БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
Мартин Ралчевски

10.04.2014 г.

Самотната птица

Вече минаха около две седмици, а една картина се е запечатала в съзнанието ми е не мога да я прогоня. На главния път докато си карах (прибирах децата от училище) неочаквано видях една едра пъстро-кафява птица, която стоеше много близо до преминаващите коли. До нея имаше някакво тъмно петно и стърчащи пера. Като погледнах по-внимателно видях, че това бяха останките от друга подобна на нея птица. Явно наскоро някоя кола я беше убила. Живата птица стоеше до убиттаа като залепена на пътя. Колите профучаваха край нея, а тя стоеше така сякаш беше преживяла голям шок, подобно на човек, загубил свой близък. Тя не се се интересуваше, че може би и нея ще убият на това опасно място. Стоеше и сякаш бранеше убития си другар (или другарка). Или по-скоро не можеше да го (я) изостави. Знам, че този пост може и да породи насмешка у някои, но тази картина на стоящата на платното птица дълбоко се е запечатала в мен, и не мога да я превъзмогна. Когато човек сe докосва мимоходом до такава силна любов, марак и от животинския свят, понякога остава безмълвен.

2 коментара:

Анонимен каза...

Затова Бог ти е дал този талант .Защото светът ти прави впечатление,защото имаш сетива да видиш ,чуеш ,съчувстваш и,обичаш ,мислиш.прекрасно е ,че го сподели с нас! Жив и здрав !
когато свекърва ми почина й подариха козичката на един съселянин и той я намираше всяка вечер до гроба й с сълзи в очите... место да отиде в новия си дом ..тя все отиваше и стоеше на гроба...човекът живееше в съседсво със селското гробище.И животните имат душа !

Маги

Анонимен каза...

Трогателна история! Очите ми се насълзиха докато я четях. "Човек няма две сърца - едното за хората, другото за животните. Той или има сърце, или няма!" е казал Алфонс Дьо Ламртин. Аз обожавам животните! Миналата година загубих котарака си - Хараламбо и оттогава животът ми коренно се промени. Всяка вечер, безмълвна гледам към прозореца аз и очаквам да дойде заветният час. Сълзи в очите ми блестят. Без него няма светлина, само мрак! :/ Сега се чувствам като тази самотна птица, за която разказвате.
"И животните имат душа!"...да, но не всеки го осъзнава! Повечето хора гледат, но не виждат..:/
Често мисля за смъртта.. Чудя се дали има живот след нея.
"Какво съм аз? - една прашинка, безличен образ върху снимка, капчица роса, която пада и губи се в пръстта.."
Животът е толкова мимолетен..като миг от вечността.
Не знам какво ме накара да споделя всичко това.. може би фактът, че картината, която описвате докосна сърцето ми и силно ме разчувства..