май 2015 г.

18.11.2017 г.

"Знаеш ли кога те обичам най-много?...''



Напоследък починаха някои мои близки и познати. Надявам се Бог да им прости прегрешенията и да ги помилва. Моля се за тях, но и се ужасявам. Колко крехък е живота!? Мъж, около шейсетте, го заболял корема, отишъл на лекар и докато чакал да му поставят диагнозата починал. Момиче на 25 години, току-що завършило висшето си образование, катастрофирало. Мой съсед, който няма още 50 години се почувствал зле, изследвали го и се оказало, че е с рак в напреднал стадий. Сега очаква неизбежното и брои дните. А искаше да поживее още. Всички искаха да живеят. Едва ли някой предполагаше, че толкова скоро, така изведнъж и точно на него ще се случи.
А нас? Какво ни радва нас, живите? Какво ни ядосва? Ядосва ни например това, че някой е докладвал наш статус и той е бил изтрит. Че сме загубили време и енергия, изразили сме мнението си, а написаното вече го няма. Ядосваме се, че търсим нечие приятелство, разкриваме душите си, а отсреща срещаме хладина и предпазливост. Ядосваме се на близките си. Ядосваме се на далечните. Ядосваме се на приятелите, колегите, началниците, политиците. Ядосваме се! А не допускаме, че това може да е последния месец от живота ни. И дори последната седмица! И така, вместо да сме в мир с Бога и с хората, избираме да се ядосваме и пропускаме най-същественото. Че сме благословени! Че няма друг такъв род като християнския, на който Бог да е открил всичко. Да му е разкрит смисълът! Това е истинско благословение, чиста радост и неизказано щастие. Но е и отговорност! Защото от нас се изисква малко усилие в замяна. Нужно е да имаме искрена вяра. Вяра, която да е изпълнена с любов и решимост. Почти всеки знае онази поучителна случка от живота на Св. Макарий Велики, когато светецът разговарял с езическия жрец, който бил в ада. Забележителни са думите на измъчената душа на този жрец. Той бил на неописуемо, ужасно място. В самия център на ада. По свидетелство на този жрец обаче имало и такива, които се намирали на още по-лошо място от него. И когато Св. Макарий го попитал кои са тези хора той отговорил, че това са всички онези, които приживе са познавали истинския Бог, но впоследствие са се отрекли от Него.
Не съм сигурен, че разбираме колко дълбок смисъл има този момент от житието на великия Божи угодник. На нас като християни ни е дадено всичко! А ние се кахърим и ядосваме за незначителни неща, правейки си планове за остатъка от нашия земен живот. Големи планове. За бъдещето. И улисани в тези преходни копнежи забравяме за най-важното. Че живота, бъдещето и всичко около нас не ни принадлежи! И, че смисълът е другаде. Както казва една богобоязлива героиня на изпълнения с пороци свой съпруг: „Знаеш ли кога те обичам най-много? Когато се прибираш от погребение. Защото тогава погледът ти е променен и си друг човек!“

7.11.2017 г.

Св. Силуан Атонски



Аз съм толкова грешен и лош, че заслужавам да бъда наказан сурово и в този временен живот и във вечния живот. Но колко милостив е Господ. Той не само, че не ме наказва, но извършва над мен множество милости. Това е неизказана сладост за душата ми. Всичко в мен се изпълва с умиление, а сълзите от очите ми капят по земята. Какво мога да въздам Богу, заради всичките Му благодеяния? Та аз съм едно нищо – говори Св. Силуан Атонски. – По голямата Божия милост аз имах възможността да общувам с великия Божи угодник Йоан Кронщадски. Оттогава изминаха повече от четиридесет години, а аз все още не съм срещал някой, който да служи Света литургия като него. Толкова отдаден, вглъбен, изпълнен с любов и сияещ от духовна радост беше отец Йоан. Хората усещаха искреността и предаността му и го обичаха. Копнееха да са близо до него, търсиха съветите и благословията му, защото той бе осенен от Светия Божи Дух. За съжаление обаче имаше и такива, които говориха, че той не бил праведен, защото бил богат. Но те не знаеха, че богатството не докосва сърцето на праведника. Защото вътре в него живее Бог. Праведникът не е привързан към нищо земно. За него парите нямат значение. И макар и да притежава някои блага той не е зависим от нищо и винаги е готов да се откаже от всичко, тъй като душата му е устремена постоянно към Господа. И сега той е в Царството небесно и се наслаждава на Божието присъствие и красота ден и нощ. Защото голяма е наградата и радостта за всички, които са обичали Бога и които са отдали живота си в служба на Него.

