"Животът на другите"

    В изминалия 20-и век има две епохални исторически световни събития. Едното е рухването на фашизма в края на Втората световна война, а другото е рухването на комунизма. Това са събития, които разтърсват живота на милиони хора и оставят своя дълбок исторически отпечатък.

    На първото събитие вече, във времето, в което живеем, почти няма живи свидетели. Но от второто събитие всички, които са над 50 години, имат живи спомени. Последните години на комунизма се отъждествяваха с много неща, повечето от които отрицателни, като едно от тях беше диктатурата и липсата на свобода. Казвам всичко това не без повод, но защото попаднах на един немски филм, който през 2007 г. е спечелил „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм. А това е невероятно признание. Европейски филм да спечели „Оскар“ само по себе си е нещо наистина голямо. Този филм разкрива какво се е случвало в Източна Германия няколко години преди падането на комунизма. Тези, които са над 50, ще го гледат с много голям интерес, защото ще си спомнят тези неща и ще ги преживят. А тези, които са по-млади, ще го гледат и ще се обогатят исторически, виждайки колко страшно и тъжно е било онова време. Но тук акцентът е друг. И той е много значим. Става дума за една пълна метаморфоза и обръщане на лошия човек в добър. Много силен момент, дълбоко показан и красиво изигран. Трябва да призная обаче че филмът започва някак бавно. Но след това, като един стар автомобил, който набира бавно скорост накрая вече имаш чувството, че ще излетиш. Изключително силно е това постепенно и екзистенциално обръщане на героя. Спомням си сега как преди време говорих с един български режисьор от класическата наша школа за кино, където ги учат, че един филм трябва да има една тема. Една главна тема и това е. А, ето, този филм изглежда, че има една главна тема, но всъщност има няколко и те са много силни. Имаме темите за осъзнаването и преобръщането на човешката душа, за предателството и страха, за използването на властта за унищожаване на другия и още и още. Но за мен най-силен е финалът, защото всъщност имаме два края на филма. Аз си мислех, че филмът свършва, когато двамата герои се срещнаха след падането на Берлинската стена, но без единия да види другия. И после се оказа, че той има и втори край. Неочакван! Който е, две години по-късно и показва как постъпва единия герой и как се отблагодарява на другия! Но да не разкривам повече, ще видите сами как се отблагодарява на човека, който всъщност му е спасил живота. По какъв забележителен и искрен начин. И то без да му каже. Всичко става уж случайно, но посвещението на края ще ви обезоръжи. Оставате без думи, защото посланието е тихо, но красноречиво: във всеки човек, дори и в най-големия злодей, има Божия искра и надежда за спасение! Името на филма е “Животът на другите” (лесно се намира).

            Трейлър на филма: ТУК