май 2015 г.

28.12.2014 г.

Честито Рождество Христово (2014 г.)


 
Честито Рождество Христово, скъпи приятели.
Честито Рождество и на вас скъпи бедни, отрудени и онеправдани приятели.
Честито Рождество скъпи сънародници!

Всички знаем, че изминала година беше тежка.

Във вътрешно-политически и икомически план се случиха някои неочаквани събития. През време на краткото управление на БСП и ДПС, което беше оглавявано от Пламен Орешарски, от България бяха източени над 4,5 милиарда лева чрез една банка. Това наложи държавата да вземе заем, за да покрие кражбата, които обикновените българи ще изплащат десетилетия. България загуби.

Във външно-политически план между двата най-големи православни народа на земята избухна война. В следствие на тази война, понеже България застана на страната на Украйна, което морално е правилната позиция, Русия спря проекта 'Южен Поток'. След това се случи се нещо неочаквано, дори шокиращо. Руският президент отиде в Турция и подари на турците ценната тръба. Даже лично предложи тя да се казва 'Турски Поток'. България пак загуби.

Поради продължаващата война в Сирия и създаването на т. нар. Ислямска държава, към България ''потекоха'' реки от отчаяни хора. Страната се напълни с бежанци. А това е лошо за всяка икономика, особено за малката и слабата икономика.

Мога още да изброявам, но мисля, че няма нужда.

В края на 2014 г. се случи обаче и нещо позитивно. За пръв път в България се образува коалиционно правителство по естествен път. Може би, не всички лица вътре са ни симпатични, но е факт, че коалиция, образувана по този начин, показва, че понякога политиците ни са склонни да мислят и за държавата, а не само за себе си. Какво ще стане в бъдеще знае само Бог. На този етап обаче това е сякаш най-добрия сценарий за управление на страната.

На фона на тази не розова картина дойде и Рождество Христово. Обществото е разделено. За съжаление, то е разделено предимно на богати и бедни. Повечето хора, няма да имат какво да сложат на масите си. Други ще преядат, ще се напият и ще пеят песни до зори. Аз обаче мисля, за онези, които ще имат празни маси. Мисля, за по-голямата част от българите. Обичам тези хора. Обичам ги, защото те са истинските.

Повечето от тях уж знаят какво празнуваме на 25-ти, но ако ги попитаме подробно, ще видим, че вярата им е слаба.

Затова ми се иска да им кажа следното:

Скъпи мои бедни сънародници, трудно ви е, това е очевидно за всички. Знам, че имате нужда не от думи, а от храна, топли дрехи и малко повече сигурност на улицата. Това обаче може и да не се случи. Държавните мъже са заети с големи проекти, сериозни дела и планирания. Нека не ги виним. Държавата е слаба и не е лесно да се помогне на всички. Докато се озлобяваме и мислим, кой точно е виновен за положението ни, Орешарски, Путин, Обама или ония дето колят невинни жени и деца в Близкия изток, ние сякаш пропускаме да живеем. А нали знаете, че утре можем да умрем. Оставете ги тия самовнушения, че смъртта се случва само на другите. Никой не е безсмъртен. Аз съм на 40 г. и често мисля за смъртта, нищо че уж трябва да живея поне още тридесет години, ако всичко е наред. Мислете и вие за нея. Това не е песимизъм. Никой не знае дали този месец не му е последен. И мислейки за смъртта се усмихвайте. Усмихвайте се и благодарете на Бога. Благодарете на Христос, че сте живи и здрави. Ако пък сте болни, пак Му благодарете. Казвайте тогава така: "Благодаря Ти, Христе Боже мой, че си ми пратил тази болест, а и недоимъка. Може би заслужавам тези неща заради предишни мои грехове. Прости ми." Ако мислите така, а и го казвате, ще станете като светците. А кой не иска да е като тях? Кой не иска да е като онези духовни великани, които са били щастливи в страданието си. И не само са били щастливи, но са помагали и на другите. Представяте ли си само – най-бедните и най-гладните са помагали на хиляди хора! Само един пример ще ви дам. Спомнете си за най-големият български светец Йоан Рилски.

