БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
Мартин Ралчевски

5.09.2018 г.

Силата на молитвата и Божията правда



Поучителен е случаят, когато Св. Лука (Войно-Ясенецки) загубил съпругата си Ана през 1919 г., оставяйки четири деца сирачета.
Тогава тя била едва на 38 г.
След като я измили, преоблекли и положили в ковчег той застанал пред нея и започнал да чете Псалтира в пълна самота. Около 3.00 ч. на втората нощ, четейки дванадесети псалом изведнъж почувствал, че текста: „Неплодната настанява вкъщи като майка, радваща се на децата“ се отнася за него. Замислил се за момент и веднага се сетил за една медицинска сестра, София Сергеевна, която работила в болницата. Тя била вярваща, добра и грижовна, но самотна. Още на следващата сутрин Св. Лука я попитал дали би искала да се грижи за четирите му деца, а тя веднага приела. Те живеели в различни стаи и той никога дори не я докоснал. А когато комунистите го заточили далече на север за дълги години София Сергеевна станала като истинска майка на децата и с любов се грижила за тях.

––––––––––––––––––––––––––––––––––

Скоро след болшевишката революция в Русия, през 1917 г., Св. Лука (Войно-Ясенецки) не могъл да приеме учението на новата безбожна комунистическа власт в страната и, с риск за живота си, започнал да изнася лекции срещу материализма. В първите години след революцията комунистите все още не показвали истинското си лице и се опитвали да убедят обикновените хора с добро, че Бог не съществува и, че всичко приключва със смъртта на човека. Затова те не арестували веднага Св. Лука, но изпратили при него протойерей Ломакин, който се бил отрекъл от вярата в Христос и Църквата и бил захвърлил расото си. Св. Лука и Ломакин спорили пред пълните с хора зали дали има Бог или не! И всеки път победител от тези спорове бил Св. Лука. Дори, на няколко пъти, Ломакин бил освиркван. Той толкова се смущавал от вярата и авторитетът на Св. Лука, че след време сам се отказал да участва в тези публични диспути. Св. Лука не веднъж казвал, че свещенството не е професия, която може да се сменя и че станеш ли веднъж свещеник трябва да останеш такъв завинаги, на което Ломакин се присмивал. Не се минало много и Бог въздал на хулителят заслуженото. Върху него се изпълнили думите на Св. Давид: „Люта е смъртта на грешниците“. Ломакин се разболял от рак на дебелото черво. По време на операцията се установило, че туморът е прораснал в пикочния мехур, а в таза се е образувала дълбока, силно зловонна кухина, пълна с гной, фекалии и урина, и гъмжаща от червеи. Бившият свещенослужител се озлобил много от страданията си и не спирал да кълне и ругае. Клетвите му били толкова жестоки и страшни, че грижещите се за него сестри не могли да ги издържат и се отказали от служебните си задължения. Ломакин издъхнал в мъки и самота.

1 коментар:

Анонимен каза...

Съвременният човек ще посрещне с голямо съмнение подобно поведение или ще го изтълкува съвсем превратно. И колко ще загуби от това!