май 2015 г.

8.07.2017 г.

Най-доброто в мен



''НАЙ-ДОБРОТО В МЕН'' (The best of me)
Много хубав, силен, истински филм!
За единствената, неповторима и невъзможна любов.
Когато любовта е безкрайно силна и изпепеляваща, тя не може да се случи.
Не може да се изживее.
Не може да се развие...

Препоръчвам!

Трейлър към филма ТУК


Какво ще направиш ако ЛЮБОВТА, която цял живот си търсил те открие внезапно!
(Анонимен автор)



За прошката


Някои разправят, че и измежду християните понякога имало завист, лицемерие, свади и други подобни ниски страсти. Навярно е така. Не всички са съвършени. Разликата обаче между светските хора и християните винаги ще съществува. Една от най-големите отличителни черти е прошката. Ако се провиниш пред светски (безбожен) човек вероятността да получиш прошка е минимална. Докато ако го сториш пред християнин вероятността всичко да се поправи е многократно по-голяма. В сравнение с миналите векове днешните християни са по-плахи и неуверени, но въпреки това в ситуации на изпитания вярата им винаги се проявява и те постъпват различно в сравнение с невярващите. „Простете и простени ще бъдете“, казва Господ. Те знаят това и го помнят. И макар и да са наранени понякога, обръщат гръб на злопаметността и отвръщат: „Прощавам ти. Животът е твърде лукав и кратък, за да се сърдим един на друг. Нека живеем в мир“. И тогава сам Господ ги благославя и Неговата любов и мир изпълва душите и сърцата на всички.
Зад почти всеки мой пост се крие истинско преживяване. В конкретния случай в живота ми се намеси един лош и за мен непознат, но обществено известен човек, който без реална причина се опита да развали отношенията ми с друга група хора. И, за съжаление, успя. Опитът ми с християните и нехристияните тук пролича с пълна сила. Въпреки, че ситуацията бе изгладена и грешката поправена, нехристияните не ми дадоха прошка. Просто такава им е светската логика: "Да, вярно е, че проблемът е разрешен, но това не означава, че е забравен".
Убеден съм, че в същата ситуация ако засегнатите хора бяха христяни щяха да надмогнат егото си и да простят.



11.06.2017 г.

ЗА ГЕЙ ПАРАДИТЕ


Бог е любов. Безусловна, съвършена, истинска, свята, вечна. Това го знае всеки искрен и вярващ човек. Но Бог е и Личност. Свят Дух, Който изпълва всичко и пребивава навсякъде. Той обича всеки човек, закриля го и общува с него по тайнствен, индивидуален начин. Поради греховете си обаче, често човек не вижда тази закрила, а общуването на Твореца с него смята за недействително. Така се стига до самопревъзнасяне. Човек започва да мисли, че не Бог е сътворил вселената, а че тя е възникнала случайно, вследствие на голям, необясним взрив. Започва да си мисли, че не Бог е сътворил човека, но той се е оформил посредством еволюцията, като е преминал преди това през амеба, риба, земноводно, маймуна и пр. Започва да си мисли, че законите в Свещеното Писание са измислени, а тези в човешкото сърце са сугестия. Така, постепенно, той губи връзката с Истината, губи връзката си с Твореца. Започва да вярва, че всичко му е позволено. И неусетно се превръща в атеист. В безумен индивид, отричащ съществуването на Бога. В следствие на това пътят надолу е много бърз. "Щом няма Бог всичко ми е позволено", заключава той и започва да Богохулства с мисли, дела и действия. Аборти, извънбрачни деца, хомосексуализъм, евтаназия... Свободите и греховете му нямат край. Превърнал се в самодостатъчен индивид той започва да парадира с войната си срещу Твореца и похулването на волята Му. Организира публични прояви на глупостта и разпуснатостта си и неспокойно крещи към всички, които са запазили здравия разум и християнската си съвест, че трябва да го приемат такъв какъвто иска да бъде, различен, обратен, гей, педераст и т.н. Но християните, колкото и да им се иска да бъдат добри, не могат да приемат това поведение. Всеки християнин е длъжен, доколкото му позволяват силите, да говори честно и открито, че Христос не одобрява това. Да, Бог е любов. Но Той е духовна, свята, истинска, вечна, чиста, и съвършена любов. Не любов плътска, страстна, временна и нечиста. Затова християните нямат право да одобряват еднополовите публични обществени прояви. Християните са благословени да знаят Истината. Кръстените са в Христа и им е обещана вечна радост с кроткия и благ Спасител. От тях се иска само малко повече решимост и вяра. "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света", казва Господ (Йоан 16:33).





