май 2015 г.

18.05.2016 г.

ПТИЦИ


Вчера ми се случи нещо на пръв поглед обикновено, но ме трогна дълбоко.
Минавайки служебно през един тесен тъмен коридор попаднах на две новоизлюпени пиленца. Налагаше се да премина оттам три пъти преди да затворя врата. Преместих внимателно гнездото настрана и ги погледах с умиление.
А после, когато преминавах покрай пиленцата, две птици заставаха на пътя ми да бранят рожбите си. Те бяха около 200 грама, но махаха с крила и не ме пускаха. А аз бях нещо като великан, изглеждащ навярно като подвижна планина за тях. Такава саможертвеност!
Знаеха, че не могат по никакъв начин да ме спрат, но препречваха пътят ми, готови да жертват живота си.

Няма коментари: