май 2015 г.

19.02.2015 г.

КРАЯТ НА СТАРАТА ГОСПОЖА


     В деня, когато честваме паметта на Васил Левски ми се иска да споделя нещо за смелостта. Всъщност то няма пряко отношение с Апостола на свободата, но има косвено такова. Защото доколкото той е бил пример за възхищение и смелост, и ние сме длъжни днес поне да се опитваме да му подражаваме.
     Помните ли, преди време, кратката ми публикация: ''Страх ме е''?
     Едва ли. Но, и по-добре ако не я помните. Ставаше дума за убийствата на френските карикатуристи, а и за другите последвали жестоки убийства.
     Имам един много добър приятел. Цяло чудо е, че Бог ми помогна, преди години, да се запозная с него. Той е мълчалив, скромен и дълбоко вярващ, т.е. обратното на това, което съм аз. Та този мой приятел, когато прочете ''Страх ме е'' ми писа един кратък мейл. Най-значимото от този мейл беше:
    "...не трябва да ни е страх, Марти. Точно обратното – трябва да говорим това, което мислим. Така както го правиш досега в книгите си. Ти знаеш, че само така Христос ще ни бъде приятел. Другото е суета и тънки сметки."  
    Затова сега написах: КРАЯТ НА СТАРАТА ГОСПОЖА.
    Това не е измислица или притча. А, уви една перспектива, която е по-близо до реалността, отколкото до фантазията.
   
     Вижте ТУК.

3 коментара:

Анонимен каза...

Невероятно есе!
Честно казано, мислех, че в съвременната ни литература няма впечатляващи текстове. Може би има добри, но не и такива, които те приковават на място.
Татяна.

Анонимен каза...

А твоите текстове стават все по-зрели. Някаква особена лекота на писане, която е плод на вече натрупания опит и овладяността. Написаното все повече прилича на кратко, стигнато стихотворение, без нито една излишна дума. Това са характеристики на поезията, но всъщност и на хубавата, особено въздействаща проза.
Мога само да те поздравя и да продължавам да те чета. Изпитвам голяма радост за теб.
Писателят, у когото няма човечност, е сух и бездушен и в писанията си. Когато те чета, все повече си мисля, че добрата литература не може да съществува без човека.

Анонимен каза...

И аз прочетох статията ти ,,Краят на старата госпожа,,- хареса ми и те поздравявам за позицията . Колкото до самокритичността ти за това , че си нямал смелост като тази на твоя приятел , не съм съгласен ! Ти си един от малкото(истински) смели хора които познавам. Доказва го факта , че изкарваш на показ слабостите си които всички имаме ,но малцина си признаваме . А още по-малко от нас биха проявили смелостта да си ги признаят в ефир (ако мога така да се изразя)!
Д