25 Дек. 2017 г.

25 Дек. 2017 г.

28.09.2018 г.

НАШИЯТ ИЗБОР


Има едно малко, но съществено нещо, което – ако не сме разбрали като християни – значи, че нищо не сме разбрали. Ние не сме на тази земя, за да се радваме на безметежен живот! Около нас е пълно с литература за самоусъвършенстване, постигане на благополучие и щастие. Книги, списания, сайтове. Милиони съвети, статии, напътствия. Разбираме ли го или не, но целият този словесен океан за утвърждаване на егото ни води към нещо кардинално. Към бунт срещу Христос! Към отхвърляне на Неговата свята жертва. „Ти не си обикновена жена, мъж, дете и пр. – пише в тези сайтове и книги. – Ти си уникален! Неповторим! Затова трябва да се възползваш от този живот максимално. Трябва да си щастлив! Безметежен…“ Така ни се внушава. И в това, на пръв поглед, няма нищо лошо. Само по себе си то е благо.

Затова, ако не сме християни, ще ни е трудно да отговорим на въпроса: какво лошо има в човешкия стремеж към щастие, удоволствие и свобода от авторитетите? Но ето го отговора: „Моето царство не е от този свят“, казва Господ (Йоан. 18:36). Нека си представим например, че човек толкова забогатее, че стане притежател на несметни богатства. Как ще го ползват всичките тези неща, когато той неизбежно ги остави при своята смърт? Какво ще отнесе от тях във вечността?

Човек се ражда на този свят за много по-важна работа от трупането на пари, щастие и благополучие. Неговото призвание е да спаси душата си! Да бъде с Христос, тук на тази земя, но и много по-важното – да бъде с Него и след своята смърт! Във вечността! Той може да погълне посланията на много модерни книги, които да му помогнат да се усъвършенства и да постигне успехи в професионален и личен план, и наистина да реализира всяка своя прищявка и желание. Но ако пропусне да отвори Евангелието, да го прочете с надежда и да повярва на Христос, то той е пропуснал всичко! Изборът се прави сега, в този момент. Във всеки миг от нашия живот. Съзнателно или несъзнателно ние правим този избор ежедневно. Избираме да вярваме на Евангелието или да вярваме на сладките приказки от този свят. Да повярваме на Христос или да се доверим на собствените си желания. Господ Иисус Христос казва: “Поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си.” (Мат. 11:29)

Труден, но и лесен избор. Избор, който ни определя какви сме всъщност – християни или роби на собствените си страсти. Господ казва: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? (Мат. 16:26). Тези думи са толкова ясни, че нямат нужда от тълкуване. И все пак ако, потънали в суетата на този свят, не намираме достатъчно сили да превъзмогнем егото си и да последваме Христа, може поне с болка, но и с надежда, да въздъхнем: „Обичаме те, Господи, и с Тебе искаме да бъдем във вечността. Моля Те, отърси ни от лепкавата суета на този свят и помогни на неверието ни!“

Още: ТУК

Един жив пример за това как винаги има надежда за спасението на всеки един от нас. Дори и прекарали цял живот в служене на тъмните сили известните музиканти, към края на кариерата си, започват да си задават най-важните въпроси и се обръщат към Бога. (Линка долу)
That's what happens to some of bad boys. After so many years dealing with darkness, sorrows and personal debt... they start seriously question of all the reality around us and finding Lord. That's what happened to many people too. (Link below)

ТУК





8 коментара:

Анонимен каза...

Нашият Еверест е достигането до Бог. Оставането в подножието му, в света, ни обрича на тление и вечна смърт.

Анонимен каза...

Отдавна съм слушала много прекрасни отзиви за твоите книги от мои приятели, но никога до сега не бях чела твоя книга... Сега чета Душа. Толкова е вълнуващо... плача на почти всеки разказ... и си казвам - Божеее, удивително е, че все още в този зъл свят, с толкова зло наоколо има и хора с такава душевност като тази на Мартин. Сега ми се иска малко по малко да си купя и да прочета всички твои книги. Бог ти е дал невероятен талант и дарба да пишеш. Това не всеки го умее... това си е една изключителна дарба и аз много се радвам, че ти си вярващ и я употребяваш за Божия слава! Бъди благословен и продължавай да пишеш и да ни радваш с книгите си!

Анонимен каза...

Така е, а ние все се мъчим,нарушавайки покоя в душите ни, да решаваме проблемите си.А то това са изкушения,които с вяра и мир трябва да преминем.Бог иска да сме Христови войни,не тихи и кротки нагаждачи. Бог и Владичицата с всички! Весела.

Анонимен каза...

Ралчевски, срещнах една притча за този свят, която много ми допадна.
Всички ние, сме като пътници, които ни слагат в хотел за една нощ. Вярващият пътник не гледа в каква стая са го сложили. Дали мазилката се е оронила, дали пода е прогнил. Не си слага нищо от това, на сърце.
Невярвашият се втурва да оправя тази еднодневна дупка. Облепва я с тапети, украсява я с плочки, мебели.....Той мисли, че ще остане там завинаги.
Но идва утринта и Господаря на целият свят ни призовава, да напуснем стаите си.
Няма похвала за този, който е робувал на земното удоволствие. Напротив, той си е загубил силите за суета.

НИКОЛАЙ НИКОЛОВ каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ каза...

Човек гол се ражда, но в костюм го погребват, цял живот се труди в материален план за да си купи този костюм, тези малки неща не трябва да ни отделят от по важното нещо, че човек трябва да положи най много усилия да спаси душата си, а това става чрез докосването, но не материално, а духовно до божията истина проповядвана ни от +Светите отци и подвижници на +Светата ни православна църква.

Анонимен каза...

Много ми хареса. Сериозни неща, казани с малко думи. Многословието понякога има обратен ефект. Поздрави и продължавай все така. Бог да благослови перото ти! Руми :)

Анонимен каза...

Страхотно. Прекрасна песен. Големите в изкуството и науката обикновено накрая откриват Бог. Поне такива са моите наблюдения.
Благодаря за споделянето.