25 Дек. 2017 г.

25 Дек. 2017 г.

15.04.2018 г.

Миротворци или убийци?


Западният демократичен свят започна военна инвазия срещу поредната суверенна държава. Светът е затаил дъх. Изглежда обаче, че този път може би няма да е така лесно както беше в Югословия, Либия, Ирак и редица други страни, в които това се случи. Преди години САЩ превъоръжиха и обучиха опозицията в Сирия, за да свали от власт правителството в Дамаск. Вместо правителството да падне обаче се роди квазимодото Ислямска държава, чиито зверства сред цивилното население надминаха дори най-жестоките човешките представи. По данни на ООН мъчените и убити християни в Сирия и Ирак надхвърлиха 250 хиляди души! Англосаксонският елит така и не разбра, че демокрацията не трябва да се вменява насила. И че в държавите, особено в тези от Близкия изток, за добро или за лошо, диктатурите винаги са съществували. САЩ и съюзниците им не харесват установените диктатури в Северна Корея, в Иран и в Турция, срещу тях обаче не могат да сторят нищо, защото са добре въоръжени и ще си счупят зъбите. Но срещу отслабения и ограден от неприятели режим в Сирия са готови да проявят чутовна храброст. Подобна храброст те проявяват априори и в собствените си страни от десетилетия. Вмешателството в личните отношения на хората и разбиването на семейните единици е факт от години. Стотици хиляди са отнетите деца от родителите им по сигнали от съседи или дори и само заради подозрения, че майките и бащите им не се грижат добре за тях. А какво всъщност е добра грижа? Защо законното право на родителите над рожбите им изобщо се поставя под въпрос? Защо изконното право на независимите държави да се самоопределят не се харесва на Световния полицай и той трябва да си напъха носа навсякъде?
Разбира се насилието и убийствата на мирното население в немалко страни по света са ужасяващи и е добре, ако е възможно, да не се случват. В това няма спор. Но справката с историята показва, че не от тези диктаторски режими са започвали световните войни. А от западния „демократичен“ свят.
Изглежда, че така ще бъде и този път!

8.04.2018 г.

Целта на живота



За нашите цели в живота и смисълът на всичко:

ТУК


Детски сън


Едно момче сподели със своя баща:

Бях около деветгодишен, когато сънувах странен сън. Исках да знам какво има след края на вселена и изобщо как свършва тя. Мислих си за това много дълго, но нямах отговор. И тогава сънувах, че се движа с огромна скорост и наистина стигнах до самия край на вселената. Там имаше огромна стена от красиви камъни. Аз изместих един от тях, погледнах през отвора и там видях Бог. Беше невероятно красив. Той ме попита: „Какво правиш тук?“. А аз отвърнах: „Извинете“ върнах камъка на мястото му и полетях обратно към земята.

25.03.2018 г.

Западът и Русия


За съжаление тази истерия и омраза на Запада към Русия започва да прилича на онзи виц, при който две ревниви жени търсили улики за изневерите на мъжете си. Едната казала, че мъжът й изневерява с чернокоса, защото е открила в колата му черен косъм, а другата казала, че нейният мъж й изневерява с плешива, защото в колата му не е намерила нищо!
Като оставим сарказма настрана, по повод липсата на доказателства за отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипаль от Руската държава, си спомням за голямата руска поетеса Ирина Ратушинская (1954 - 2017), която през осемдесетте години на 20 век бяга от Съветската власт и се установява в Англия. Там има честта да се срещне лично с Роналд Рейгън и Маргарет Тачър. По-късно тя пише за тази среща, че и Рейгън и Тачър са били загрижени за репресиите на руското население от тоталитарната власт, но докато Рейгън е мразил единствено установената власт и диктатура и е искал те да се сринат, то Тачър истински е ненавиждала самата Русия. Това озадачило Ирина Ратушинская и тя се поинтересувала по-подробно за позицията на Тачър. Тогава Тачър обяснила, че Русия е империя на злото и че би било добре да бъде завинаги отслабена, а населението й редуцирано до минимум!
Виждаме как тази нелогична омраза сякаш продължава и до днес. И как отново великите наследници на Шекспир показват истинското си лице!

14.03.2018 г.

СИЛАТА НА ЧИСТАТА МОЛИТВА


Тя е обикновена, кротка и самотна жена на средна възраст. Не е успяла да се реализира професионално, в любовта не й е провървяло, а със здравето има сериозни проблеми. Животът я е принудил да напусне родината и да заживее в странство, за да оцелява. Не е нито умна, нито красива, нито пък има амбиции. Затова работи една от най-неблагодарните и тежки работи и е винаги изморена. Вечер хапва нещичко, измива се, казва една кратка молитва, прекръства се, целува иконата над леглото си и заспива. Животът й е сив и скучен. Една вечер обаче се случило нещо, което я разтърсило. Посред нощ изведнъж в стаята станало светло. Тя се сепнала и отворила очи. Срещу нея стоял красив, необикновен мъж, облечен в снежнобели дрехи. „Защо го правиш?“ попитал тихо той. Жената се стреснала. Мъжът бил толкова чуден и красив, че езикът й залепнал за небцето и не могла в първия момент да каже нищо. „Когато викаш към Господа ти разтърсваш небесните селения“, казал той, а тя се смутила. „Но аз не викам – промълвила учудено, – моля се наум.“ Той я доближил и я погледнал с такава чиста любов, че дъхът и спрял. „Господи, Ти знаеш, че те обичам! Моля Те, прости ми!“, повторил нейната тайна молитва чудния мъж. „Но... аз казвам това винаги наум. Никога не съм викала“, опитала се да се оправдае отново жената. „Дали е на глас или е наум, няма значение, защото сърдечния ти вопъл винаги разтърсва небесата – отвърнал той благо. – Аз съм твоят ангел-пазител! И съм тук, за да ти кажа, че Господ те обича!“

28.02.2018 г.

Моля ви, кажете ми нещо утешително.



Едно много поучително и потресаващо обаждане от слушател в руското православно радио ''Радонеж''.
„Здравейте, казвам се Павел. Не съм възрастен, но така се случи, навярно поради греховете ми, че пострадах много. Първо краката ми отказаха. Не можех да ходя на работа и си останах вкъщи уж за кратко, но се оказа, че е за постоянно. А сега и зрението ми се влоши и то толкова много, че почти нищо не виждам вече. Стоя по цял ден на стола, нито мога да се движа, нито да прочета нещо и само слушам радиото. Моля ви, кажете ми нещо утешително.“
Отговорът на монахът:
„Бог да те благослови брате, Павел. Не се отчайвай. Щом споменаваш за греховете си, значи си църковен човек и разбираш духовните закони. Няма непростим грях и ако си се покаял за извършени от теб грехове и престъпления бъди сигурен, че Бог вече ти е простил. Нали знаеш, че Христос е простил на разбойника на кръста и то само, защото онзи е молил да бъде опростен. Такава е Божията любов. Господ му казва, че той днес ще бъде с Него в рая. Но, забележи! Въпреки това обаче не отнема от него страданието. Обещава му рая, но болката и страданието остават. Разбойникът продължил да виси на кръста, да страда и да се мъчи. А накрая му счупили и краката, за да ускорят смъртта му. Това е нагледен пример как действат духовните закони. Простено ни е, но и сме длъжни да понесем последствията за греховете си. И ако наистина ги понесем смирено тогава ни очаква истинския, мирен и блажен вечен живот. Затова ти не унивай. Ето, аз ще повторя сега твоето име в ефира – Павел, за да го запомнят слушателите. И ние в манастира ще се молим редовно за тебе, и стотици, а навярно и хиляди братя и сестри, които ни слушат, ще се молят също за тебе. Бог да те помилва и да ти дава сили!“

3.02.2018 г.

''ДУША''


Скъпи приятели,
благодаря за многобройните ви писма, в които ме питате кога ще излезе новата ми книга „ДУША“.
Съжалявам, че трябва да го кажа, но въпреки живия читателски интерес все още не мога да намеря издател.
Щом това се случи ще ви информирам веднага!