

______________________

Свидетелство от Вивиан Райчинова, Тел Авив:  ТУК

____________________

Медия:   ЕВРОНЮЗ,  БТВ,  НОВА ТВ,  ДАРИК.

„НЕ ЗАТВАРЯЙ ОЧИ“ на английски и като аудиокнига на два езика

Скъпи приятели и читатели,

слава Богу имам две хубави новини.

Първата е, че благодарение на издателство „Еделвайс“ романът „Незатваряй очи“ беше записан като аудиокнига от Петър Тосков – актьорът, който изигра лекарят във филма.

Времетраенето на книгата е десет часа. Вече всеки незрящ човек и всеки със слабо зрение или тези, които нямат време да четат, но предпочитат да слушат, ще могат да чуят цялата книга. Чуйте откъс от нея или я поръчайте oт връзката в Storytel.com

Чуйте безплатно част от книгата: ТУК.

А същия сайт може да чуете и аудиокнигите "Горски дух" и "Смисълът в живота"

Втората новина е, че „Не затваряй очи“ беше преведена на английски език! Книгата може да бъде поръчана като хартиено копие, електронна книга или аудиокнига в моя нов авторски сайт www.ralchevski.com поддържан от преводаческия екип. В сайта ще откриете безплатни дълги откъси от книгата, както и аудиофайлове. В него ще намерите също и откъси от някои от другите ми книги, които в момента се превеждат на английски.

За по-нетърпеливите от вас предлагам в канала ми в YouTube безплатно един час от аудиокнигата "Не затваряй очи" (Don't Close Your Eyes) на английски.

Според преводаческия екип на „Не затваряй очи“, с главен преводач Г-н Антон Пиралков, това е роман за чудото, което променя всичко. Тази незабравима история ни повежда през житейски и душевни изпитания, за да ни покаже, че когато всичко изглежда изгубено, небето може да се отвори и чудото да се случи. Историята проследява вътрешния път на героя, който се сблъсква с трагедията, болката и отчаянието. Но точно когато надеждата угасва, Бог се намесва. И то съвсем реално. Героинята в романа буквално възкръсва от мъртвите, свидетелствайки за Божията сила и любов, която надхвърля човешките представи. Този неочакван, но дълбоко смислен обрат превръща романа не просто в трогателна история, а в чутовно духовно събитие.

АПЕЛ ЗА МОЛИТВЕНА ПОДКРЕПА

    Скъпи приятели,

слава Богу тази година се случи нещо голямо в нашата киноистория – България се сдоби със своя първи игрален пълнометражен филм на християнска тематика „Не затваряй очи“.

    Случването на този филм е моя съкровена сбъдната мечта, за която копнеех повече от петнадесет години. Филмът вече е гледан от десетки хиляди зрители както в България така и извън пределите на страната. Предстои да бъде разпространен и на други езици, за да достигне до още повече зрители по света. Отзивите за него са толкова сърдечни и топли, че нямам думи да изразя благодарността си към Бога и към всички, които толкова много се потрудиха той да стане факт. Оценките на някои от най-известните международни филмови фестивали, потвърдиха неговата стойност и той получи много престижни награди.

    В този контекст на духовна радост бих искал сега да се обърна към всички вас братя и сестри, зрители, читатели, приятели и съмишленици, и да ви помоля за вашата сърдечна молитвена подкрепа и застъпничество за осъществяването на продължението на „Не затваряй очи“, което се казва „Последно обещание“ и което е по моя роман със същото заглавие.

    Сценарият за филма е вече готов. Написах го с много любов. Със сърце и душа. Toй не се различава особено от книгата, но взима най-същественото от нея без да отнема от силата на характерите на основните герои и от топлокръвието на историята. В него ще се срещнем отново с актрисата Ирена Милянкова (в ролята на Николина) и с нейната пораснала дъщеря Анна, но след около дванадесет години напред във времето.

    Според мнението на драматурзите „Последно обещание“ ще покаже на зрителите, че когато животът ни отнема всичко, Бог е силен и може да ни върне най-ценното. В свят, разкъсван между болката и прошката, една млада жена – Анна – ще премине през най-страшното, за да се научи да обича без страх. Един мъж – Симеон – ще изгуби всичко, за да открие Бога и душата си. Едно дете – Виктор – ще се роди от грях, но ще израстне със смисъл и посока. А една любов – неочаквана и чиста – ще се окаже Божият отговор на човешката мъка и молитва.

