25 Дек. 2017 г.

25 Дек. 2017 г.

13.01.2018 г.

Народната Библиотека в Пловдив


Благодаря на организаторите от “Аптека за душата” за топлото посрещане в Народната Библиотека и на всички пловдивчани, които жертваха петъчната си вечер и дойдоха на срещата.
Толкова хора и такъв жив интерес не бях очаквал.
Тричасовата беседа премина леко и неусетно.
Чувствах се щастлив. Надявам се разговорът да е бил полезен.
Бог да ви благослови!

30.12.2017 г.

Среща - разговор



Народна Библиотека „ИВАН ВАЗОВ“ и „Аптека за душата“
организират приятелска среща-разговор с мен
в Пловдив на 05. Януари 2018 г. от 16:00 ч.

Срещата ще се проведе в читалня „Изкуствотека“
НБ „Иван Вазов“, ул. Авксентий Велешки 17, гр. Пловдив

Ако имате време и желание – заповядайте!


Още: ТУК



13.12.2017 г.

Йерусалим – столица на Израел


Обявяването на Йерусалим за столица на Израел е събитие от световно значение. То обаче съвсем не трябва да радва християните. Без да изпитваме лоши чувства към никого нашето отношение към юдеите трябва да е ясно. Те не са наши братя във вярата, както някои християни се заблуждават, защото предадоха на смърт Божият Син. За тях Господ казва: „Вие затова не слушате, защото не сте от Бога (Йоан 8:47). И още: „Ваш баща е дяволът“ (Йоан 8:44). Реализирането на тази вековна мечта на еврейския народ, от държавна и политическа гледна точка, безспорно е радостно събитие за тях. Но в религиозен план то не вещае добро. Според Откровението в последните години на човешката история евреите (юдеи) ще издигнат отново Соломоновия храм. И тъй като те все още очакват Месията, такъв ще се появи, за да седне на престола в този храм, обявявайки себе си за Христос. Искаме или не, вярваме или не, това предстои. Евреите (юдеи) ще възстановят древният си храм в цялото му величие и красота, за да посрещнат в него техния месия. А какво по-хубаво и радостно може да има за тях това епохално събитие да се случи в старата-нова столица – вечният Йерусалим.
Името на дългоочакваният еврейски месия не ни е известно. В Библията обаче той е наречен Антихрист.

Ние не трябва да се смущаваме от факта, че понеже по плът Христос, Св. Богородица и апостолите са евреи, априори и всички евреи са нещо особено. Повярвалите в Христа евреи, които са нищожен процент, са благословени и са наши братя във вярата! Но неповярвалите, тоест мнозинството, тези които Го разпънаха, поругаха и убиха, и техните деца и внуци, които и днес смятат християнството единствено за една голяма секта, нямат общо с нас! Така, че тяхната радост за Йерусалим днес не е и наша радост.


18.11.2017 г.

"Знаеш ли кога те обичам най-много?...''



