Отец Боян Саръев (05.05.1956 - 27.12.2023 г.)

    На 27. 12. 2023 г. почина отец Боян Саръев – един от най-ревностните и достойни свещеници у нас. Неговият живот бе жива проповед! Той изпълни това, което е дълг на всеки духовник. С риск за живота си обърна към Христа безброй много хора, най-вече мюсюлмани, които навярно никога няма да забравят неговата всеотдайност и огнена вяра! Едни от любимите му думи, които често повтаряше бяха: “Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа” (Мат. 28:19). И той ги изпълни. Буквално. На дело. В негово лице загубихме истински равноапостол, който историята винаги ще помни!

    От книгата на отец Боян Саръев „Гласът на викащия в пустинята“:

    „После дойде болестта. Неочаквана, неканена и подла. Мама разказва, че първо съм отслабнал, после онемял и накрая осакатял. Заприличал съм на гълъбче. Водили ме по баячки и знахарки, но нищо не помагало. Зачакали ме да умра... Нямам спомен за тези мъчителни месеци на борба между границата на живота и смъртта. Добре обаче си спомням оздравяването. Не изпитвах страх. Всъщност не разбирах какво точно става. Тялото ми беше леко и се чувствах в безтегловност. Понякога баща ми слагаше ръка на челото ми и хващаше ръката ми и, без да проговори дълго, гледаше големия джобен часовник, мама припряно шеташе из къщи, а аз с нетърпение чаках да се стъмни, да си легнат всички и заспят. Тогава в стаята влизаше едно момче, по-голямо от мен. То не беше от нашето село. Беше много красиво, с лице като малка луна, от което струеше светлина, а златни къдрави коси украсяваха изящната му главица. Беше облечен в ярки, цветни, лъскави дрехи. Макар стаята да беше неосветена и тъмна, добре го виждах, защото цялото светеше. Винаги заставаше до вратата и ме гледаше много мило. Нищо не ми говореше. И аз не можех да му кажа нищо, защото бях онемял от болестта. Но и на двамата ни беше достатъчно да си мълчим. То идваше всяка нощ, докато оздравея. После се изгуби и повече не го видях. След години, когато за първи път влязох в църква, го видях на стената. Познах го веднага и се сетих, че не му бях благодарил.“

    Ще споделя нещо, което може би малко от вас знаят. Отец Боян Саръв ми послужи за пример в романа „Смисълът в живота“. Главния герой – помакът Исмаил, който приема православието и става монах с името Павел – е негов косвен прототип. Разбира се, историята е измислена и приликата е нищожна, но епохалното дело, извършено от отец Боян през деветдесетте години на миналия век в Родопите ме вдъхнови при писането на тази книга. През лятото на 2019 г. я представих и в Кърджали, в двора на храма, в който служеше отец Боян Саръев. После започна кампания за събиране на средства с желание да се направи филм по нея. Но три години по-късно, за съжаление, все още не се бе случило нищо. Затова през 2022 г. написах „Не затваряй очи“ с намерение да опитам тогава по нея да се направи филм. Отецът благослови новата книга и написа предговора към нея. И, скоро след това, чудото се случи! Когато той научи, че ще се прави филм по „Не затваряй очи“ каза, че това е по-доброто решение и, че Бог си знае работата, защото в „Смисълът в живота“ има противопоставяне между християнството и исляма и това вместо да обедини народа би го разединило. Докато историята в „Не затваряй очи“ е общочовешка и затова тя е по-добра. Както вече знаете филмът се снима в момента и скоро, надявам се, ще е готов. Това ще е първия православен християнски филм у нас, който заради благословението на отец Боян Саръев завинаги ще остане свързан с него. Поради това и винаги ще съм му признателен и благодарен. Такива велики българи като него се раждат рядко. Наистина много рядко. Бог да го прости!

Интервю с отец Боян Саръев: 

ТУК

Още от отец Боян Саръев: 

ТУК