БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
Мартин Ралчевски

11.09.2021 г.

За вурусът, ваксините и нашето душевно разположение.

Знаете ли какво стана с коронавируса от християнска гледна точка? Подчертавам - християнска! А не светска. Ние се провалихме. Всички се провалихме или, може би, почти всички. Защо ли? Защото нямахме любов! И още я нямаме. Ти не си се ваксинирал? Не те ли е срам! Пренасяш заразата и излагаш другите на риск. Милиони хора починаха. А така! Ти се ваксинирал? Серизно?! От теб пък това съвсем не го очаквах. Не знаеш ли, че това е нещо, което не е изпитано докрай. Има хиляди случаи с усложнения сред ваксинираните. Много и починаха. Ти от кои си всъщност? Я си признай, за да те сложа в моя списък с приятели и неприятели! Не може да нямаш позиция. Днес всеки има позиция. Кажи ми каква е твоята, за да мога да те оправдая или осъдя. В сърцето си. Но и не само в сърцето си, а и публично! Искам да те оправдая или осъдя. Не разбираш ли?! Имам нужда от това. Защо ли? Защото съм християнин и имам твърда позиция. А любовта ли? Че каква любов търсиш от мен днес, когато всички са толкова просветени и са се хванали за гушите. Християните били призвани да обичат всички хора! Ти побъркал ли си се? Това важи за друго, но не и за вируса. Грешките трябва да се показват. Грехът трябва да се изобличава. Защо ли? За да предпазим другите, разбира се. За да им дадем добър пример! Пример за подражание! Защото сме добри християни. Познати думи, нали? Позволете ми сега да ви дам един друг пример. Един истински Христов пример за подражание и жива любов от живота на Св. Порфирий (1906 - 1991). Дошъл при него веднъж на изповед един семеен мъж от Атина. Той имал двама сина студенти. Мъжът бил православен християнин, но имал обаче и един голям таен грях. Имал си любовница. Живеел той с този свой скрит грях и не искал да се раздели с него. По време на изповедта от срам премълчал за връзката с любовницата си. Св. Порфирий му прочел разрешителната молитва и го благословил да се причасти. Мъжът се почувствал добре. Той нямал угризения, че се е изповядал наполовина. На излизане обаче Св. Порфирий го спрял и му казал: “Забравих да ти кажа нещо! - мъжът се сепнал, а светецът продължил. - По-добре намери някое по-далечно място, на което да водиш онази жена. Не я води повече в този хотел в центъра на града. Синовете ти учат наблизо и може случайно да ви видят заедно, а това много ще ги нарани.” Забележете каква е Христовата любов! Божествената любов! Св. Порфирий бил научил свише за греховната тайна на този мъж, но нито го запретил, нито го изобличил, нито го порицал! Напротив - казал му само да внимава да не нарани чувствата на синовете му. Дори от св. причастие не го лишил. Резултатът ли? Сърцето на този мъж било спечелено завинаги. Скоро той доброволно се отказал от греха си и истински се покаял! А ти? Ти от кои си? За ваксините ли си или си против тях? Кажи ми де! Искам да знам. Защо ли? За да ти покажа моята любов в Христа. За да ти покажа вярата си и любовта си. На дело. По християнски.

Скъпи приятели, бях си обещал да не пиша нищо за вируса, не само защото вече съм го написал в последните си две книги, които излязоха наскоро, но защото темата се преекспонира достатъчно. Бях провокиран обаче от многото лични съобщения, в които ме питат за мнението ми за вируса и конкретно дали съм се ваксинирал. Знаете, че на всеки отговарям винаги с внимание и любов. Забелязах обаче, че не ме питат, за да научат нещо, но за да ме сложат в групите на приятели или неприятели! Затова и написах този пост. Разберете - той не е за или против! Той е за неосъждането! Затова пак ще го кажа. Бог е любов! Опитвайте се да не съдите братята си по вяра. Или поне не и с такава ярост и особено публично.



12 коментара:

Анонимен каза...

И както много точно се изказвате: Провалихме се, всички!
Едни водени от страх, други от недостатъчно силна вяра...

Анонимен каза...

Благодаря Ви! Днес не съм публично нито за ваксините, нито против тях. Всеки сам преценява за себе си. Не бива и да пишем в социалните мрежи, че сме ваксинирани (ако сме го сторили), нито да обиждаме тези, които не са го направили. Същото важи и за противниците - пропагандата в интернет е насилие над другите. Важно е при личния си избор да не слагаме ваксина заради страха си от вируса, важно е и да не сме против ваксините и слагащите ги заради страха си от ваксините. Страхът е начало на греха и недоверието. Ако се оставиш на вярата, нищо няма да ти навреди - ни вирус, ни ваксини. Страхът и в двата случая води до гняв. Признавам си, че през пролетта на миналата 2020 г. се безпокоях от вируса. Днес, година и половина по-късно осъзнах, страхът е началото на много грехове към ближния. Той носи омраза към тези неща, от които се страхуваме и хората, свързани с тях.
К. Йорданов

Анонимен каза...

Г-н Ралчевски, честно радвам се, че сте до болка откровен. Още в началото на пандемията си мислех за съвпаденията в едната от вашите книги. Белега на звяра….. дали ваксината е това или не аз незнам, но това което виждам и чувам е , че ние сме в Трета световна война и хората от страх се “осъждат” един друг. Ваксиниран или не за мен човека няма никакво значение стига да продължи да ми бъде приятел. Таня

Анонимен каза...

