БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

13.07.2019 г.

''СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА''


Скъпи приятели,

с вълнение ви съобщавам, че новият ми роман
„СМИСЪЛЪТ В ЖИВОТА“ е вече на книжния пазар.

Ще има три представяния на романа. И на трите ще присъствам.

Aко имате възможност ще се радвам да се видим.

Корици – меки.
Страници 295.
Цена 15 лв.

Книгата може да се поръча от сайта на издателството:

Т У К

/Доставката е безплатна/

В сайта може да прочете също откъси от книгата и кратка биография.



ЗАПОВЯДАЙТЕ НА
ПРЕДСТАВЯНИЯТА НА КНИГАТА



С О Ф И Я
29 юли 2019 г.
(понеделник)
18.30 ч.
Книжен център
„ГРИНУИЧ“
бул. Витоша 37
Модератор: Ани Костова, БНР


ПЛОВДИВ
30 юли 2019 г.
(вторник)
18.00 ч.
Народна библиотека
„ИВАН ВАЗОВ“
ул. Авксентий Велешки 17
Модератор: Гълъбина Желязкова


ПЕЩЕРА
7 август 2019 г.
(сряда)
17.30 ч.
Художествена галерия
„Проф. Веселин Стайков“
Модератор: Богдана Сиракова

____________________________________________



„С вълнение прочетох деветата книга на Мартин Ралчевски и мога да кажа, както е известно на всеки, който следи творчеството му, че неговите книги са истински духовни бисери в днешното море от литературно пренасищане и пусто многословие. От опит знам, че книги като тази се появяват изключително рядко на литературната сцена. Този роман е написан увлекателно и се чете леко, въпреки че в него има изобличение на загубилия се в екзистенциалните си търсения съвременен човек. Но тук, също така, има и много подарена милост. Това е роман, който може да се нарече патриотичен и православен, защото подбужда към идеалистична любов. Тук акцентът не пада върху самотата и объркаността на нашето поколение, което се забелязва още в първите страници на творбата, но всъщност авторският поглед е съсредоточен върху нетипичното, пленяващо и безапелационно решение на поставените проблеми, които се явяват накрая. Това прави романа близък до всеки, който е съхранил своята чувствителност и съвест. Изграден е върху реални истории, което допълнително привнася силен емоционален заряд и оставя неминуеми трайни вълнения след прочитането му. Издаването на романа съвпада и с една важна годишнина в новата българска история – 30 години от демократичните промени в страната. Не знам дали е известно на всеки, но за този внушителен период (1989 – 2019 г.) в България не е сниман нито един игрален филм за нашата традиционна Православна вяра! За сравнение в Русия, Румъния, Сърбия и останалите православни държави, през същия период бяха реализирани стотици подобни филми. Затова аз вярвам, че след толкова изгубено ценно време от държавата в тази духовно-културна ниша именно този роман може да послужи като основа, върху която да бъде направен първият в нашата филмова история български православен игрален филм!“

Богдана Сиракова,
библиотекар, гр. Пещера


„Съкрушен от загубата на своята любима, Николай е изправен пред въпроса за смисъла. Той предприема необичайно пътешествие в южните Родопи, надявайки се по този начин да намери себе си. Животът обаче му поднася неочакван обрат. Неговата съдба е да пробуди и спаси цял един народ! Книга лекарство! Бърка ти в душата и я преобръща, оставяйки малко драскотини и много любов. Такава чиста и неподправена любов може да се даде на човек единствено свише. Затова докосне ли те веднъж – отнасяш я със себе си завинаги!“

Ани Костова,
БНР "Хоризонт"