    „Последно обещание“ ще бъде филм за онези важни решения, които бележат съдбата и живота ни завинаги. Той ще е филм за майчината смелост да обичаш едно нежелано и отхвърлено дете. За голямата мъжка битка със себе си, със страховете си, за пътят към истинското покаяние и за прошката и опрощението, които понякога идват в последния ни дъх.

    Този филм няма да бъде просто драма. Той ще е живот, разказан с откровение. Непредвидима история, в която престъпление, страдание и разкаяние се вплитат в катарзис и изкупление. Филм, в който последното обещание на онеправдания и слаб баща се превръща в реалната надежда и опора на единствената му дъщеря.

    „Последно обещание“ ще бъде филм, който ще накара зрителя да замълчи. Да сведе глава. Да благодари. И да осъзнае, че Бог никога не забравя онези които Го обичат и винаги сбъдва молитвите им.

    Преди няколко месеца имах честта да се срещна с Негово Светейшество патриарх Даниил и да му разкажа сценария на филма. За тази среща споделих в предаването „Религията днес“ по БНТ. Той благослови сценария и обеща да се моли за превръщането му във филм. Светия Синод също даде своята подкрепа и благословение.

    Добре съзнавам, че осъществяването на втори филм на християнска тематика в България ще е дълъг и труден процес, който ще изисква много постоянство и отдаденост. Но Бог е всесилен. Той е изпълнен с любов към нас и ни обещава да ни помага ако Му се молим от цялото си сърце. „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори“ (Мат. 7: 7 – 8).

    Затова ви моля да подкрепите „Последно обещание“ с вашата искрена и сърдечна молитва. Нека се молим Богу за този бъдещ филм с вяра, увереност и постоянство и той ще се случи.

    Благодаря ви, приятели! Благодаря ви от цялата си душа.

    Бог да ви благослови!

„Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!“

„Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!“

(Евр. 10:31)

Изминаха почти две седмици от ужасяващата новина за системното измъчване и убийства на животни от Габриела Сашова и Красимир Георгиев от Перник. Разкриването на техните ужасни престъпления с право породи вълна от съпричастност и желание за възмездие. Много се чудех дали да коментирам темата, защото е истински болезнена. Но, след дълги колебания, решиш все пак да го сторя. Тези издевателства отключиха някои картини за насилия над животни, които не мога да забравя, но и които всичките бяха овъзмездени свише. Нямам намерение да ги описвам обаче тъй като те травмират психиката.

Бруталните жестокости от Перник породиха в публичното пространство основателните въпроси за възмездието. Дали виновните ще бъдат наказани справедливо? Дали правосъдната система ще успее да ги превъзпита? Какво ще се случи с тях, когато отново излязат на свобода и т.н.? Затова и пиша тези редове сега. Има не малко истории с насилия над животни, които са били овъзмездени от Бога по безспорен начин и които са записани, за да служат като уроци за всеки, който дръзне да мисли, че подобни действия могат да останат някак ненаказани. Както казах обаче, смятам, че насилията не трябва да се преразказват. Или поне не и тези с по-големи животни. Затова сега избирателно ще се спра на една сравнително поносима случка от 19 век, за да се уверите, че Божията правда застига злосторниците винаги и навсякъде. И да не се чувствате безпомощни и да се ядосвате, че правосъдната система може и да не си свърши добре работа, защото, запомнете – Бог винаги има последната дума! Преди доста време чух по радио „Радонеж“ една история, която ще цитирам по памет и която силно ме впечатли. Попаднах на дълъг разказ за чудесата, извършени от един руски светец. За съжаление забравих името му, но помня, че се беше подвизавал в средата на 19 век. Той бил истински праведен и свят и от смирение се криел от хората, но в края на живота му при него започнали да идват много християни, от близо и далеч, за просят молитвите му тъй като бил станал чудотворец. Хората се събирали пред бедната му колиба всеки с болката си. Той се затварял вътре за известно време и се помолвал от сърце на Бога. При него водили всякакви страдалци. И чудесата почти винаги се случвали. До един момент, когато при него дошла някаква млада жена, която държала за ръка тригодишно сляпо момченце. Тя изплакала пред отшелника мъката си, че детето се е родило напълно здраво и до преди месец виждало съвсем добре, когато изведнъж, без никаква причина, ослепяло. Светецът силно се натъжил, погалил детето, благословил го и се затворил, за да се помоли за оздравяването му. Не след дълго излязъл вън, а жената и детето го доближили в очакване. „Когато ти беше младо момиче – обърнал се той с болка и съжаление към жената – ти се катереше по дърветата където имаше птичи гнезда и поради безумие и жестокост ослепяваше малките птички, които не можеха да летят!“ Жената се засрамила. „Но, това не го знае никой, а само аз.“, учудила се тя. „Знаеш го само ти и Бог, Който сега ми разкри твоята страшна тайна“, отвърнал светецът. „Но тогава аз бях млада и глупава – заплакала жената, – и сега съжалявам и се разкайвам. Моля ви, батюшка, помолете се Богу. Нека, ако трябва, аз да загубя зрението си, но детето ми да се оправи.“ Тогава светецът отговорил: „Знаех, че ще кажеш това и вече се помолих. Бог е милостив и не желае ничие страдание, но не забравяй, че Той е и справедлив и, в твоя случай, Неговият отговор е не. Детето няма да прогледа. Ти ще трябва да живееш с тази болка до края на дните си, да помниш какво си сторила на клетите птички и да се каеш всеки ден. А детето не го мисли. То няма вина, блажено е, и един ден ще отиде рая. Ала този кръст се дава на теб, защото сама си го заслужила. Всичко живо в този свят принадлежи на Бога и никой няма право да посяга на него!“

Споделям тази история сега, не за да ви кажа, че няма смисъл да се бунтуваме към неправдите и да настояваме за справедливост в този свят, но за да ви напомня, че всичко, което вършим е под Божието всевиждащо око. И сега само си представете, че щом Бог е така ревнив към извършените неправдите дори над всяко малко животинче какво трябва да очакват тези, които извършват насилие и убийства над хора. Нека помним: „Няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.“ (Евр. 4:13).

Отзиви, препратки и преса за филма "НЕ ЗАТВАРЯЙ ОЧИ"

Скъпи приятели,

измина доста време от тръгването на филма „Не затваряй очи“ по кината, а все още пристигат много отзиви за него. Филмът е гледан и оценяван изключително. Нещата, които споделяте за него са толкова сърдечни и искрени, че ме трогват. Бог сбъдна тази моя голяма мечта и съм безкрайно щастлив и благодарен за Негова милост.

Всичко около премиерата на филма, срещите с Негово Светейшество патриарх Даниил, с президента Г-н Румен Радев, със съпругата му Г-жа Десислава Радева, с всички от екипа, с актьорите, с приятелите, със зрителите, с журналистите и с всички вас ме изпълниха с духовна радост, благодарност и признателност. Да ме пази Бог от възгордяване.

Слава Богу! „Не затваряй очи“ получи невероятно висока оценка от филмовото жури в Лондон, спечелвайки наградата за НАЙ-ДОБЪР ЧУЖДОЕЗИЧНЕН ФИЛМ за 2025 г. на London International Film Festival.

Това е наистина много голяма награда и признание, защото този филмов фестивал е със световно значение и популярност и с огромна конкуренция.

Филмът спечели също така пет награди на известния в Christin Film Gestival в САЩ.

За най-добър пълнометражен филм. За най-добър продуцент. За най-добра главна роля за Алексанър Кънев. И за най-добри второстепенни роли за Кръстю Лафазанов и Христо Гърбов.

И беше номиниран на още няколко филмови фестивала в САЩ като вече е сред финалистите на четири от тях.   

А благословението от Негово Светейшество и от Св. Синод някой ден да се случи на екран и „Последно обещание“ (продължението на „Не затваряй очи“) е нещо, което навярно вълнува много от вас, а мен ме трогва! Дай Боже това наистина някога да се случи. Затова ви моля - бъдете така добри и се молете Бог да помогне и този сценарий да се превърне някога във филм. 

