"Кога страдаше, не заплашваше"

На всички ни се е случвало понякога да страдаме несправедливо. Да ни обвиняват в нещо, което не сме сторили.
Да изискват от нас неща, които не можем да изпълним. Да ни нараняват. Да ни обиждат...
В такива моменти често ни се иска да кажем, че Бог ще въздаде за нашата болка, че злото ще се върне на този, който го върши и той ще бъде наказан свише. Но това поведение не е правилно. То е недопустимо за християните. Ние не трябва да заплашваме в страданието си.
Да се поучим от живота на Христос. Той никога не заплашваше. А обидите понасяше с мълчание.
"Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше." (1 Петр. 2:23)


Едно от най-любимите ми песнопения. "Свети Боже..." на арамейски език. Езикът, на който е говорил Господ. ТУК

Самоубийството на Афанасий Фет

Руският писател и публицист Борис Садовски (1881 - 1952), описва много интересно смъртта на поета Афанасий Фет (1820 - 1892).
Когато известният поет се разболял тежко, на 72-годишна възраст, помолил секретарката си да напише бележка от негово име със следното съдържание: "Не разбирам съзнателното продължаване на нашите страдания. Доброволно тръгвам към неизбежното!", след което взел един нож и си прерязал вените. Секретарката веднага се спуснала и взела ножа от него. Но кръвта не можела да бъде спряна. Афанасий Фет хукнал да тича из голямата си къща, а тя го преследвала. В трапезарията изведнъж се спрял и замръзнал на място. Очите му се отворили широко и извикал уплашено: "Дявол...!" Изглеждал така сякаш вижда нещо страшно. Той вдигнал десната си ръка да се прекръсти, но не успял. Умрял в пълно съзнание.
Борис Садовски коментира случилото се така: "Пред лицето на смъртта, гордият и невярващ поет, иска да избегне предсмъртните мъки и унижението и сам да напусне живота. Но последният образ, който вижда е този на дявола. Вдигането на дясната ръка да се прекръсти е желание за помирение с Господ! Това е поучителна и наистина символична кончина."

Нашите проблеми и реалността

Изведнъж се сетих за него – за мъжът с бялото бастунче, който води малката си дъщеря на карате в клуба, в който водя и аз моя син. Когато го видях за пръв път бях учуден. Или по-скоро – умилен. Или всъщност – възхитен. А може би и трите заедно. Той е на около 25 - 30 години, дребен на ръст, незрящ, държейки с една ръка малката си дъщеря, а с другата белия си бастун с търкалящо се топче отпред. Пристъпва плахо през залата. Спира до детето, помага й да се преоблече доколкото може, после плаща тренировката и говори нещо с треньора. Майката на момичето пристига по-късно. Навярно идва направо след работа. Тя е красива, млада жена, с тъжни големи очи, черна дълга права коса, бяло лице и нежна фигура. Сяда до мъжа си на ниската пейка, на която седя аз и другите родители, хваща го за ръката и нищо не казва. Просто го държи за ръката. Той се усмихва. А тя започва да гледа тренировката на децата. Аз също гледам. Другите родители също. А мъжът с бастунчето я държи за ръката и само се усмихва. Млад мъж. Най-много да е на 30 г. Седи си кротко, мълчи и единствено от време на време се усмихва.
Бог не говори на грешниците. Но понякога, по Неговата безкрайна милост, Той ни праща знаци.
Не беше трудно да разбера посланието.
Имал съм бил проблеми?...
И ти навярно мислиш, че имаш проблеми...
Повярвай ми - щом четеш това значи всичко ти е наред!

Най-доброто в мен

''НАЙ-ДОБРОТО В МЕН'' (The best of me)
Много хубав, силен, истински филм!
За единствената, неповторима и невъзможна любов.
Когато любовта е безкрайно силна и изпепеляваща, тя не може да се случи.
Не може да се изживее.
Не може да се развие...

Препоръчвам!

Трейлър към филма ТУК


Какво ще направиш ако ЛЮБОВТА, която цял живот си търсил те открие внезапно!
(Анонимен автор)

За прошката

Някои разправят, че и измежду християните понякога имало завист, лицемерие, свади и други подобни ниски страсти. Навярно е така. Не всички са съвършени. Разликата обаче между светските хора и християните винаги ще съществува. Една от най-големите отличителни черти е прошката. Ако се провиниш пред светски (безбожен) човек вероятността да получиш прошка е минимална. Докато ако го сториш пред християнин вероятността всичко да се поправи е многократно по-голяма. В сравнение с миналите векове днешните християни са по-плахи и неуверени, но въпреки това в ситуации на изпитания вярата им винаги се проявява и те постъпват различно в сравнение с невярващите. „Простете и простени ще бъдете“, казва Господ. Те знаят това и го помнят. И макар и да са наранени понякога, обръщат гръб на злопаметността и отвръщат: „Прощавам ти. Животът е твърде лукав и кратък, за да се сърдим един на друг. Нека живеем в мир“. И тогава сам Господ ги благославя и Неговата любов и мир изпълва душите и сърцата на всички.
Зад почти всеки мой пост се крие истинско преживяване. В конкретния случай в живота ми се намеси един лош и за мен непознат, но обществено известен човек, който без реална причина се опита да развали отношенията ми с друга група хора. И, за съжаление, успя. Опитът ми с християните и нехристияните тук пролича с пълна сила. Въпреки, че ситуацията бе изгладена и грешката поправена, нехристияните не ми дадоха прошка. Просто такава им е светската логика: "Да, вярно е, че проблемът е разрешен, но това не означава, че е забравен".
Убеден съм, че в същата ситуация ако засегнатите хора бяха христяни щяха да надмогнат егото си и да простят.

