За липсата на майките

         Гледах последните два епизода на “Бригада Нов дом” от този месец и съм разтърсен, защото това бяха теми, които не са за телевизията, но за душата. И когато подобни неща се появят на екрана, усещаш, че това не е случайно. Забелязал съм, че когато две еднакво тежки истории се появят скоро една след друга, това не е съвпадение, но знак. А в тези два епизода темата беше една и съща. Тя беше за майки, които са се отказали от децата си. Не са починали и не са изчезнали. Но окончателно са се отказали от тях. Това е парадокс, който човешкият ум трудно приема, а сърцето, според мен, изобщо не може да понесе. Какво означава да имаш майка, която е жива, даже живее в същия град, но я няма за теб? Това е рана, която не зараства, защото тя няма край. Няма погребение, няма сбогуване, няма затваряне на кръга, но има само отсъствие, което тежи повече дори от смърт! В единия случай бащата също го няма, той е починал, Бог да го прости. И децата са останали единствено в ръцете на баба им, която вместо да живее старините си в покой, носи отново цялата тежест на всичките грижи, страхове и лишения. Това е тиха жертва, която рядко се изговаря. Но е свята!

        И в двата случая майките са близо по разстояние до децата си. А това прави всичко още по-болезнено. Защото дистанцията не е физическа, но вътрешна! И точно това е най-страшното: че любовта, която би трябвало да е естествена като дишането, липсва напълно! Водещата Мария Силвестър се опитваше да даде утеха и да вдъхне кураж. Но мисля, че не й се получи, защото истината е, че има страдания, които не се лекуват с думи. И особено с думи, които звучат добре, но не стигат до дълбочината на болката. Защото тази болка е екзистенциална!

        Тези два епизода ме накараха да се замисля, че около нас има много деца, които растат без родителска грижа. А това е може би едно от най-големите страдания в света, които съществуват! Децата могат да преживеят лишения. Могат да понесат трудности. Но когато няма кой да ги обича, нещо в тях се пречупва още в самото начало. И този счупен порив остава в тях за цял живот.

        Но нека видим и лъчът надежда, защото “Бригада нов дом” не прави само ремонтите, но и дава достойнство и усещане на тези тъжни деца, че те не са невидими. Разбира се, това не заменя майките и не лекува раните и болката, но напомня, че доброто съществува не само като идея, а и като свидетелство, че има Бог.