НЕ СЕ СТРАХУВАЙТЕ

     Замисляли ли сте се какво силно нещо са мечтите? Човек мечтае за нещо, едно семейство мечтае за нещо, цял един народ мечтае за нещо. И след много години на изпитания то най-накрая се случва.

     Колко години почти всички мечтаехме България да влезе в Европейския съюз, да има свободно пътуване и да имаме същата валута като всички държави, като Франция, Германия, Италия и другите. И това се случи. Предишното правителство завърши този процес и дългото пътуване към заветната цел най-накрая приключи (със замяната на нашата валута с евро). Мечтата най-накрая се сбъдна.

    На практика обаче се случи нещо интересно и непредвидено, което ще онагледя с пример. Представете си млада жена, материалистка, симпатична, кротка и нежна, но която силно мечтае не за духовни неща, а за хубав живот. Така се е случило, че, за нейно съжаление, тя е живяла не особено добър живот. Не непременно лош, но не и добър и затова тя мечтае за по-богат и уреден живот. И си казва: „Така или иначе, рано или късно, ще трябва да се оженя за някой мъж. Той сигурно ще ме обича в началото, но после всичко ще премине и ако е беден ще страдам.”Затова тя пренебрегва моралните принципи и си казва: „Ще се омъжа за онзи там богат вдовец, той е доста по-възрастен от мен, но пък има къща с 12 спални, има прислуга, живее добре, има огромна градина и всичко при него е прекрасно.” И тази жена започва упорито да се бори за целта си. И накрая, след години перипетии, тя постига мечтата си се омъжва за доста по-възрастния и неподходящ за нея мъж, отива в дома му и тъкмо когато настъпва времето да бере плодовете на решението си, за нейн ужас, в един момент всичко се обръща с главата надолу. Мечтата е реализирана. Но мъжът, за когото е копняла толкова, се оказва, че има големи дългове. Отделно от това неговите приходи по някаква причина не са такива, каквито тя е очаквала. И тя съвсем няма хубавия живот, за който се е надявала. От друга страна, поради някакъв лек умствен проблем, незнайно защо, той е пуснал разни неприятни агресивни хора да живеят в почти всичките му стаи от голямата му къща. Хора, които са някакви чужденци с друга агресивна религия, нямащи почти нищо човешко в очите. Те са агресивни. Нападат я, закачат я, и дори опитват да я изнасилват. И тя си задава въпроса: „Това, за което толкова мечтаех, накрая се сбъдна. А сега? Този човек се оказа лъжец, който съвсем не е толкова богат, има дългове и уви не е здрав. Накрая ще стане така, че ще легне на моите ръце и аз ще трябва и да се грижа за него. Май сбърках и направих грешка! Може би ще е по-разумно да оставя всичко тук и да се върна в скромния си апартамент откъдето тръгнах, и да си живея пак тихия живот, който живях преди.“ Но вече няма връщане назад. Тя е подписала договор, сключила е брак. Омъжена е за човек, който се е представил за един, а се е оказал друг.

    Примерът стана малко дълъг, но беше нужен защото, искам да се замислим. Мечтаехме наистина за този живот. За отворените граници, за обшия трудов пазар, за единната валута... А сега какво излезе? Хайде сега идете на летището в София, вземете си билет и отидете на семейна екскурзия, да речем, в Париж. В този чуден град! Ето, сега наближават коледните празници. Ще го направите ли? За Рождество Христово?

    Страх ви е, нали? Защото там вече няма мир, но има протестиращи “ученици и студенти”, които всъщност са радикални мюсюлмани, които целенасочено се опитват да унищожат държавата.

    Или идете в Германия на Коледен базар. Ще ви кажат: „Там ви пазим, всичко е наред, има бетонни ограждения около нашите базари и никакви мюсюлмани няма да успеят да влязат с кола или камион и да се врежат във вас с голяма скорост. Бъдете спокойни.“

    Дали ще отидем на такъв коледен базар в Германия, да ядем сладки, да пием капучино и да се радваме на хубав и уреден живот? Не, нали?