17.05.2017 г.

За истинското приятелство и дядо Назарий



Придобий си приятели, които обичат Христос и животът ти ще бъде лек, мирен и благословен. Чудиш се как става това ли? Много е просто. Кажи нещо обидно, но не прекалено, на този който твърди, че обича Господ и по реакцията му ще познаеш дали е верен. Истинския Христов последовател смирено би се съгласил с теб, докато псевдо-християнина веднага би се защитил!



Топло е на душата, когато се запознаваш с някои случки от живота на стареца Назарий (Терзиев), който някога ме кръсти и беше мой духовен наставник. Чета книгата за него и се чудя що за чист монах наистина е бил? Истински Божи служител!
Негови духовни чада разказват, че е имал власт над демоните.
Веднъж при него дошло едно момче, което било много тъжно, печално и унило. Дядо Назарий го погледнал и веднага разбрал, че е обладано от нечист дух. Прекръстил го и казал: „Да го няма!“. А погледът на момчето на мига просветнал и то се почувствало щастливо и леко като перо. Друг път при него дошъл някакъв много гневен мъж. Човекът си имал лични проблеми и видимо бил напрегнат. Дядо Назарий веднага го прекръстил и казал: „Я да се махаш!“ Мъжът се почудил какво има предвид дядото и го изгледал с недоумение, но от гнева му вече нямало и помен.
Дядо Назарий бил дълбоко смирен, но имал и чувство за хумор.
Един жълт вестник писал за него, че е „Кокалянския чудотворец“. По този повод две любопитни жени от София решили да проверят за какво иде реч и се качили по стръмната пътека до манастира. Пред портите го срещнали, но тъй като не го познавали попитали дали е тук прозорливия старец?
„Няма го, той умря преди една седмица“, отговорил на шега дядо Назарий.

15.05.2017 г.

За погледа в бъдещето


Достоевски е бил безкрайно прав да се чуди и да пита чрез героите си, защо щом някои хора не вярват в Бога продължават да спазват неписаните морални закони. Защо, когато, според тях, не съществува Бог, няма възмездие в този живот и няма съд на душата след смъртта, те все пак не извършат престъпления. Защо, когато безбожниците имат възможност да откраднат, да излъжат, да изневерят и т.н. се въздържат и казват: ''Е, не бива така, не е хубаво, не е честно...'' Това е нелогично вътрешно противоречие. Някакъв постоянен скрит конфликт. Нещо, граничещо с мазохизъм. Няма Бог, но ние въпреки това ще сме морални, честни и справедливи. Според мен това сблъскване на доброто със злото в душата на безбожника винаги ще е актуално и винаги ще е нелогично.


Забележете кога са казани думите по-долу. Преди повече от 70 години! И колко актуално звучат днес. Това е така, защото светците, с Божия помощ, виждат в бъдещето.
Огорчен от случващото се, прозрял тъжната истината, един от големите християнски светци на 20 век пише:
''Европа живее в омагьосания кръг на откритията и изобретенията. Който и да заяви за някакво откритие в тази област, той се провъзгласява за гений. А който описва чуждите открития, се награждава със званието доктор на науките. Многочислени са европейските открития и изобретения, почти нямат брой. Но нито едно от тях не прави човека по-добър, по-честен и по-просветен. За последното хилядолетие Европа не е представила нито едно достижение в духовната и нравствената област – всичко у нея се свежда само към сферата на материалното. Европейските изобретения доведоха човечеството до края на пропастта, хвърлиха го в духовна тъмнина и урочасване, които не са били в историята на християнството от незапомнени времена. Защо Европа обърна всичките си достижения против Христа? Дали поради собственото си кривоумие или поради заговор на евреите – не знаем. Но едно е ясно, когато бил открит телескопа за наблюдението на далечни звезди, европейските учени изтълкували получените данни във вреда на Христовото Евангелие. Изобретили микроскоп – и отново се надсмяли над Христос. Когато построили железните пътища, конструирали парните двигатели, открили телеграфа и телефона – целият въздух истерично забучал от европейското самохвалство, в ущърб на Бога и Христос. Когато хората изобретили апарати за плаване под водата, за полет във въздуха, за разговори на далечни разстояния – тогава за Европа Христос станал още по-ненужен и несъвременен. Впрочем всички свои достижения, за последните двеста години, Европа употребила за собствено изтребление в световните войни, за извършването на престъпления, за служба на ненавистта, за разрушението и измамата, за профанация на народните светини и благочестиви обичаи, за сеене на лъжи, разврат и безбожие по целия свят. Но в действителност Европа измамила не някой друг, а самата себе си. Нехристиянските народи в Азия и Африка се убедили, какво е Европа, какво носи със себе си и какво иска. И затова я нарекли Бялата Демония.
Новата езическа Европа, в която живеем, не се хвали с Христос. Хвали се единствено със себе си. Със своя разум, своето богатство, своята сила. Но надулият се мехур скоро ще се спука – за смях на Африка и Азия и ще изпълни със смрад всичко наоколо. Такава е съвременната антихристиянска Европа. Такава е Бялата Демония.''

