май 2015 г.

10.01.2017 г.

БНР, Нощен Хоризонт


Вече имам канал в YouTube.
Това е първата част от участието ми в "Нощен Хоризонт" на живо, преди Рождество Христово.
За съжаление, поради токов удар в радиото, втората и третата част от разговорът ги няма.

ТУК



7.12.2016 г.

ДУША


Скъпи приятели,

в момента работя върху новия си проект "ДУША".
Това ще е сборник с разкази, есета и публицистика.
Надявам се, че ще е готов за издаване през oктомври ~ ноември 2017 г.



Кратки откъси в аванс:

– Не разбирам защо се терзаеш, мило дете. Нима не знаеш, че ти си там където са твоите мисли. Ако мислиш за любимия човек, то ти си при него. Ако мислиш за скъпите ти деца, ти си при тях. Ако мислиш за Христос, тогава си с Него. Това е самата истината. Съгласен съм с теб, че в този живот сме зависими от времето и пространството. Така е. Но това съвсем не важи за полета на душата. Разбираш ли какво ти казвам? Това не е игра на думи. Ти наистина си там, където са мислите ти! – каза стария монах и й се усмихна топло. А в нейните очи, за пръв път от много време насам, се появи блясък.
– Благодаря, отец – тихо рече тя, – вярвам ви...

..............

– Който трупа знание трупа тъга. Мисля, че така беше казал великия философ – усмихна се отецът и потупа Павел по рамото.
– Съгласен съм – отвърна бързо Павел. – Забелязал съм, че умните хора не са щастливи. Докато при глупаците е обратното. Аз мисля, че това е така, защото кръгозорът на глупавия човек е тесен и той се задоволяват с малко, не се кахъри излишно и е доволен от преходното. Храната, вещите, насладите...
– Напълно си прав, моето момче. Но има и изключение от правилото. Това е вярата. Но не просто вярата като такава. А вярата във вечния живот. В Христос!
– Означава ли това, че ако имат вяра умните хора също могат да са щастливи?
– Точно така. Истинското щастие се постига тогава, когато човек надмогне битието и успее да погледне отвъд него.

"Душа"


6.11.2016 г.

ЩАСТИЕ



Знаете ли какво значи да си истински щастлив?
Земен, обикновен, простосърдечен, без амбиции, без желание за притежание, без копнеж за по-добър живот?...
По btv Иван Звездев разказа една истинска история, която ме впечатли. Преразказвам я по памет.
Наскоро в Никарагуа той срещнал едно момче, или по-скоро млад мъж, който продавал на улицата кроасани с кашкавал и шунка. Приготвял ги в къщи и ги продавал на улицата. Предлагал ги много учтиво и с широка усмивка и понеже били пресни и вкусни хората ги купували и те свършвали бързо. Случайно за този младеж чул един от големите и известни бизнесмени в града. Той отишъл лично при младежа и му предложил бъдеще! Поканил го да започне работа в кухнята на един от неговите изискани ресторанти – привилегия, за която хиляди биха само мечтали. Без да се замисля обаче, за почуда на бизнесмена, младежът отказал! Отвърнал му така:
"Защо да дойда да работа във Вашия ресторант? Аз не се стремя към кариера. Щастлив съм тук. От години всяка сутрин ставам рано и правя с любов тези кроасани с кашкавал и шунка по стара рецепта на баба ми. Хората ги харесват, купуват ги и ми благодарят. А това изпълва всеки мой ден с радост. Не искам да правя друго в живота си.''



20.10.2016 г.

Интервю за ''Антихрист''


