Има едно евангелско събитие, към което винаги се връщам с удивление и трепетна радост. Това е моментът, в който апостолите са в лодката след Възкресението на Господ Иисус Христос, и виждат, че на брега стои човек. Те не Го познават. Но после идва онова мое любимо изречение, което прорязва въздуха и душата: „Господ е!“ И в този момент Свети апостол Петър не разсъждава, не претегля и не се колебае. Но на мига се хвърля във водата и започва да плува към Него. Колко пъти съм се спирал мислено на това движение, което е толкова човешко, но и едновременно и божествено. Свети Петър не мисли, че е облечен, че водата може би е студена, че разстоянието е дълго. Той не си задава въпроса дали изобщо ще успее да издържи. В него няма сметка, предпазливост и страх. Има само една мисъл: „Господ е там! И аз трябва да съм при Него!“ Това е любов, която не пресмята, не чака удобство и не се страхува от тежест и неизвестност. Защото когато сърцето разпознае Възкръсналия, всичко друго губи значение. Свети Петър не тръгва към учител, когото уважава. Но той тръгва към Самия Бог, Когото обича. Към Този, Който е бил разпнат и погребан, а сега стои жив на брега.
За мен това събитие говори много силно за нашата вяра. Защото тук няма теория, философия и символи, но има реална, жива среща между човека и възкръсналия Бог. Петър плува към Христос така както дете тича към баща си. Така, както изгубен човек намира дома си. В този скок във водата има изповед, която е по-силна от всички думи: „Ти си моят Господ. Без Теб не мога. И аз идвам при Теб, каквото и да ми струва това!“
Винаги, когато мисля за това, се питам дали бих скочил и аз? Бих ли тръгнал и аз без да мисля за тежестите си, за страховете си и за удобствата си? Бих ли се устремил към Христос така, че нищо да не стои между Него и мен, нито разумни съображения, нито житейски грижи, нито студени води? Защото истината е, че човек скача само когато е сигурен кого вижда насреща. Само когато знае, че това не е призрак и надежда, а Самият Жив Бог.
Този евангелски момент винаги ме поразява с простотата си. Няма чудо във водата, няма гръм от небето, няма изцеление. Има само една лодка, вода, тишина и Иисус Христос на брега. Има и един човек, който Го обича толкова много, че за него всичко останало става незначително. И именно в това се открива най-дълбокото свидетелство, че Христос не е спомен, учение и минало. Той е Живият Бог, Който стои и днес на брега на нашия живот и чака да Го разпознаем. А когато Го разпознаем тогава вече няма разстояния и страхове. Но има единствено любов и сърце, което бърза и което знае: „Господ е. И аз трябва да бъда при Него!“
.jpg)
4 коментара:
Христос Воскресе !
Точно това си помислих – за плуването на свети Петър към Иисус: „както дете тича към баща“. И в следващите редове го прочетох.
Много силно! Това е плуване към спасителния бряг, към живота, който е обич, вяра и надежда.
Благодаря за споделеното – изпълни ме с размисъл и обич към Него!
Велик е Бог, велики са делата Му!
Аз мисля, че тук има нещо още по-голямо, защото в петровата душа се извършва най-трудната трансформация, според мен. Той тръгва към Него след цялото разкаяние, което е преживял, поради тройното отричане от Учителя си в нощта на залавянето Му!.. Така се устремява към Бог всеки, който се е покаял и покаянието му го обръща своевременно в онази вяра, която ни повдига след най-голямо падение пред собствената ни съвест!
Такъв момент е уникално преживяване за душата, която изведнъж прозира Божията милост и любов... Много силен момент... "Комуто много се прощава, той много обича..."
Господи, Подателю на всяко добро и съвършено дарование,
С благодарни сърца идваме пред Теб, за да Ти благодарим за труда, вдъхновението и жертвата на онези, които сътвориха филма „Не затваряй очи“.
Благодарим Ти за Твоя служител Мартин Ралчевски, чрез когото словото оживя,
и за Николай Генчев, който с дареното му от Теб виждане го превърна в образ и светлина.
Благодарим Ти за всички сърца, които вложиха времето си, таланта си и любовта си,
за да се роди този забележителен православен филм първи по рода си за българския народ, и дар за цялото Тяло Христово.
Ти си Този, Който вдъхновява, Който събира, Който умножава малкото и го прави велико.
И в това дело виждаме Твоята ръка тиха, но силна,
скрита, но действаща чрез хора, които са Ти се доверили.
Благодарим Ти за щедростта на духа им че не задържаха този дар само за себе си, но го споделиха със света, дори с онези далеч от родината, дори с тези, за които българският език не е роден,
та светлината на истината да достигне до повече души.
Нека този филм бъде благословение за мнозина, Господи за утеха на наскърбените, за укрепване на колебаещите се,
за събуждане на заспалите сърца.
Нека посланието му за силата на молитвата и за искрената, детска вяра, която отказва да се предаде
продължава да гори като жив огън в душите на всички, които го видят.
Благослови, Господи, всички, които участваха в това дело.
Укрепи ги, вдъхнови ги и ги води към нови плодове за Твоя слава.
И нека чрез този труд
още повече сърца се обърнат към Теб Източника на живота, светлината и истинската надежда.
На Теб да бъде слава, чест и поклонение во веки.
Амин.
Анелия.
Публикуване на коментар