Общество без устои

         Мисля, че всеки ще се съгласи, че в обществото ни се случват събития, които ни оставят безмълвни пред мащаба на трагедията. Поредният такъв повод за тежки размисли е бруталното убийство, извършено от тинейджъри в Пловдив. В търсене на обяснение, мнозина насочиха отново вниманието ни към смазващия български игрален филм „Номер едно“ отпреди 15 години, който прави тъжен опит да обясни корените на насилието в училищата. Но потопиш ли се в тази творба, няма да намериш отговори, а само мрачно безнадеждие, което не предлага никакво решение и ще усетиш само безпомощност. Затова не го препоръчвам! Истината обаче е, че дълбокият проблем не е на екрана, а в духовния вакуум на съвременното общество и в отхвърлянето на съществуването на Бога. Целият съвременен западен свят, в това число и България, системно и последователно прави всичко възможно да прогони вярата в Господ Иисус Христос от публичното пространство. Живеем във време на активна борба срещу духовните опори. В България тази сурова атеистична борба се води най-агресивно от двете т.нар “партии-люспи” (ПП и ДБ), които с всички възможни средства се противопоставят на това в българското училище да има място за духовно-християнска просвета и образование. Те отдадено се борят срещу идеята на децата да се напомнят фундаменталните и вечни истини че има Десет Божи заповеди, че е важно да се почитат родителите, че не трябва да се краде, да се лъже и т.н. А това са все вечни добродетели и норми, които исторически са изградили нашата вяра, съвест и култура. На Запад този процес е отишъл още по-далеч. Както знаем там, под знамето на либерализма и ЛГБТ-пропагандата, се стигна до изкривявания, които доскоро щяха да звучат като гротескна фантастика. Ако само до преди 20 или 25 години някой беше прогнозирал, че в училищата на децата ще се говори за смяна на пола и че тези идеи ще се пропагандират като норма, това щеше да бъде прието като пълен абсурд тъй като подобно нещо е явно ментално заболяване! Днес обаче, за съжаление, това е реалност. Но нека се замислим защо се стигна до този абсурд? Стигнахме до тук, защото в продължение на десетилетия на материален просперитет и благополучие европейците повярваха, че нямат нужда от висш морален Авторитет. Но когато прогониш Бога от сърцето и съзнанието си, на Негово място не идва никаква абсолютна свобода, но идва липсата на ориентир. Това гениално го формулира Достоевски: „Ако няма Бог, всичко е позволено.“ Защото, когато премахнеш от съзнанието си личната отговорност пред Бога, моралните граници се размиват. И резултатът го виждаме сега. Насилието се превръща в норма на себеутвърждаване. А общуването се свежда до демонстрация на сила. Духовният вакуум обаче никога не остава празен. Когато една цивилизация отхвърли своята вяра и желанието си за възпроизводство, на нейно място неизбежно идва друга. В момента милиони мюсюлмани от Близкия изток и Африка идват в Европа, носейки своята религия и твърда увереност, че тяхната мисия е да ислямизират континента. Ясно е, че те няма да се слеят със свят, в който уври вече няма никакви духовни ценности. Известният канадски професор и психолог Джордън Питърсън прави изключително точна и символична метафора за състоянието на съвременния западен човек. Той го оприличава на преял, отпуснат и потънал в сексуален разпад човек, който лежи на втория етаж на къщата си. Когато му казват: „Долу влязоха враждебни хора и тършуват из кухнята ти!“, той е толкова помрачен в похотта и леността си, че дори няма желание да слезе и да види какво става в собствения му дом, а се успокоява с думите: „Спокойно, моята врата горе е заключена.“ Тази метафора е разтърсваща с истинността си. Вратата горе може и да е заключена, но чуждите враждебни хора (младите мюсюлмани), вече са в къщата ни, а ние сме загубили волята и инстинкта си да защитим дори своя дом и деца. И това няма да се реши с бездействие. Затова, според мен, част спасението, поне за България, е колкото може по-скоро да допуснем Христос в училищата ни! Историята вече ни е давала този урок. Римската империя се разпадна отвътре заради порока, разврата, моралното разложение и разточителството. Когато стана куха отвътре, тя беше превзета от племена, които бяха много по-изостанали, но притежаваха сурова вяра, жизненост и борбен дух. Европа днес не е никак по-различна! Ето защо моята надежда и голям призив са насочени към България. След почти четири десетилетия на преход, лутане и духовна пустота, крайно време е да допуснем Бога в българското училище. Нужно е някой най-после да каже на нашите объркани и изгубени деца: „Има Бог и Иисус Христос наистина възкръсна. Той ви обича, но и вие също носите отговорност пред Него. Нашите души са безсмъртни, затова не забравяйте, че един ден всеки от нас ще отговаря за делата си.“ Ако дадем на младите тази духовна котва, поне част от тях ще открият своя ориентир, ще изберат доброто и няма да позволят на агресията и мракът да ги погълнат. И това не е химера, но е единственият и закономерен начин да съхраним децата ни и бъдещето на България.