На Бога ли да се надяваме или на хората?

Преданието разказва как цар Акбар (1542 – 1605 г.) се разхождал веднъж заедно с охраната си по централите градски улици. В близост до пазара той забелязал двама просяци. Те били болни и немощни и отчаяно молили за помощ. Когато видели царят близо до тях те започнали да викат към него. Единият хвалил Бога и казвал, че Бог е милостив и че се грижи за всички, които Го обичат. Другият пък хвалил царят и казвал, че той е велик, добър, милостив и всесилен. Царят ги отминал с пренебрежение. Вечерта обаче доста време не успял да заспи. Мислил дълго и приел, че това не е случайно. На сутринта, веднага щом станал от сън, наредил да изпекат два големи хубави хляба и да скрият в единия кесия с жълтици. След това заповядал хлябовете да бъдат дадени на просяците. Обикновения хляб да бъде даден на просякът, който хвалел Бога; а този със скритите вътре жълтици да бъде даден на онзи, който хвалел него. Царят бил убеден, че с тази своя постъпка ще даде урок на всички, показвайки им, че тези които се надяват на царя постъпват правилно, а онези които се надяват на Бога грешат.
Изумлението му обаче било голямо, когато след няколко дни минал през същото място, на което бил видял просяците. Там бил само този, който хвалел него. Той стоял все така унил и продължал да проси.
„Какво правиш тук? – попитал ядосан царят. – Моите слуги ти дадоха предостатъчно! В твоя хляб имаше кесия с жълтици! Не те ли е срам да продължаваш да просиш?
Като чул това просякът пребледнял.
„Ами аз... – смутил се той, – не знаех за това, царю. Когато ни дадоха хлябовете понеже моят беше по-тежък си помислих, че не е достатъчно изпечен и затова го предложих на клетника, който беше до мен. Той ми даде в замяна друга храна. Малко по-късно обаче той изведнъж изчезна и повече не се е връщал тук.“
Цар Акбар отминал ядосан. А когато гневът му се уталожил и дошъл на себе си възкликнал пред приближените си:
„Явно, не съм бил прав. Излиза, че въпреки намеренията ми, Бог се грижи по чуден начин за тези, които очакват милост само от Него!“