„Първата мисъл, която се утвърди в мен, след като прочетох книгата, бе, че по нея задължително трябва да се направи филм! И това ще се случи! Но не защото е жива и смислена и е изградена върху реални събития. А заради едно обикновено, човешко, но най-истинско нещо, което се нарича вяра и родова памет и което заслужава да живее! Ще призная, че известно време се чудех каква всъщност е тази книга – красив трагичен роман или задълбочено богословско съчинение. Мисля, че няма да сбъркам, ако кажа, че е и двете. Колебаех се също кой би бил по-правилният предлог в заглавието – „в“ или „на“? Защото от тази малка смяна е възможно да се промени концепцията на цялото. Според мен, ако Ралчевски бе избрал да използва „на“, щеше да избяга от главната цел. „Смисълът на живота“ звучи философски, но и експонирано, защото сме се наслушали на подобни капитални фрази. А където има „в“, ни се подсказва, че трябва да се влезе в нещото, да го осмислиш, анализираш и чак тогава да започнеш да го живееш. Сигурен съм, че този стойностен роман ще запали в повечето от вас трепет към Бога и ще ви утеши по начин, който е надрационален! Защото вярата и любовта на главните персонажи, Николай и отец Павел, към Христос и България въздействат трайно и дълбоко. Затова уверено ще кажа, че ти, скъпи читателю, ще намериш тук скритото ключе към безценната ти душа, в която е възможно да откриеш освен изпепеляваща любов, за която не си подозирал, така и отговора на най-значимия въпрос – смисъла в живота!“

Атанас Филков


11.06.2019 г.

1.05.2019 г.

Покана за Брюксел


Скъпи приятели,

по покана на "Българска културна асоциация в Белгия" ще взема участие в първия "Фестивал на българската книга в Белгия".
Фестивалът се организира от Association Culturelle Bulgare en Belgique (ACB) / Българска културна асоциация в Белгия.
На него са поканени български писатели, творящи в Белгия, България и в други части на света, с цел представяния на техни книги и обмен на идеи за бъдещи културни проекти. Повече: ТУК

Срещата–изложение ще се проведе:

от 10:00 ч. до 20:00 ч. на 8 юни 2019 г.
и от 09:00 ч. до 19:00 ч. на 9 юни 2019 г.

Място:

Общинска зала Mаrollia, Rue aux Laines 154-156, 1000 Bruxelles

Моят издател и аз ще представим няколко книги, но акцентът ще падне върху сборника с разкази „Душа“.

Интервю по повод на събитието:
ТУК

За мен е удоволствие да поканя тези от вас, които биха могли да присъстват.

Долу може да видите кратко видео по този повод.

ТУК


8.03.2019 г.

Петър Мамонов


Когато навършил 45 години с Петър Мамонов се случило нещо непредвидено. Изведнъж загубил всякакъв интерес към живота! Не виждал никакъв смисъл да става от леглото, да се облича, да продължава да ходи на работа... А, според съвременните представи за щастие, притежавал всичко – семейство, деца, здраве, професия, която обичал, имал пари и много приятели, бил популярен и хората го обичали; но той осъзнал безсмислието от всичко и не искал повече да тъне в суета. Взел жена си и децата си, напуснал работа и отишли всички на село. Там заживял напълно различен живот, близо до природата и земята. И така, в уединение, скоро открил Бога. А няколко години по-късно започнал и неговият нов път на Христово служение. С него неочаквано се свързал Павел Лунгин и Мамонов бил поканен да изиграе главните роли в „Остров“, в „Цар“ и т.н. Днес той заявява открито, че обича Христос повече от всичко на света! Постоянно говори за покаяние и любов и зове всички към Божия храм. Едно от неговите внучета споделя: „Когато ходим при него той ни води в църквата, играе с нас, разказва ни интересни истории за светци и ни подарява икони. Няма друг дядо като него на света. Много го обичам!“

Петър Мамонов (интервю): ТУК

23.02.2019 г.

"Смисълът в живота''


Скъпи приятели,

новият ми роман „Смисълът в живота“ е завършен!

Очаквайте го на книжния пазар в края на юли 2019 г.


Откъс от романа:

– А вие за какво сте тук? – обърна се възрастната жена към бащата и момчето, които чакаха редом с нея и с другите хора под паянтовия планински навес.
Очите на бащата се напълниха със сълзи.
– Не е от хубаво – опита се да отклони въпроса той.
Жената обаче простосърдечно продължи да настоява.
– Беше осем годишен... – след известно колебание заговори с болка бащата, оправяйки одеялото, с което бяха покрити краката на момчето – и... много обичаше да играе футбол. Във всяко свободно време бе навън с децата от квартала и... риташе. Един ден се прибра задъхан, изцапан, гладен и... – той направи пауза и изгледа момчето с умиление, – оплака се, че го боли коляното. Дясното коляно. Болката му бе толкова силна, че не можеше да си сгъва крака. Помислихме, че е травма. Заведохме го в близката болница. Там го прегледаха и му направиха рентгенова снимка. Нямаше нищо тревожно. Изписаха му обезболяващи лекарства и така... докато две седмици след това го заболя и другото коляно.
– Беше по-късно, татко – прекъсна го момчето. – Мисля, че лявото ми коляно се поду след около месец.
– Прав си, моето момче – поправи се бащата, а по бузата му се стече сълза, която обърса с длан. – И... лошото започна. Заведохме го отново на лекар. Този път го прегледаха по-сериозно. Взеха му кръв, направиха му още рентгенови снимки и... Извинявайте, но не ми се говори повече.
– Съжалявам! Мога ли с нещо да помогна? – натъжи се жената.
– Да помогнете?! – поклати тъжно глава бащата. – Виждате го как изглежда. Младо момче е, а е в... инвалидна количка. Кой баща, и изобщо кой родител, може да понесе това?! Погледнете! Краката му са... кожа и кости! Какво ли не опитахме, къде ли не бяхме, с кой ли не се срещахме. Всички лекари, професори и всякаквите там специалисти казваха, че нищо не може да се направи. И ние се предадохме. Явно това е... съдбата му. Но предполагам, досещате се, че... въпреки, че според лекарите всичко е загубено, в нас все още тлее някаква надежда. Някой ти казал нещо, втори те посъветвал друго, трети те насочил нанякъде. И ние се хващахме като удавници за сламка.
Жената се натъжи още повече. Доближи момчето и сложи ръка на рамото му.
– На колко си години? – попита с треперещ глас.
– На 17 – отвърна то.
– Значи си в това положение от... девет години?
Момчето кимна, а бащата въздъхна с такава болка, че всички се обърнаха...

1.01.2019 г.

Нова Година


Да е благословена и мирна новата 2019 г.
Господ да пази и закриля всички, които Го обичат и които страдат несправедливо!
Нека целите ни са по-обикновени, да сме по-смирени и да помним, че сме тук временно.
Обичайте се, прощавайте си и никога не забрававяте, че сте християни и българи!


НОВАТА ГОДИНА
Архимандрит Серафим (Алексиев)

Безименна идвам. Вий дайте ми име!
И празна дохождам. Вий дайте в мен плод!
Такава ще бъда, каквато сами ме
изваете вие в своя живот.
Щастлива наричат ме Нова Година
онез, що не знаят, че празен съм съд.
Аз пусто поле съм, което в градина
цветуща превръща единствен трудът.
От мен радост чакат онези, които
в съдбата измамна са вдали сърце.
Аз буен поток съм и в моето корито
се крий златен пясък за смели ръце.
Аз взимам и давам. Въздигам и свалям.
Аз водя към Бога, към ада влека.
Аз чистя душите и в грях ги окалям.
Аз давя и къпя — чудата река.
Безименна идвам. Вий дайте ми име!
Безлика дохождам сред вас във света.
Такава ще бъда, каквато сами ме,
о, люде, отпратите към вечността.


Поздравявам ви с тази песен:
ТУК

27.10.2018 г.

ВТОРИ тираж на ''ДУША''


С радост, вълнение и благодарност към издателство „Си-М“ съобщавам, че вторият тираж на „Душа“ е вече факт!

Книгата е налична в книжарниците и в сайтовете за разпространение, например: Хеликон, Хермес, Сиела и др.

Също така може да я поръчате на email: dusha.sbornik@gmail.com
/Цена 14 лв./

По молба на НЧ „Развитие“, гр. Пещера записах един разказ от книгата.
Ако желаете може да го чуете: ТУК



Топ 10. Класация на 'БГ книга' за септември:


Топ 10. Класация на 'БГ книга' за октомври:


Интервю: ТУК