БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
Мартин Ралчевски

20.03.2020 г.

АПЕЛ-МОЛИТВА И БЕЗПЛАТНИ КНИГИ


По повод паниката, която е обхванала доста хора тези месеци бих искал да кажа, че според мен ако човек истински вярва в Бога няма от какво да се страхува! Единственият страх, който трябва да ни тревожи е грехът, защото той ни отдалечава от Христос и от вечния живот. Грехът е страшният, а не болестите, вирусите и липсата на някои стоки. По този повод записах един апел-молитва. Нарекох го НАРОДЕ! Не се страхувайте – ако обичате Бога и се опитвате да не грешите всичко ще е наред!
Надявам се да ви хареса: ТУК

Романът „Измама“, от който е взета тази молитва е почти изчерпан, но тъй като желая творчеството ми да достигне до повече хора той беше записан в единадесет части като аудио-книга от актьора Янко Лозанов и може да бъде слушан напълно безплатно на долния адрес! Там може да чуете безплатно също и други мои разкази (когато отворите връзката плъзнете надолу с мишката и лесно ще ги откриете): ТУК

Още по темата: ТУК

6 коментара:

Анонимен каза...

Споделям с благодарност 💖
Нямам думи...
Дъхът ми спря от изречените покъртителни истини...
Благодаря на Бог, че Ви има, Мартине...
Бог говори чрез Вас...
Още веднъж Ви благодаря за вярното и пророческо Слово!
Бог да Ви благослови и опази💖

Анонимен каза...

Марти, приятелю!
Поклон, дълбок поклон пред Бог и пред звънливия ти глас.
Поклон за песнопението, което озвучи тази твоя Молитва,
слушайки тази твоя молитва аз се озувах като богомолец сред всички богомолци в православната ни вяра.
За миг се пренесох във времето разделно за име и за вяра.
Но духът, който ти ми даде, аз запазих и име и вяра.
Марти, ти имаш доблес мъжка, ти имаш любов.
Ти имаш, чест, достойнство да се наричаш Българин, да бъдеш Човек.
Поклон, приятелю, поклон.
С твоите молитви, вечерите ми са станаха и стават мирни и спокойни.
Всяка вечер, слушайки по една от твоите молитви, сънят ми е спокоен...
Ти ме научи на смирение, ти ме научи на вяра която на времето бе далеч от мене, а сега в душата ми, вярата ми Бог е част от смисъла ми в живота.
Добре, че те има приятелю!!

Анонимен каза...

Обичам Бога,но греша.Често.Но вярвам,че Той знае кога е времето за всяко нещо.И Той може и злото да обърне в добро.Надявам се и днешната истерия в крайна сметка да се окаже за наше спасение и Божия слава. I.

Анонимен каза...

НАРОДЕ!!!
Покъртително, разтърсващо до кости послание към всички нас, грешните днешни българи...
Моля ви, чуйте го, всички!
И дано Бог отвори очите ни за спасителната истина, изречена от Мартин Ралчевски...

Анонимен каза...

БЛАГОДАРЯ и за тази молитва , ще ги слушам винаги ! Катя.

Блог на Мартин Ралчевски каза...

Днес, на Благовещение, ми се иска да споделя и още нещо.
Праведният игумен Герман Рамзин, 1844 – 1923 г., (в света – Гавриил), разказва, че когато бил на 4 годинки, една нощ баба му го събудила, а заедно с него и останалите му братя и сестри и казала: „Деца, молете се! Майка ви умира“. И децата веднага легнали на пода по очи и започнали да се молят. Баща му бил покрусен и вътрешно бил напълно смазан, той стенел и удрял главата си в стената. Майката на великия бъдещ подвижник бавно угаснала пред очите му и той останал сирак.
Баща му бил суров човек, но много обичал Бога и все повтарял на децата си, че винаги е искал да стане монах. Това била мечтата му, но така се случило, че се оженил и нямал възможност да тръгне по този славен път. Малкия Гавриил слушал особено внимателно тези бащини съкровени споделяния, умилявал се и ги помнел.
Когато баща му умирал Гавриил паднал пред леглото му, вдигнал слабата му ръка, поставил я на главата си и промълвил: „Татко, благослови ме да изпълня твоята мечта. Нека стана монах вместо тебе!“
Трогателна е следната история от живота на великия игумен Герман – веднъж, още когато бил младеж, една вечер той минал заедно с баща си покрай монашеските килии в манастира, в който тогава временно помагали. От една от килиите се чували шумни целувки. Все едно някой мъж целувал жена. Това го смутило и той се спуснал и надникнал през ключалката. Вътре видял блед монах, целия облян в сълзи, който държал иконата на Света Богородица, плачел и я целувал многократно. Това дълбоко трогнало бъдещия отец Герман и той веднага споделил видяното с баща си. Тогава бащата отговорил: „Такъв трябва да бъде монахът!“