ЗА ГЕЙ ПАРАДИТЕ

Бог е любов. Безусловна, съвършена, истинска, свята, вечна. Това го знае всеки искрен и вярващ човек. Но Бог е и Личност. Свят Дух, Който изпълва всичко и пребивава навсякъде. Той обича всеки човек, закриля го и общува с него по тайнствен, индивидуален начин. Поради греховете си обаче, често човек не вижда тази закрила, а общуването на Твореца с него смята за недействително. Така се стига до самопревъзнасяне. Човек започва да мисли, че не Бог е сътворил вселената, а че тя е възникнала случайно, вследствие на голям, необясним взрив. Започва да си мисли, че не Бог е сътворил човека, но той се е оформил посредством еволюцията, като е преминал преди това през амеба, риба, земноводно, маймуна и пр. Започва да си мисли, че законите в Свещеното Писание са измислени, а тези в човешкото сърце са сугестия. Така, постепенно, той губи връзката с Истината, губи връзката си с Твореца. Започва да вярва, че всичко му е позволено. И неусетно се превръща в атеист. В безумен индивид, отричащ съществуването на Бога. В следствие на това пътят надолу е много бърз. "Щом няма Бог всичко ми е позволено", заключава той и започва да Богохулства с мисли, дела и действия. Аборти, извънбрачни деца, хомосексуализъм, евтаназия... Свободите и греховете му нямат край. Превърнал се в самодостатъчен индивид той започва да парадира с войната си срещу Твореца и похулването на волята Му. Организира публични прояви на глупостта и разпуснатостта си и неспокойно крещи към всички, които са запазили здравия разум и християнската си съвест, че трябва да го приемат такъв какъвто иска да бъде, различен, обратен, гей, педераст и т.н. Но християните, колкото и да им се иска да бъдат добри, не могат да приемат това поведение. Всеки християнин е длъжен, доколкото му позволяват силите, да говори честно и открито, че Христос не одобрява това. Да, Бог е любов. Но Той е духовна, свята, истинска, вечна, чиста, и съвършена любов. Не любов плътска, страстна, временна и нечиста. Затова християните нямат право да одобряват еднополовите публични обществени прояви. Християните са благословени да знаят Истината. Кръстените са в Христа и им е обещана вечна радост с кроткия и благ Спасител. От тях се иска само малко повече решимост и вяра. "В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света", казва Господ (Йоан 16:33).

За истинското приятелство и дядо Назарий

Придобий си приятели, които обичат Христос и животът ти ще бъде лек, мирен и благословен. Чудиш се как става това ли? Много е просто. Кажи нещо обидно, но не прекалено, на този който твърди, че обича Господ и по реакцията му ще познаеш дали е верен. Истинския Христов последовател смирено би се съгласил с теб, докато псевдо-християнина веднага би се защитил!



Топло е на душата, когато се запознаваш с някои случки от живота на стареца Назарий (Терзиев), който някога ме кръсти и беше мой духовен наставник. Чета книгата за него и се чудя що за чист монах наистина е бил? Истински Божи служител!
Негови духовни чада разказват, че е имал власт над демоните.
Веднъж при него дошло едно момче, което било много тъжно, печално и унило. Дядо Назарий го погледнал и веднага разбрал, че е обладано от нечист дух. Прекръстил го и казал: „Да го няма!“. А погледът на момчето на мига просветнал и то се почувствало щастливо и леко като перо. Друг път при него дошъл някакъв много гневен мъж. Човекът си имал лични проблеми и видимо бил напрегнат. Дядо Назарий веднага го прекръстил и казал: „Я да се махаш!“ Мъжът се почудил какво има предвид дядото и го изгледал с недоумение, но от гнева му вече нямало и помен.
Дядо Назарий бил дълбоко смирен, но имал и чувство за хумор.
Един жълт вестник писал за него, че е „Кокалянския чудотворец“. По този повод две любопитни жени от София решили да проверят за какво иде реч и се качили по стръмната пътека до манастира. Пред портите го срещнали, но тъй като не го познавали попитали дали е тук прозорливия старец?
„Няма го, той умря преди една седмица“, отговорил на шега дядо Назарий.