СВЕТИЯ СИНОД БЛАГОСЛОВИ СЪЗДАВАНЕТО НА ПЪРВИЯ ИГРАЛЕН ПРАВОСЛАВЕН ФИЛМ В БЪЛГАРИЯ

     Скъпи приятели, 

Тази година се навършат 32 години от настъпването на демократичните промени в България. Всеки знае, че за този дълъг период се случиха много и различни неща в обществено-културния живот на страната, но за жалост едно изключително важно и значимо събитие все още не е факт. Това е появата на български игрален филм с православно-християнски и национален акцент. Трябва с болка да признаем, че в сравнение с другите държави с традиционно православно вероизповедание, по този показател ние сме на дъното. За този повече от тридесетгодишен период в Русия бяха направени над 100 такива игрални филма, в Румъния – 15, в Гърция – 12, в Сърбия – 7 и т.н., а ние в България, все още нямаме нито един. Във връзка с този печален факт, от който може само да се срамуваме, аз написах сценарий за игрален филм на християнска тематика. Той е базиран на романа „Смисълът в живота“, изд. „Еделвайс“ 2019 г. Романът бе приет с голям интерес, който продължава и до днес, от читателската аудитория в страната и в чужбина. Заедно със сценария са изготвени аргументирани предложения за финансов бюджет на филма, режисьорска експликация, синопсис и всичко необходимо, за да се улесни даването на старт на проекта. Бюджетът е обмислен, но е умишлено значително занижен. За сравнение той е девет пъти по-малък от получилия държавно финансиране нашумял игрален филм „Възвишение“. Аз нямам финансови претенции за себе си.

Това отворено писмо е апел за осъществяването на една истинска, голяма и необходима национална кауза. Като първи по рода си в нашата кинематографична история, този филм ще бъде гледан от много хора с различни интереси и на различна възраст и, според експертната прогноза, ще има пълна възвращаемост на вложените средства. Всеки, който следи развитието на християнското кино по света, добре знае, че въпреки сериозната критика, шедьовърът на Мел Гибсън „Страстите Христови“ бе гледан от милиони зрители и остана завинаги в душите на хората. Същото се случи и с руските филми „Остров“ и „Цар“ на режисьора Павел Лунгин. В началото на снимките Лунгин споделя, че е бил истински притеснен дали ще успят да си възвърнат вложените средства, но впоследствие страховете му не се оправдават, защото зрителският интерес е огромен. През последните години това се случва и с много други игрални филми на християнска тематика навсякъде по света. Затова съм убеден, че е крайно време и България да се сдобие поне с един такъв филм, който да събуди любовта на народа към вярата и Отечеството.

     Разбира се, ние може още петдесет години да не направим подобен филм. Може и никога да не го направим, с което само ще затвърдим и без това отрицателното мнение към нас от страна на другите православни народи. През последните години те често ни сочат като пример за нация, която стремително губи историческата си идентичност и вяра, и не предприема нищо срещу това.
     Всеки родолюбив българин знае каква антибългарска политика се провежда от години в Родопите, както и в останалите части на страната, които са с преобладаващо мюсюлманско население. В Пазарджик вече има цял квартал, в който българи трудно се допускат, а жените са облечени като в Афганистан и Иран. Когато през лятото на 2019 г. представях книгата си в няколко града, бях поканен от отец Боян Саръев, за да я представя и в Кърджали. До този момент само бях чувал, че в този стар български град преобладаващият език на пазара и по магазините е турският. Няма какво да добавя повече. Явно е, че политиците нехаят за тази съдбовна подмяна на нашата вяра и език. Затова съм убеден, че този филм ни е нужен повече от всякога! Ако филмът бъде реализиран, ще разкрие на нашето общество истинското положение в тези български територии, които за съжаление бавно, но трайно се ислямизират. Благодарение на съвременните средства за разпространение филмът лесно ще достигне до всеки българин. Ще раздвижи заспалите чувства на народа. Ще събуди естествените му съпротивителни сили. Ще го възроди духовно и ще му помогне да се върне към корените си. Това са все неща, от които нацията има нужда както никога досега.
     Основната тема на филма е истинският път за възраждане на България, който минава през духовността и саможертвата. Не светските борби, не политическите страсти, а вътрешното, духовно възраждане. Българският народ има нужда да намери себе си, а филмът отговаря на въпроса какво е България, как се ражда като държава и какво отношение има това към всеки отделен българин. Известни са думите на акад. Дмитрий Лихачов, който говори за България като за „държава на Духа“. Точно тази тема, с художествени средства, по един интересен и вълнуващ начин, съм се опитал да въплътя в драматургията на филма. Защото България, като състояние на духа, е вечната тема на нашия народ и тя няма да свърши никога.
     България трябва да има свой православен игрален филм, защото времената са драматични, а българите, слава Богу, сме все още търсещи. Ние не разбираме защо се проваляме в опитите си да построим нашето ново, свободно общество. Отчайваме се като гледаме случващото се в света и провала на политическите идеологии и утопии. Питаме се къде да търсим нашите устои в този свят. Малцина са тези, които на този етап съзнават, че това са християнските ценности, заложени дълбоко в нашата родова и национална памет. Българинът не е само номинално християнин, но бидейки наследник на поколения освещавани хора, той носи тази родова памет дълбоко в душата си.
     Действието на филма се развива в Родопите, в един малък манастир, в който двама монаси (единият – бивш мюсюлманин) и техните приятели се опитват да живеят православната вяра, заобиколени от нееднозначното отношение на местните жители. В манастира се пресичат съдбите и копнежите на много и различни герои, всеки със своите проблеми и търсене на смисъла в живота. В драмата на различните персонажи, в сблъсъка на светогледи и ценности се разкрива цяла палитра от богословски теми, които силно вълнуват съвременните вярващи хора. А финалът е неочакван, обнадеждаващ и отворен.
     Но, разбира се, темите на филма надхвърлят конкретната проблематика в Родопите, като от частния случай се върви към обобщението, което е символ на борбата за България изобщо. Затова и неслучайно избрах тази тема.
     Тъй като искахме още в самото начало филмът да получи благословението на Светия Синод, сценарият бе представен за обсъждане от митрополитите. Полученото одобрение и благословение за заснемането е прецедент в досегашната история на Българската Православна Църква, което ми дава още една надежда да вярвам, че филмът ще бъде реализиран.
     Моля се на Бога да се случи чудо и да се намерят будни сънародници. Най-вече продуцент, който да застане зад проекта, а също и спонсори, които да осъзнаят критичното положение, в което се намираме в духовен план и реалната нужда от този филм. Тези хора лесно биха могли, след толкова години безхаберие, най-накрая да дадат ход на тази така нужна кауза.
     Всеки, който има отношение към киното и би искал да прочете сценария и другите документи е добре дошъл! А тези, които нямат идея как да помогнат, но биха искали да го сторят, могат да подкрепят осъществяването на този филм с молитва, защото всяка молитва е чута. И пак казвам – аз и моят екип нямаме претенции за облагодетелстване. Готови сме да предоставим всичко безвъзмездно. Правим го единствено от любов към Православието и България.

    

    Интервю по БНТ за ФИЛМА

     Анотация за КНИГАТА