Св. Николай Велимирович
(1881 – 1956 г.)

6.05.2017 г.

На Бога ли да се надяваме или на хората?



Преданието разказва как цар Акбар (1542 – 1605 г.) се разхождал веднъж заедно с охраната си по централите градски улици. В близост до пазара той забелязал двама просяци. Те били болни и немощни и отчаяно молили за помощ. Когато видели царят близо до тях те започнали да викат към него. Единият хвалил Бога и казвал, че Бог е милостив и че се грижи за всички, които Го обичат. Другият пък хвалил царят и казвал, че той е велик, добър, милостив и всесилен. Царят ги отминал с пренебрежение. Вечерта обаче доста време не успял да заспи. Мислил дълго и приел, че това не е случайно. На сутринта, веднага щом станал от сън, наредил да изпекат два големи хубави хляба и да скрият в единия кесия с жълтици. След това заповядал хлябовете да бъдат дадени на просяците. Обикновения хляб да бъде даден на просякът, който хвалел Бога; а този със скритите вътре жълтици да бъде даден на онзи, който хвалел него. Царят бил убеден, че с тази своя постъпка ще даде урок на всички, показвайки им, че тези които се надяват на царя постъпват правилно, а онези които се надяват на Бога грешат.
Изумлението му обаче било голямо, когато след няколко дни минал през същото място, на което бил видял просяците. Там бил само този, който хвалел него. Той стоял все така унил и продължал да проси.
„Какво правиш тук? – попитал ядосан царят. – Моите слуги ти дадоха предостатъчно! В твоя хляб имаше кесия с жълтици! Не те ли е срам да продължаваш да просиш?
Като чул това просякът пребледнял.
„Ами аз... – смутил се той, – не знаех за това, царю. Когато ни дадоха хлябовете понеже моят беше по-тежък си помислих, че не е достатъчно изпечен и затова го предложих на клетника, който беше до мен. Той ми даде в замяна друга храна. Малко по-късно обаче той изведнъж изчезна и повече не се е връщал тук.“
Цар Акбар отминал ядосан. А когато гневът му се уталожил и дошъл на себе си възкликнал пред приближените си:
„Явно, не съм бил прав. Излиза, че въпреки намеренията ми, Бог се грижи по чуден начин за тези, които очакват милост само от Него!“

19.04.2017 г.

"Novels That Reach Your Heart" (Романи, които достигат до сърцето ти)




Пожелавам всеки да изпита радост, подобна на моята.
Малкият му син да направи нещо толкова красиво и професионално, за да популяризира трудовете на баща си.

"Novels That Reach Your Heart"
(Романи, които достигат до сърцето ти)

Ако ви хареса - споделете го.

Видеото е
ТУК






...когато Джейсън осребри чекът, спечелен от лотарията се почувства блажен. Той се прибра наплиска лицето си със студена вода и седна пред компютъра да се похвали на света. Изведнъж обаче се сепна.
„Така или иначе вече съм достатъчно богат и никога повече няма да работя – каза си и се усмихна доволно, – защо пък да не си направя една шегичка...“ И написа най-унизителният пост, който бе писал през живота си. Излъга, че е в нужда и моли всеки, който има възможност да му услужи с някаква сума, но без ангажимент, ще върне парите!
Натисна <публикувай> и зачака.
За три дни постът му бе прочетен от триста и пет души. Положително отговориха само двама. Единия му предлагаше 20 долара. Другият 50.
Сутринта на четвъртия ден след публикуването на молбата му Джейсън, влезе в кухнята и си направи чаша топъл шоколад. После се върна и седна пред компютъра. Потри ръце, засмя се на глас и разкри истината, че вече е милионер и че предният му пост е бил експеримент. На двамата души, които му бяха протегнали ръка за помощ, той написа тлъсти чековете многократно надвишаващи предложенията им. Публикува ги в мрежата за назидание на останалите и излезе на балкона. Запали цигара и се загледа в далечината.
Странен човек беше Джейсън. Странен, но милостив и добър по сърце...

от ''Душа''
(предстои)