„Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!“

„Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!“

(Евр. 10:31)

Изминаха почти две седмици от ужасяващата новина за системното измъчване и убийства на животни от Габриела Сашова и Красимир Георгиев от Перник. Разкриването на техните ужасни престъпления с право породи вълна от съпричастност и желание за възмездие. Много се чудех дали да коментирам темата, защото е истински болезнена. Но, след дълги колебания, решиш все пак да го сторя. Тези издевателства отключиха някои картини за насилия над животни, които не мога да забравя, но и които всичките бяха овъзмездени свише. Нямам намерение да ги описвам обаче тъй като те травмират психиката.

Бруталните жестокости от Перник породиха в публичното пространство основателните въпроси за възмездието. Дали виновните ще бъдат наказани справедливо? Дали правосъдната система ще успее да ги превъзпита? Какво ще се случи с тях, когато отново излязат на свобода и т.н.? Затова и пиша тези редове сега. Има не малко истории с насилия над животни, които са били овъзмездени от Бога по безспорен начин и които са записани, за да служат като уроци за всеки, който дръзне да мисли, че подобни действия могат да останат някак ненаказани. Както казах обаче, смятам, че насилията не трябва да се преразказват. Или поне не и тези с по-големи животни. Затова сега избирателно ще се спра на една сравнително поносима случка от 19 век, за да се уверите, че Божията правда застига злосторниците винаги и навсякъде. И да не се чувствате безпомощни и да се ядосвате, че правосъдната система може и да не си свърши добре работа, защото, запомнете – Бог винаги има последната дума! Преди доста време чух по радио „Радонеж“ една история, която ще цитирам по памет и която силно ме впечатли. Попаднах на дълъг разказ за чудесата, извършени от един руски светец. За съжаление забравих името му, но помня, че се беше подвизавал в средата на 19 век. Той бил истински праведен и свят и от смирение се криел от хората, но в края на живота му при него започнали да идват много християни, от близо и далеч, за просят молитвите му тъй като бил станал чудотворец. Хората се събирали пред бедната му колиба всеки с болката си. Той се затварял вътре за известно време и се помолвал от сърце на Бога. При него водили всякакви страдалци. И чудесата почти винаги се случвали. До един момент, когато при него дошла някаква млада жена, която държала за ръка тригодишно сляпо момченце. Тя изплакала пред отшелника мъката си, че детето се е родило напълно здраво и до преди месец виждало съвсем добре, когато изведнъж, без никаква причина, ослепяло. Светецът силно се натъжил, погалил детето, благословил го и се затворил, за да се помоли за оздравяването му. Не след дълго излязъл вън, а жената и детето го доближили в очакване. „Когато ти беше младо момиче – обърнал се той с болка и съжаление към жената – ти се катереше по дърветата където имаше птичи гнезда и поради безумие и жестокост ослепяваше малките птички, които не можеха да летят!“ Жената се засрамила. „Но, това не го знае никой, а само аз.“, учудила се тя. „Знаеш го само ти и Бог, Който сега ми разкри твоята страшна тайна“, отвърнал светецът. „Но тогава аз бях млада и глупава – заплакала жената, – и сега съжалявам и се разкайвам. Моля ви, батюшка, помолете се Богу. Нека, ако трябва, аз да загубя зрението си, но детето ми да се оправи.“ Тогава светецът отговорил: „Знаех, че ще кажеш това и вече се помолих. Бог е милостив и не желае ничие страдание, но не забравяй, че Той е и справедлив и, в твоя случай, Неговият отговор е не. Детето няма да прогледа. Ти ще трябва да живееш с тази болка до края на дните си, да помниш какво си сторила на клетите птички и да се каеш всеки ден. А детето не го мисли. То няма вина, блажено е, и един ден ще отиде рая. Ала този кръст се дава на теб, защото сама си го заслужила. Всичко живо в този свят принадлежи на Бога и никой няма право да посяга на него!“

Споделям тази история сега, не за да ви кажа, че няма смисъл да се бунтуваме към неправдите и да настояваме за справедливост в този свят, но за да ви напомня, че всичко, което вършим е под Божието всевиждащо око. И сега само си представете, че щом Бог е така ревнив към извършените неправдите дори над всяко малко животинче какво трябва да очакват тези, които извършват насилие и убийства над хора. Нека помним: „Няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.“ (Евр. 4:13).