Да, определено е причина за изкушение...И точно поради това никога не вземам страна "за" или "против"...а по възможност сменям темата и никога НЕ давам отговор ако ми се зададе въпрос. ребром.... Гледам някои се люшкат до истерия в крайности и компетентно се изказват за ваксиниране на всяка цена и дори днес един приятел в разговор се изказа че must (трябва) да се налага силово ваксиниране или пък другата крайност на антиваксърите..бълват постове и обичат да се изказват "научно" 🙂 подкрепяйки позицията си с линкове от фейк сайтове....Боже опази и от едната и от другата крайност. Единствените правилни отговори само Един Бог ги знае....но всички ние наричащи се християни докато сме в положение на епитимия т.е живеем в тази вирусна действителност допусната от Бог...поне каквото можем да направим е да не задаваме въпроси на ближните си и притискайки ги да приемат нашата позиция, и нека да не налагаме мнението си спирайки някой решил да се ваксинирва или да подтикваме за ваксина на всяка цена някой друг неискащ!....Да, и това е признак на любов, оставяйки ближните си на свободен избор и незадавайки въпроси ❤ от сорта "ти, вие ваксинирахте ли се?" ................Докато пишех....виждам през прозореца че изгря нова луна....тъничка, тъничка.....с надежда за ново начало.. Нека вярваме че цялото това изкушение сполетяло човечеството по милост Божия ще ни отмине...

Анонимен каза...

Аз се ваксинирах! Мисля, че ваксината не е никаква конспирация, а просто една ваксина която спасява животи! Преболедувах Ковид, но антителата ми намаляха и реших да се ваксинирам! Друг е въпроса, че след ваксина хората също нямат антитела!

Aнгел

Анонимен каза...

Много точно наблюдение. Това изкушение послужи като лакмус, за да излезе на повърхността какво нямаме в сърцата си.

Анонимен каза...

Правилно! Християнинът не трябва да осъжда човекът, а грека в него. И да не го изобличава по болезнен начин за другия, а с любов и като съвет. Всеки прави своя избор и трябва да се уважава личната свобода на човека и неговия избор, а този който ще съди, дали е правилен изборът е Бог.

Анонимен каза...

В Светогорския патерик на старците от 19 век има подобен случай. Един православен грък имал тайна връзка с кадъна в Цариград. Старецът му заповядал – ако няма сили, да не скъсва с връзката, но 40 дни поред да се причащава. Най-накрая на гръка тъй му опротивял грехът, че сам разкъсал всички връзки с жената. Цитирам по памет четено преди двайсетина години, ако искате, потърсете го в "Атонски подвижници на благочестието от 19 век" (и заглавието е по памет)... Тези случаи, разбира се, са изключение от правилата. Налагат ги светци, а не обикновени свещеници. Но те показват една съществена страна на християнската любов:
– Никой ли не те осъди, жено?
– Никой, Господи!
– И аз не те осъждам. Иди си прочее и повече не греши...
Никой грях не е по-силен от Божията любов!
В житието на свети ап. Ерм има сродна случка пак с грешник, който стои на ръба на пропастта. На възмутения Ерм Сам Христос се явява и казва, че ако би могъл, отново би дошъл на земята да страда на кръста за грешниците.

Анонимен каза...

Ще ти призная и аз за ваксинирането. Мнозина ме питаха, под различна форма: "добре ли е да се ваксинирам?" Моят отговор винаги е бил един: "ако те е страх, че от Ковид ще умреш, по-добре се ваксинирай, за да не живееш в страх, роб на страха; ако не те е страх, няма потребност от ваксина." Винаги е имало и християни, които са се страхували от смъртта, даже и епископи. Няма как да съдиш, понеже сам трябва да изпиташ себе си дали се страхуваш от смъртта. А животът е ценност, смъртта, пък, е придобивка за ония, които са готови.

СхС

Анонимен каза...

Хората ( независимо дали са ваксинирани или не ) , които нямат обич в сърцата си по принцип са толкова негативно настроени и са носители на толкова голяма отрицателна енергия , че разболяват не само себе си , но и хората, които ги обкръжават 😞 на тях не би им помогнала никаква ваксина и никакво лекарство , единствено Бог може да им помогне, ако те успеят да го допуснат поне малко до себе си 😞 Пожелавам им скорошно проглеждане и оздравяване ❤️ Амин.
Mилена

Анонимен каза...

Много точно наблюдение. Това изкушение послужи като лакмус, за да излезе на повърхността какво имаме /нямаме/ в сърцата си.

Анонимен каза...

Да така е Марти, но разделението го направиха властите с ограниченията които ги наложиха за неваксинираните,, да не могат нито да купуват нито да продават....".В България тепърва се почва.Е това е Откровението нагледно май.И не можем да си крием главите в пясъка и да се правим, че нищо не се случва.Но, Бог е Справедлив и ще въздаде на всеки според делата.А иначе ние знаем кой е разединител на хората и от къде идва цялото това разделение.А Господ Бог Иисус Христос е Обединител на човеците и на Него да разчитаме!Слава Богу за всичко!