Ако желаете, във линковете долу, може да видите някои интервюта и участия:

ТВ "Евроком". Репортаж от премиерата на филма: ТУК

Ирена Милянкова за филма. БНТ "Религията днес": ТУК

„Търсене на смисъл“, подкаст „Автентичност“: ТУК

„Чудесата са тук и при нас“, операция „История“: ТУК

Интервю за филма в радио „Зорана“: ТУК

Разговор с Кузман Илиев в „КоментарНО“: ТУК

Линия култура, БНТ Пловдив: ТУК

Беседа за филма в кафе-книжарница „Жираф“: ТУК

Интервю за филма, радио „Аве Мария“: ТУК

Ирен Кривошиева при Мартин Карбовски: ТУК 

Ирена Милянкова при Мартин Карбовски: ТУК 

Мартин Ралчевски при Мартин Карбовски: ТУК

Разговор за филма в "Среднощен експрес": ТУК 

Богдан Дарев - продуценът на филма: ТУК

Реакцията на либералите. Вестник "Труд": ТУК

Читателски отзиви за филма. Видео: ТУК

Интервю за "Гласове": ТУК

Продължението на „Не затваряй очи“, БНТ: ТУК

Вижте и участията на актьорите в пресата: ТУК

КЪДЕ ДА ГЛЕДАТЕ ФИЛМА "НЕ ЗАТВАРЯЙ ОЧИ"

 Скъпи приятели,

това са градовете и кината в цялата страна, в които можете да гледате филма "Не затваряй очи" след 31-ви януари. Този списък не е оконателен и към него перодично ще бъдат добавяни нови кина. За по-актуална информация моля ви следете страницата на филма във Фейсбук: ТУК

Благоевград - Синемакс Кино CINEMAX

Ботевград - Форум 3D Кино Форум

Бургас - Синема Сити Cinema City Bulgaria

Бяла Слатина - Метропол 2 Кино Метропол 2

Варна - Синема Сити

Варна - Арена Мол Варна Kino Arena

Варна - Арена Варна Гранд мол

Варна - ФКЦ Фестивален и Конгресен Център Варна

Велико Търново - Синеленд Cineland Bulgaria Mall

Велико Търново - Кино Палас Кино Palace

Видин - Синелукс Cinelux

Враца - Кино Метропол

Габрово - Синеленд Cineland Bulgaria Mall

Добрич - Кино Икар

Дупница - Кино Дупница Кино Дупница

Каварна - Кино "Петър Слабаков"

Казанлък - Латона Latona Cinema

Карлово - Синеленд

Кърджали – Кино Арена

Кюстендил - Драматичен театър Общински театър

Ловеч - Космос Кино Космос

Мездра - Роял Кино Royal

Монтана - Кино 77

Перник - Синеленд

Плевен - Синеленд

Плевен - Арена Плевен

Пловдив - Синема Сити

Пловдив - Арена Пловдив

Пловдив - Лъки Lucky Дом на киното

Попово - Латона Latona Cinema

Разград - Латона Латона Синема

Русе - Синема Сити

Свиленград - Тракия Кино Тракия

Свищов - Латона Latona Cinema

Силистра - Латона Latona Cinema

Сливен – Кино Агликина поляна

Смолян - Арена

София - Синема Сити Cinema City Bulgaria

София - Синема Сити Парадайс

София - Синеленд Cineland Bulgaria Mall

София - Арена

София - Сине Гранд Парк Мол Cine Grand Bulgaria

София - Сине Гранд Ринг

София - Кино "Влайкова" - официална страница

София - Дом на киното / Dom na kinoto

София - Оден Филмотечно кино "Одеон"

София - Г8 G8 Cultural Center

София - Евросинема Кино "Euro Cinema"

Стара Загора - Синема Сити

Търговище - Синеленд

Хасково - Парадизо Кино Парадизо

Шумен - Латона Latona Cinema

Ямбол - Кино Елит

СЛЕД ТВОЯТА СМЪРТ

 

Скъпи приятели,

представям ви моето първо самостоятелно направено авторско видео. Отне ми доста време да го направя и имаше някои непредвидени неща при монтажа, но съм доволен от крайния резултат. Надявам се и на вас да ви хареса.

Вижте видеото:  ТУК