БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
Мартин Ралчевски

18.11.2026 г.

ЗАДГРОБНАТА УЧАСТ И СТРАДАНИЯ (+коментар)

        Има един въпрос, който често задават невярващите хора, но и вярващите. И той наистина е екзистенциален. Този въпрос е: как е възможно Бог да наказва с вечни мъки грешниците? И наистина има логика в този въпрос. Дори и за най-големи злодеи, мъчители и изтезатели, човек си казва, че понеже изглежда, че и във вечността времето продължава, то Божията правда не би трябвало да допуска да има безкрайно страдание. Но, от думите на Господ, ние знаем, че това се случва. И тогава се питаме: защо Бог го допуска? Отговорът тук не е лесен и не е еднозначен. Част от него обаче се съдържа в това, че безкрайното страдание се явява основателно заради престъпленията на грешника срещу любовта, която после изгаря съвестта му. Това е някакъв вид невеществен огън, от който човек не може да се отърве. Представете си например някой човек, който се отнася към нас с голяма любов, с разбиране, с нежност, преданост, верност и внимание, а ние накрая не само го предаваме, но го подлагаме на изтезания, мъчения и даже го убиваме. Него вече го няма, но тогава започва мъчението вътре в нас чрез нашата съвест. И ние страдаме безкрайно много, защото сме предали любовта му завинаги, и това страдание е заслужено като по никакъв начин не може да престане. Да допуснем, че сме извършили това престъпление, когато сме били на двадесет, то няма да спре да гори съвестта ни и след година, но ще ни следва и на четиридесет, и на шестдесет, и на осемдесет. Цял живот ще е с нас, защото сме предали и наказали любовта на този, който ни е обичал. Нещо подобно, образно казано, ще бъде и със страданието във вечността отвъд. То ще ни следва, опарва и мъчи и ние не ще можем по никакъв начин да се отървем от него, защото сами ще сме си стоварили това нещо на главата. Същото ще бъде и ако сами сме предали и сме се надсмели над любовта на Господ Иисус Христос и сме отхвърлили Неговата жертва и протегната Му към нас ръка. Ние сами ще сме си виновни във вечността. И ако не сме се разкаяли, ако не сме поискали прошка, отиваме с тази ужасна тежест и отвъд. И там тази вина и съжаление за пропусната поправка приживе ще ни изгаря и притиска до безкрайност без покой. Това ще бъде нашата вечност. Чувството на вина в нас ще бъде спиране на времето в състоянието, в което се намираме. Затова нека изпитваме съвестите си сега и да се стараем да бъдем в мир с Бога и хората, и да не онеправдаваме и нараняваме никого.

        От опит знам, че когато имаме проблеми с груби хора и не можем да надделеем в спор с тях, най-добре е да отстъпим и да проявим любов. И тогава с любовта си, но и като се молим за тях, ще успеем да ги спечелим. А дори и да не успеем ще имаме спокойна съвест. Това винаги работи, защото Бог живее тихо в съвестта на всеки и деликатно го напътства към мир и добрина. Когато сме в утеснение и срещу нас има, образно казано, стени от неразбиране и озлобление точно тогава трябва да отстъпим и с любов и молитвата да се опитаме да спечелим тези твърди сърца. Това е моето индиректно послание и в “100% любов”. Нежно, без да натиска и да настоява на своята правда, главната героиня се бори през цялото време за спасението на чуждата ранена и крехка човешка душа.

        Приятно съм изненадан от думите на режисьора Марин Градинаров. Приемам ги с благодарност и смирение и се надявам книгата да докосне още повече сърца.

        Вижте целия коментар на Марин Градинаров:  ТУК


3 коментара:

Анонимен каза...

👏Голямо признание! Браво!

Анонимен каза...

Преди и аз много се измъчвах от този въпрос и ми беше мъчно за евентуалните посетители на ада.
Но когато казваш на човек 100 пъти, че има Господ и че има елементарни Божии правила и той всеки път го игнорира, имаш чувството, че си живее по своите си не - Божии правила и виждаш, че този човек, се е запътил към ада и пет пари не дава.

Анонимен каза...

Знам, че вече има идея за продължението на 100 % ... и ви казвам, че читателите нямат търпение за развитието на събитията във втората част.