радио Радонеж
/цитат по памет/

4.10.2017 г.

За самоуважението


Трябва ли християните да се самоуважават, да имат самочувствие и да се гордеят с постиженията си?
Господ ни съветва: "Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим", и още: "Блажени бедните духом (т.е. смирените), защото тяхно е царството небесно".

12.08.2017 г.

"Кога страдаше, не заплашваше"



На всички ни се е случвало понякога да страдаме несправедливо. Да ни обвиняват в нещо, което не сме сторили.
Да изискват от нас неща, които не можем да изпълним. Да ни нараняват. Да ни обиждат...
В такива моменти често ни се иска да кажем, че Бог ще въздаде за нашата болка, че злото ще се върне на този, който го върши и той ще бъде наказан свише. Но това поведение не е правилно. То е недопустимо за християните. Ние не трябва да заплашваме в страданието си.
Да се поучим от живота на Христос. Той никога не заплашваше. А обидите понасяше с мълчание.
"Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше." (1 Петр. 2:23)


Едно от най-любимите ми песнопения. "Свети Боже..." на арамейски език. Езикът, на който е говорил Господ. ТУК

Самоубийството на Афанасий Фет


Руският писател и публицист Борис Садовски (1881 - 1952), описва много интересно смъртта на поета Афанасий Фет (1820 - 1892).
Когато известният поет се разболял тежко, на 72-годишна възраст, помолил секретарката си да напише бележка от негово име със следното съдържание: "Не разбирам съзнателното продължаване на нашите страдания. Доброволно тръгвам към неизбежното!", след което взел един нож и си прерязал вените. Секретарката веднага се спуснала и взела ножа от него. Но кръвта не можела да бъде спряна. Афанасий Фет хукнал да тича из голямата си къща, а тя го преследвала. В трапезарията изведнъж се спрял и замръзнал на място. Очите му се отворили широко и извикал уплашено: "Дявол...!" Изглеждал така сякаш вижда нещо страшно. Той вдигнал десната си ръка да се прекръсти, но не успял. Умрял в пълно съзнание.
Борис Садовски коментира случилото се така: "Пред лицето на смъртта, гордият и невярващ поет, иска да избегне предсмъртните мъки и унижението и сам да напусне живота. Но последният образ, който вижда е този на дявола. Вдигането на дясната ръка да се прекръсти е желание за помирение с Господ! Това е поучителна и наистина символична кончина."

26.07.2017 г.

Нашите проблеми и реалността



Изведнъж се сетих за него – за мъжът с бялото бастунче, който води малката си дъщеря на карате в клуба, в който водя и аз моя син. Когато го видях за пръв път бях учуден. Или по-скоро – умилен. Или всъщност – възхитен. А може би и трите заедно. Той е на около 25 - 30 години, дребен на ръст, незрящ, държейки с една ръка малката си дъщеря, а с другата белия си бастун с търкалящо се топче отпред. Пристъпва плахо през залата. Спира до детето, помага й да се преоблече доколкото може, после плаща тренировката и говори нещо с треньора. Майката на момичето пристига по-късно. Навярно идва направо след работа. Тя е красива, млада жена, с тъжни големи очи, черна дълга права коса, бяло лице и нежна фигура. Сяда до мъжа си на ниската пейка, на която седя аз и другите родители, хваща го за ръката и нищо не казва. Просто го държи за ръката. Той се усмихва. А тя започва да гледа тренировката на децата. Аз също гледам. Другите родители също. А мъжът с бастунчето я държи за ръката и само се усмихва. Млад мъж. Най-много да е на 30 г. Седи си кротко, мълчи и единствено от време на време се усмихва.
Бог не говори на грешниците. Но понякога, по Неговата безкрайна милост, Той ни праща знаци.
Не беше трудно да разбера посланието.
Имал съм бил проблеми?...
И ти навярно мислиш, че имаш проблеми...
Повярвай ми - щом четеш това значи всичко ти е наред!










8.07.2017 г.

Най-доброто в мен



''НАЙ-ДОБРОТО В МЕН'' (The best of me)
Много хубав, силен, истински филм!
За единствената, неповторима и невъзможна любов.
Когато любовта е безкрайно силна и изпепеляваща, тя не може да се случи.
Не може да се изживее.
Не може да се развие...

Препоръчвам!

Трейлър към филма ТУК


Какво ще направиш ако ЛЮБОВТА, която цял живот си търсил те открие внезапно!
(Анонимен автор)