    Или пък в Лондон? Този някога величествен град, който сега е един от най-опасните в света по отношение на изнасилванията и отвличанията на млади жени от същите тези емигранти, от тази другата “мирната” религия. Ние като народ, а и повечето народи от източна Европа, помним историята и имаме горчив опит от срещите си с исляма. И добре знаем, че с тези хора не може да се обединим, защото те не се интегрират. На запад обаче все още явно се надяват и вярват, че ако те им правят добро, мюсюлманите не би трябвало задължително винаги да им отвръщат със зло. И, виждаме, че за съжаление, вече си научават урока, но по трудния начин.

    И на фона на тази разбита наша мечта, защото това наистина е една разбита мечта, имаме още нещо, което е безумно и плашещо и което се случва сега. Западните правителства говорят за катаклизъм, много по-голям от Ковид, много по-голям от войната в Украйна и много по-голям от поскъпващите цени на енергията и храните. Говорят за някакъв световен катаклизъм, който ще се случи скоро и който, като гръм от ясно небе, ще преобърне и разруши и малкото останал сравнително нормален живот, който имаме.

    Какво ще е това, не знаем. Но виждаме как всички правителства казват на хората да се запасяват, да имат пари в брой, да имат свещи и да имат храна.

    И тук идва християнският момент, на който искам да ви обърна внимание.

    Когато човек се е запасил и има, да предположим, възможност да оцелее не един, а десет или дори двадесет дни. И какво от това? Какво ще се случи после? Какво ще последва след края на тези дни, когато провизиите свършат? Страх ще сковава душата и никой няма да намери покой.

    Поради това искам да ви кажа: всички илюзии, всички политики, всички стремежи на човешката душа, на човешкото алчно око да си подредим живота, да ни е добре, да имаме хубави години тук, на земята, са под въпрос. Всичко това не ни е обещано, не ни е гарантирано, но е съвсем крехко и лабилно.

    Затова, когато дойде утеснението, нека не се притесняваме какво ще имаме и дали изобщо ще имаме. Но нека мислим единствено за вярата си в Бога. Дали сме Му се молили с любов, дали сме обичали нашия Господ Иисус Христос, защото Той е бил с нас през цялото време и ни е закрилял и ще продължи да го прави.

    И тогава, в тези трудни моменти, които явно престоят, ще трябва да се обърнем наистина към Него с чисто сърце и чиста душа и да Го помолим да защити нас, близките ни, семействата ни и целия ни народ.

    Имайте тази вяра още отсега. Имайте тази вяра, моля ви, и не забравяйте, че Бог е по-силен от всичко. Библията така и завършва. Не побеждава злото. Но накрая побеждава Бог.

    И последно. Искам да ви кажа нещо и за тези високи цени в България, които разбира се са спекула.

    Не се ядосвайте, но погледнете в общ план от добрата стана на това. Този скъп живот, в който живеем в момента, ни предпазва от голямата опустошителна ислямска вълна, която залива Европа. Липсата на богатство, в случая, ни предпазва от едно друго много по-голямо и опасно зло. Така че, споменете си какво е казал нашият мъдър български народ: „Всяко зло - за добро.” Това е стара, велика поговорка, която е много истинска. Нека не я забравяме и не роптаем. Но да се молим и да казваме от сърце: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти виждаш нашето смущение и тревожност. Дай ни сили да се преборим с лошите мисли и страхове и да вярваме по-силно в Теб. И да успеем, когато дойде утеснението, да сме бодри духом, да не униваме, но да вярваме в безсмъртието на душата, така както са вярвали всички Твои светии през вековете. И нека не страхът, но тази вяра да ни води и спаси.“

    И тогава наистина ще ни е леко и ще имаме реално упование. Тъй като упованието се състои именно в това да имаме силна вяра, а не в това да имаме повече провизии, отколкото има съседа.

    Защото най-ценното нещо в цялата вселена, не е сигурността и запазването на телата ни, но спасението на нашите души. Сам Господ свидетелства това: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?“ (Мат. 16:26). И още: “В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.“ (Йоан 16:33).

    Вижте също и:  ТУК