БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
Мартин Ралчевски

6.02.2024 г.

"ПОСЛЕДНО ОБЕЩАНИЕ"


    Приятели, имам новина.

    Ръкописът на новия ми роман "Последно обещание" беше одобрен за издаване!

    Надявам се, с Божията помощ, да излезе на книжния пазар през юли.

    Видео-откъс:  ТУК

     Вижте също:  ТУК


27.01.2024 г.

ПРОРОЧЕСТВАТА И АНТИХРИСТА

"Днес сме свидетели на плъзгането към глобалната монокултура. Към свят, в който ценностите, законите и договорите, подписани от отделните държави вече не означават почти нищо. Скорошен пример за това е случаят с Унгария, която се противопостави на налагането на еднополовите бракове. И какво последва? ЕС изправи Унгария пред Европейския съд. В резултат на това ЕС отказа финансирането на здравеопазването в Унгария, за да ги принуди да приемат дневния ред на това, което те наричат ЛГБТ общност…"

Отец Спиридон Бейли.

Проповедта на отец Спиридон може да гледате с български субтитри във видеото долу. Ако, по някаква причина, субтитрите не се появят натиснете малката иконка ''сс'' в горения десен ъгъл на екрана.

ТУК



28.12.2023 г.

Отец Боян Саръев (05.05.1956 - 27.12.2023 г.)

    На 27. 12. 2023 г. почина отец Боян Саръев – един от най-ревностните и достойни свещеници у нас. Неговият живот бе жива проповед! Той изпълни това, което е дълг на всеки духовник. С риск за живота си обърна към Христа безброй много хора, най-вече мюсюлмани, които навярно никога няма да забравят неговата всеотдайност и огнена вяра! Едни от любимите му думи, които често повтаряше бяха: “Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). И той ги изпълни. Буквално. На дело. В негово лице загубихме истински равноапостол, който историята винаги ще помни!

    От книгата на отец Боян Саръев „Гласът на викащия в пустинята“:

    „После дойде болестта. Неочаквана, неканена и подла. Мама разказва, че първо съм отслабнал, после онемял и накрая осакатял. Заприличал съм на гълъбче. Водили ме по баячки и знахарки, но нищо не помагало. Зачакали ме да умра... Нямам спомен за тези мъчителни месеци на борба между границата на живота и смъртта. Добре обаче си спомням оздравяването. Не изпитвах страх. Всъщност не разбирах какво точно става. Тялото ми беше леко и се чувствах в безтегловност. Понякога баща ми слагаше ръка на челото ми и хващаше ръката ми и, без да проговори дълго, гледаше големия джобен часовник, мама припряно шеташе из къщи, а аз с нетърпение чаках да се стъмни, да си легнат всички и заспят. Тогава в стаята влизаше едно момче, по-голямо от мен. То не беше от нашето село. Беше много красиво, с лице като малка луна, от което струеше светлина, а златни къдрави коси украсяваха изящната му главица. Беше облечен в ярки, цветни, лъскави дрехи. Макар стаята да беше неосветена и тъмна, добре го виждах, защото цялото светеше. Винаги заставаше до вратата и ме гледаше много мило. Нищо не ми говореше. И аз не можех да му кажа нищо, защото бях онемял от болестта. Но и на двамата ни беше достатъчно да си мълчим. То идваше всяка нощ, докато оздравея. После се изгуби и повече не го видях. След години, когато за първи път влязох в църква, го видях на стената. Познах го веднага и се сетих, че не му бях благодарил.“

    Ще споделя нещо, което може би малко от вас знаят. Отец Боян Саръв ми послужи за пример в романа „Смисълът в живота“. Главния герой – помакът Исмаил, който приема православието и става монах с името Павел – е негов косвен прототип. Разбира се, историята е измислена и приликата е нищожна, но епохалното дело, извършено от отец Боян през деветдесетте години на миналия век в Родопите ме вдъхнови при писането на тази книга. През лятото на 2019 г. я представих и в Кърджали, в двора на храма, в който служеше отец Боян Саръев. После започна кампания за събиране на средства с желание да се направи филм по нея. Но три години по-късно, за съжаление, все още не се бе случило нищо. Затова през 2022 г. написах „Не затваряй очи“ с намерение да опитам тогава по нея да се направи филм. Отецът благослови новата книга и написа предговора към нея. И, скоро след това, чудото се случи! Когато той научи, че ще се прави филм по „Не затваряй очи“ каза, че това е по-доброто решение и, че Бог си знае работата, защото в „Смисълът в живота“ има противопоставяне между християнството и исляма и това вместо да обедини народа би го разединило. Докато историята в „Не затваряй очи“ е общочовешка и затова тя е по-добра. Както вече знаете филмът се снима в момента и скоро, надявам се, ще е готов. Това ще е първия православен християнски филм у нас, който заради благословението на отец Боян Саръев завинаги ще остане свързан с него. Поради това и винаги ще съм му признателен и благодарен. Такива велики българи като него се раждат рядко. Наистина много рядко. Бог да го прости!

Интервю с отец Боян Саръев: 

ТУК

Още от отец Боян Саръев: 

ТУК

5.12.2023 г.

АУДИО И ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ

Приятели,

от платформата долу може да чуете като аудио-книги ''Смисълът в живот'' и ''Горски ду''. Прочитът е професионален. В същата платформа може да прочетете, като електронни книги, още няколко от моите романи. Слушането и четенето на книгите там е безплатно. А също и в моя YouTube канал може да чуете цялата книга "30 паунда" безплатно, както и много откъси от другите книги.

Връзка към сайта:   ТУК


24.10.2023 г.

ГОВОРИ ИСТИНАТА - проф. Джордън Питерсън. И още едно интервю за феминизма.