Напоследък починаха някои мои близки и познати. Надявам се Бог да им прости прегрешенията и да ги помилва. Моля се за тях, но и се ужасявам. Колко крехък е живота!? Мъж, около шейсетте, го заболял корема, отишъл на лекар и докато чакал да му поставят диагнозата починал. Момиче на 25 години, току-що завършило висшето си образование, катастрофирало. Мой съсед, който няма още 50 години се почувствал зле, изследвали го и се оказало, че е с рак в напреднал стадий. Сега очаква неизбежното и брои дните. А искаше да поживее още. Всички искаха да живеят. Едва ли някой предполагаше, че толкова скоро, така изведнъж и точно на него ще се случи.
А нас? Какво ни радва нас, живите? Какво ни ядосва? Ядосва ни например това, че някой е докладвал наш статус и той е бил изтрит. Че сме загубили време и енергия, изразили сме мнението си, а написаното вече го няма. Ядосваме се, че търсим нечие приятелство, разкриваме душите си, а отсреща срещаме хладина и предпазливост. Ядосваме се на близките си. Ядосваме се на далечните. Ядосваме се на приятелите, колегите, началниците, политиците. Ядосваме се! А не допускаме, че това може да е последния месец от живота ни. И дори последната седмица! И така, вместо да сме в мир с Бога и с хората, избираме да се ядосваме и пропускаме най-същественото. Че сме благословени! Че няма друг такъв род като християнския, на който Бог да е открил всичко. Да му е разкрит смисълът! Това е истинско благословение, чиста радост и неизказано щастие. Но е и отговорност! Защото от нас се изисква малко усилие в замяна. Нужно е да имаме искрена вяра. Вяра, която да е изпълнена с любов и решимост. Почти всеки знае онази поучителна случка от живота на Св. Макарий Велики, когато светецът разговарял с езическия жрец, който бил в ада. Забележителни са думите на измъчената душа на този жрец. Той бил на неописуемо, ужасно място. В самия център на ада. По свидетелство на този жрец обаче имало и такива, които се намирали на още по-лошо място от него. И когато Св. Макарий го попитал кои са тези хора той отговорил, че това са всички онези, които приживе са познавали истинския Бог, но впоследствие са се отрекли от Него.
Не съм сигурен, че разбираме колко дълбок смисъл има този момент от житието на великия Божи угодник. На нас като християни ни е дадено всичко! А ние се кахърим и ядосваме за незначителни неща, правейки си планове за остатъка от нашия земен живот. Големи планове. За бъдещето. И улисани в тези преходни копнежи забравяме за най-важното. Че живота, бъдещето и всичко около нас не ни принадлежи! И, че смисълът е другаде. Както казва една богобоязлива героиня на изпълнения с пороци свой съпруг: „Знаеш ли кога те обичам най-много? Когато се прибираш от погребение. Защото тогава погледът ти е променен и си друг човек!“

7.11.2017 г.

Св. Силуан Атонски



Аз съм толкова грешен и лош, че заслужавам да бъда наказан сурово и в този временен живот и във вечния живот. Но колко милостив е Господ. Той не само, че не ме наказва, но извършва над мен множество милости. Това е неизказана сладост за душата ми. Всичко в мен се изпълва с умиление, а сълзите от очите ми капят по земята. Какво мога да въздам Богу, заради всичките Му благодеяния? Та аз съм едно нищо – говори Св. Силуан Атонски. – По голямата Божия милост аз имах възможността да общувам с великия Божи угодник Йоан Кронщадски. Оттогава изминаха повече от четиридесет години, а аз все още не съм срещал някой, който да служи Света литургия като него. Толкова отдаден, вглъбен, изпълнен с любов и сияещ от духовна радост беше отец Йоан. Хората усещаха искреността и предаността му и го обичаха. Копнееха да са близо до него, търсиха съветите и благословията му, защото той бе осенен от Светия Божи Дух. За съжаление обаче имаше и такива, които говориха, че той не бил праведен, защото бил богат. Но те не знаеха, че богатството не докосва сърцето на праведника. Защото вътре в него живее Бог. Праведникът не е привързан към нищо земно. За него парите нямат значение. И макар и да притежава някои блага той не е зависим от нищо и винаги е готов да се откаже от всичко, тъй като душата му е устремена постоянно към Господа. И сега той е в Царството небесно и се наслаждава на Божието присъствие и красота ден и нощ. Защото голяма е наградата и радостта за всички, които са обичали Бога и които са отдали живота си в служба на Него.

радио Радонеж
/цитат по памет/

4.10.2017 г.

За самоуважението


Трябва ли християните да се самоуважават, да имат самочувствие и да се гордеят с постиженията си?
Господ ни съветва: "Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим", и още: "Блажени бедните духом (т.е. смирените), защото тяхно е царството небесно".

12.08.2017 г.

"Кога страдаше, не заплашваше"



На всички ни се е случвало понякога да страдаме несправедливо. Да ни обвиняват в нещо, което не сме сторили.
Да изискват от нас неща, които не можем да изпълним. Да ни нараняват. Да ни обиждат...
В такива моменти често ни се иска да кажем, че Бог ще въздаде за нашата болка, че злото ще се върне на този, който го върши и той ще бъде наказан свише. Но това поведение не е правилно. То е недопустимо за християните. Ние не трябва да заплашваме в страданието си.
Да се поучим от живота на Христос. Той никога не заплашваше. А обидите понасяше с мълчание.
"Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше." (1 Петр. 2:23)


Едно от най-любимите ми песнопения. "Свети Боже..." на арамейски език. Езикът, на който е говорил Господ. ТУК