„Който не е с Мене е против Мене“, казва Господ в Евангелието.
И Кристина и Йоана (главните героини в романа ''Антихрист'') не Му обръщат гръб. Това решение им коства всичко. Но те не роптаят. Уверени са, че щом следват Христос по трънливия път Той няма да ги изостави никога. Така и става. Тук трябва да се спомене и Виктор – голямата любов на Йоана, – който живее в България. Поради силните му чувства към нея той също отказва да се поклони на новия световен господар и да приеме неговия знак. За Виктор обаче този избор е още по-труден, защото е съвсем сам. А в последствие, отказвайки да последва любимата си и да поеме към необятната непозната земя на север, на него му е особено тежко. Неговият образ не е случаен. Той присъства в романа, за да се покаже, че дори и човек да е сам, ако има силна вяра и любов той ще успее да устои. Йоана знае със сърцето си, че Христос е близо до нея. Въпреки, че истински обича Виктор, когато настъпва времето на разделите тя, плачейки дълго му казва, че не може да измени на Христос, защото Го е приела с душата си и защото за нея Той не е просто образ от миналото, но е жив, реален Бог. Тази проява на непоколебима вяра обърква Виктор, той постепенно се променя и се замисля над много неща. И понеже истински я обича изживява катарзис, става нов човек и не се покланя на антихриста.
Добре е да се обърне внимание и на Кристина (майката на Йоана). Не е справедливо да я виним. Като повечето жени тя търси любов, но и сигурност. При нея обаче има едно голямо смекчаващо вината обстоятелство – мъжът на нейния живот, голямата й любов, е починал. Тя е млада красива вдовица, без професия, с малко дете, без дом, самотна и беззащитна. Предлагат й обич, рамо, сигурност... и тя приема. Нейният образ не е често срещан в реалния живот, но е разбираем и позитивен. Бог не й вменява вина. Даже напротив – тихо е призвана да обърне към Христос невярващият си втори съпруг.
Тя настойчиво му обяснява, че християните избрали да останат верни на Христос ще се окажат бездомници в големите градове без средства за препитание. Но, че изборът не може да бъде друг. Затова е добре (това вече се отнася за всички), както съветват немалко православни отци, когато усетим, че наближат тези времена, ако искаме да се спасим да придобием земя. Така, потънали в труд и молитви, в малки общества, задружно, ще можем да си набавяме най-необходимото и ще оцелеем.

/прочетете цялото интервю на Дария Захариева ТУК/


13.09.2016 г.

Седмица на православната книга във Варна



Дария Захариева представя 'Антихрист'
на Седмицата на православната книга във Варна,
септември, 2016 г.:

''Ако вярваме от сърце в нашия Господ „казва” ни настойчиво романът на Ралчевски, впрочем в пълно съгласие с християнската традиция, нека да не забравяме, че Край ще има и той винаги може да се окаже по-близо, отколкото сме си представяли. Съществува обаче още един силен копнеж на човешкото сърце, който героите от романа на Мартин Ралчевски познават добре – копнежът по онова, което наричаме „нормално човешко съществуване”. Този копнеж не е присъщ само за основните персонажи от историята в „Антихрист”, той несъмнено е присъщ и на голяма част от читателите на романа. Но творбата, в съгласие с Писанието и с Преданието, ни напомня, че такова време несъмнено предстои...''

Гледайте видеото
ТУК


10.09.2016 г.

Светла Цонкова


Скъпи приятели,
днес, 8 септември, почина Светла Цонкова, главната редакторка на вестник 'Лечител'.
Онези, които я познаваха знаят колко много добрини правеше непрекъснато, как истински страдаше с онези, които страдаха и как искрено се радваше с онези, които се радваха. Евангелието живееше в сърцето и делата й.
Моля ви, молете се за душата й. Бог да й прости всички волни и неволни грехове и да я приеме при Себе Си.
Особено е важно, както повелява Църквата, името й да бъде споменавано 'за упокой' редовно в следващите 40 дни.
Сърдечно ви благодаря.

Няма я вече между нас Светла Цонкова. Един от най-добрите хора, които някога съм срещал. Отиде си от нашия свят, за да премине във вечния. Сега е там където, по думите на Св. Паисий Светогорец, винаги е ден.
Тя беше от онези хора, които дълбоко вярваха в отвъдния живот и не се страхуваше от смъртта. Не веднъж сме си говорили по тези теми. Често ми казваше, че усеща и е уверена, че там горе е много по-хубаво и, че човек е създаден за духовна радост. Въпреки вярата й обаче, когато вече я няма между нас е много, много тъжно. Отварям да препрочета старите съобщения, връщам се назад в спомените и си мисля, че всеки път, когато имаме възможност да кажем на нашите близки, че ги обичаме, трябва да го правим! Последният ни разговор бе една сутрин. Аз пътувах нанякъде. Говорихме дълго. По-дълго от обичайното. По някое време връзката прекъсна. Обхватът се загуби. Тя ми писа съобщение, че не може да ме набере. Аз също не можех да я избера.
"...ще се чуем пак. Сега трябва да подготвя материалите за новия брой на вестника'', ми писа тя.
А аз тогава, не знам защо, но се натъжих без причина.
Отговорих й, така: ''...добре. До скоро. Обичам те!''.
Последните думи, които й казах (написах) в този живот бяха 'Обичам те'!
Бог да я прости. Да й дари мир, покой и спасение на душата.
Толкова много хора я обичаха. И никога няма да я забравят.
Защото тялото изчезва, но вечната душа и добрите дела остават завинаги!

В нейна памет:

ТУК




28.08.2016 г.