ГОВОРИ ИСТИНАТА - проф. Джордън Питерсън 

В края на 2023 г., в търсене на верния път към Бога, проф. Джордън Питерсън посети Света гора. Няколко дни след завръщането си той даде това интервю за Бил Мейхър, част от което ви предлагаме по-долу.

Джордан Питерсън: "Ако не кажеш това, което Бог вложи в сърцето ти се обричаш на нещастие. Запомни, че когато съвестта ти заговори не трябва да премълчаваш истината, независимо от цената."  

Вижте интервюто:  ТУК


МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ФЕМИНИЗМА СТИГНА ТВЪРДЕ ДАЛЕЧЕ?

Мислите ли, че феминизма отиде наистина твърде далече? Какво е отношението на хората днес към системното натрапване за уеднаквяване на ролята на мъжа и жената в обществото? Интервю-съпоставка, направено в Агадир (Мароко) и в Созопол (България).

Вижте:  ТУК


18.10.2023 г.

ДВЕ НЕВЕРОЯТНИ ИСТOРИИ

Две истински истории от живота

„Бях на 18. Бях завършил колеж и с най-добрия ми приятел бяхме кандидатствали за механици и за войници в армията. Това беше в началото на 1982 г., но го помня сякаш беше вчера. Бях се върнал отнякъде вкъщи, а на масата в кухнята имаше две писма. Майка ми и баща ми бяха там и се вълнуваха. Досещаха се за какво са писмата и нетърпеливо очакваха да ги отворя. Едното беше от армията, а другото от училището за механици. За обща радост бях приет и на двете места. В Англия е престижно да си войник. Преимуществата и привилегиите са големи. Логично беше да избера това поприще. Родителите ми също мислеха така. За моя голяма радост се оказа, че и моя добър приятел е приет в армията. Везните силно се наклониха в тази посока. Изборът ми бе предрешен. И тогава се случи необяснимото. В онзи момент почувствах нещо странно. Бях смутен. Не можех да си го обясня, затова казах на родителите ми, че ще си помисля. Това толкова ги озадачи, че се притесниха, че съм си загубил ума. Няколко дни по-късно виновно им заявих, че избирам да стана механик. Баща ми направо побесня. Дори, за известно време, спря да ми говори. Майка ми беше по-сговорчива и, макар и да беше против, постепенно прие решението ми. Дойде пролетта. Аз отидох да уча за механик, а моя приятел отиде в армията. Малко след това избухна войната между Англия и Аржентина за Фолкландските острови. Моят най-добър приятел бе изпратен на фронта с първия кораб. Скоро след това бе прострелян и загина. Ако не бях послушал съвестта си тогава и се бях записал в армията сигурен съм, че и аз щях да бъда изпратен с онзи кораб и най-вероятно да загина. Не знам дали съществува съдба, но чувствам, че нещо ме запази. Днес имам деца, внуци и добър бизнес. Но най-важното – благодарен съм за онзи мой „неправилен“ избор. Благодарен съм на Бога, че съм жив!“


„Заминах на работа в Израел още през 1990 година. Там, в град Назарет, се запознах и събрах с една руска еврейка и скоро ни се роди дете. Кръстихме детето на баща ми — Христо. Той беше един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жена ми нямаше претенции за вяра, нали идваше от страната на Ленин и Сталин, тоест беше атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Св. Александър Невски“. И това лято така направих. До нас се появи отнякъде една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и се моли на Бога на глас за дребни човешки неща. Дано да й помогне някой с още двайсетина лева към пенсията, дано да е мека зимата, че по-малко въглища да изгори, дано докарат от евтиния аспирин и т.н. А синът ми никога не е виждал сиромашия през живата си и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие, за да разбере всичко — все пак българския език е научил само от мене. По едно време очите му се насълзиха, пусна ми ръката и приближи към нея.

- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло. Лекарствата няма да ти трябват…

Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:

- Кой си ти, миличкото ми?

- Христо.

- Откъде си, ангелче?

- От Назарет.

Бабата припадна!

А по-късно лекарите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче.“


24.09.2023 г.

''НЕ ЗАТВАРЯЙ ОЧИ'' - ФИЛМ

Скъпи приятели, 

имам важна новина! След години ходене по мъките най-накрая е напът да се осъществи нашата голяма мечта България да се сдобие със своя първи игрален християнски православен филм. Тези от вас, които следят развитието на събитията знаят, че този филм трябваше да бъде екранизация по романа "Смисълът в живота". Така се случи обаче, че продуцентския екип заедно с Г-н Богдан Дарев, предпочетоха да се направи филм по романа "Не затваряй очи". С тази публикация искам официално да обявя, че събраните средства от компанията за "Смисълът в живота" са пренасочени към новата продукция "Не затваряй очи". Надявам се всички дарители да са съгласни с това, защото тематиката е сходна, а крайният резултат със сигурност ще е по-добър. До този момент е заснет половината филм. Ние сме убедени, че той трябва да бъде реализиран докрай. Затова и вярваме, че ще се намерят благочестиви хора, които да подпомогнат неговото дофинансиране чрез спонсорства и дарения. Приветстваме също и възможността за инвестиции като, при желание от Ваша страна, името Ви или това на Вашия бизнес ще бъдат добавени във всички рекламни материали, пана, билбордове, интернет страници и сайтове, както и в надписите на филма.

​За повече подробности или желание за разговор с продуцентския екип може да се свържете с мен. 

Очаквайте скоро още информация и снимки. Благодаря Ви. Бог да ви благослови!

​Банковата сметка на филмова къща Синархия ЕООД:  BG07RZBB91551012659188

​Основание: Дарение за православен филм.









Снимки: Христофор Балабанов