От доста време ме мъчеше едно чувство, че трябва да поискам прошка от читателите си за една от книгите ми. Но, като автор, който е склонен към самооправдание, все отлагах този момент. Tази вечер обаче бях провокиран от едно дълго, искрено и много вярно читателско писмо. Става въпрос за книгата "Полубогиня"
Ето ви част от писмото:
''Заглавието провокира интереса. Няма да скрия, че темата в началото ме шокира, после, в подробностите на сюжета малко се разми. Надявам се, че зн...аеш, че си навлязъл, умишлено или не, във водите на Ню-ейдж – идеологията, имам предвид медитативни техники, четене на мисли, допитване до мъртвите и т.н. Предполагам, че знаеш християнското отношение към тези неща. Независимо, че някои може да твърдят, че това го има и в християнството, но друга е гледната точка. И доколко за християни, твърди във вярата, този поглед може да бъде само едно „забавление”, то какво би било въздействието върху „слабите” или „новите” във вярата души? Вероятно си мислил по въпроса. Ще чакам твоето обяснение или оправдания по тези въпроси. А също и доброто финансово и материално състояние на героите, животът им по този, в някаква степен безгрижен начин, не зная как ще се възприеме или прецени от „бедния” читател. Мисля, че не си от онези писатели, които не се интересуват от мнението на читателя...''
Моето обяснение е, че тези забележки са съвсем правилни. Единствено в тази книга проявих, т. нар. "модернизъм". Исках да бъда оригинален. И сбърках. За което моля за прошка. Описаните неща, като: четене на мисли и запитване на мъртви са неправилни от християнска гледна точка. И дори това да е само една измислена история, не беше редно да го правя. Моля, който е чел книгата да не се подлъгва по тези техники. Просто да чете и да се забавлява. Всичко е художествена измислица.
Линк към книгата
.jpg)
2 коментара:
А ето го и цялото писмо:
–––––––––––––––––––––––
Чудя се от къде да започна. Много плюсове и някои минуси.
Заглавието провокира интереса, особено като се знае християнската ти насоченост. Няма да скрия, че темата в началото ме шокира, после, в подробностите на сюжета малко се разми. Надявам се , че знаеш, че си навлязъл, умишлено или не, във водите на Ню-ейдж – идеологията, имам предвид медитативни техники, четене на мисли, допитване до мъртвите и т.п. Предполагам, че знаеш християнското отношение към тези неща. Независимо, че някои може да твърдят, че това го има и в християнството, но друга е гледната точка. И защо трябваше да ходят при определен човек за нещо, за което могат да се допитат до Бога. В това отношение в Словото категорично е казано: „Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите?” (Исая 8:19 ).
И доколко за християни, твърди във вярата, този поглед може да бъде само едно „забавление”, то какво би било въздействието върху „слабите” или „новите” във вярата души? Вероятно си мислил по въпроса, ще чакам твоето обяснение или оправдания по тези въпроси.
Доброто финансово и материално състояние на героите, животът по този, в някаква степен безгрижен начин, не зная как ще се възприеме или прецени от „бедния” читател. Мисля, че не си от онези писатели, които не се интересуват от мнението на читателя.
Но до тук с критиката, предполагам, че не те обезсърчих.
Прочетох една увлекателна история, написана с голямо творческо майсторство. Никак не е за пренебрегване лекотата на стила, умението да поддържаш интереса, чрез неочаквани промени в обстоятелствата. Това съм ти го казвала и за другите твои книги.
Екземплярът, който взех от библиотеката беше с подчертавания на местата с мъдри изрази, впечатляващи фрази, важни истини и практични съвети. Наистина, много мъдрост си събрал, като стогодишен старец си. Тази мъдрост, донякъде засенчва основната тема и в някаква степен те оправдава (така го чувствам аз).
(Сега си запуши ушите) За мъдростта, съветите и умните примери, за доставеното голямо ментално удоволствие, заслужаваш отличен (ако беше ученик), но и като войник на вярата, заслужаваш почест.
Така че, сърдечни поздравления! Очаквам следващите ти книги.
Ако не можем да се свържем , пожелавам ти БЛАГОСЛОВЕНИ ПРАЗНИЦИ. А ЗА НОВАТА 2015 ГОДИНА - ИЗОБИЛНА БОЖИЯ БЛАГОДАТ И ОНЗИ МИР, КОЙТО ЧОВЕШКИЯ УМ НЕ МОЖЕ ДА СХВАНЕ!
Анастасия
15 12 2014 г
Като човек, който чете много и като човек, който има, цени и е прочел всички книги от Мартин Ралчевски, смея да твърдя с чисто сърце, че Мартин няма защо да иска прошка от своите читатели. "Полубогиня", както и всички негови книги са едни от най-ценните, които съм ч ела и притежавам. Книгата е роман, и то великолепен. И това, че на един читател не е харесал -ок, всеки си има право на мнение, а какво да кажем всички други - хиляди читатели, на които е харесал...И, Марти, защо не публикуваш безброй многото положителни отзиви, с които те заливаме читателите... Не е редно да искаш прошка! Според мен... Аз лично - не само харесвам твоите книги, но те заемат специално място в дома и сърцето ми, в тях има толкова истина, и смисъл,... и докосват сърцето... Препоръчвам книгите и ги подарявам на приятели - защото са истински, ценни и носят смисъл, утеха и опора! Поне на мен. Ралица
Публикуване на коментар