На 25-ти (или 7-ми януари, по стар стил) отбелязваме Рождеството на Онзи, който е самата любов и самия живот. Едва ли има човек на тази земя, който да не Го обича. Идете на служба. Помолете се. Ако имате желание – причастете се. После седнете пред скромните си трапези и Му благодарете. Благодарете Му, че ви е дал възможността да Го познавате. Че ви дал възможността да се наричате християни. И не завиждайте на богатите. Не мразете политиците, мутрите и успелите. Този път тук на земята е кратък. И свършва бързо. После всички застават пред Христос. Вярвате или не – всички застават пред Него, за да Му отговорят как са преминали това поприще. В този миг лицемерието свърша. Измамите биват разкрити. И... започва вечната правда. Затова обичайте. Обичайте всички хора. И добрите и лошите. И ще имате най-ценното – мир в сърцата си тук на земята, а там отвъд: вечна любов и радост.

Христос се роди! Това не е само поздрав. Роди се в плът Онзи, който винаги живее. Роди се в плът Онзи, Който държи цялата вселената. Онзи, в сравнение с Когото, ние сме прашинки. И това не е просто тайна. Но е много повече от тайна. Това е чудо. Най-голямото чудо! Вечносъществуващият Бог стана човек.

Нека този Бог, който от смирение и любов се роди на тази земя, Единственият, Вечният и Безкрайнодобрият, да ви благослови и помилва.

Писанието ми обаче не свършва тук.
       Има малко продължение.

Преди два дни си говорих с сина ми (на 9 г.) за филми. Темата повдигна той.

„Тате, познай кой е любимя ми артист?“ попита.

Отговорих му и случайно... познах.

Той обаче пак ме попита. Този път, койе любимият му футболист.

Този път не познах. Но той продължи да пита, за други футболисти и пак за артисти. Пита ме за много артисти. Накрая аз малко се ядосах и му казах нека сега той да се опита да познае, кой е моя любим артист.

Детето се замисли и провлачено каза:

„Ами... свети... крепки... велики...“

„Това пък какво е?“, засмях се аз.

„Ами... – опита се да обясни той, – аз не знам нито един руски артист. А нали само те са светци?“

Написах това допулнение накрая за да ви покажа, че всяко детско сърце е неподправено. То знае, че на запад има милиони лампички, играчки, дрънкулки и пълни маси с лакомства. Има също футболисти и артисти, които са милионери. Има и какво ли още не. Но светците (пък макар и в неговите очи те да са артисти) живеят само на изток. В Русия, в Украйна, в България... Именно там в тези, а и в още неколцина страни от региона. Там милиони хора гладуват, но и там всеки ден стават чудеса. Там е мястото, където неволно едно дете може да сложи думичката: 'свети' пред името на някой артист. Там е мястото където хиляди храмови и частни икони мироточат. Там е мястото където Самият Христос и Пресвета Богородица се явяват на хората, когато някой ги извика от дълбините на сърцето си. Вярно е, че там също е мястото на несигурността и бедността. Но и там е мястото където винаги е имало една неголяма, кротка и смирена християнска общност. Която общност знае истинския смисъл на земното поприще и за която проблемите и нещастията не са бедствията и катастрофи, а просто изпитания. Тези кротка християнска общност се нарича: православна църква.

2 коментара:

Анонимен каза...

Извини ме г-н Ралчевски, че съм анонимен, нямам профил в изброените един куп портали. Обръщам се към Теб с една малка забележка. Когато намесваш политика към "останалото", бъди поне коректен. Виж Русия има история без у(крайна), украйна без Русия не. Останалото е жалка пропаганда на "свободната" преса.
Пожелавам ти всичко най добро. Кольо.

Анонимен каза...

Много хубава проповед,Мартин.Само,че как тя би стигнала до сърцата ,на бедните,възрастни хорица? Те едва ли ползват интернет или фейсбук.А иначе да,материалния Запад и ДУХОВНИЯ Изток-това е същинско,не е измислено. Но, какво от това че си духом богат и вярващ,но си страдалец за нещата,които улесняват живота? Или какво от това ,че си материално доста осигурен,но душата ти е пуста и търсеща покой в новата кола?...Истината ,истината ...
Мария