май 2015 г.

21.02.2015 г.

ПРОШКА


В последния ден преди Великия пост моля всички за прошка.
Простете ми ако с нещо съм ви засегнал, обидил, пренебрегнал или загубил времето ви, карайки ви да четете някоя публикация или глупав мой коментар.
Не е нужно никой да иска прошка от мен. Прощавам на всички ви.
Никой не би трябвало да има основание за тревога.
А сега ми се иска да споделя нещо именно днес.
Познавам един човек, който съгреши с нещо пред по висшестоящия от него. Подчиненият влезе в кабинета на началника и го помоли за прошка.
Началникът се стъписа. Въпреки, че подчинения беше сбъркал, началникът очакваше всичко друго, но не и това. Подчиненият обаче повтори просбата си: "Така е. Сбърках. Прости ми", каза той, а началникът му още повече се притесни. Той даже толкова много се смути, че махна с ръка и помисли подчинения си за глупак.
Защо се получава така?
Защото понякога просбата: ''прости'', макар и изречена основателно, наистина смущава.
Но какво от това.
Пожелавам ви да 'смущавате' с нея колкото може повече хора около вас.
'Смущавайте' ги. Не ги жалете.
Това е един от малкото стресиращи моменти в днешното злобно време, които се отразяват благотворно върху всяка душа.
Е... почти върху всяка душа.

1 коментар:

Анонимен каза...

Простено! Прости! Леки, мъдри, смирени и спасителни пости, Марти! На въпроса ти. Смущава се гордия. Смущава се, човека,който не познава сам прошката. Който никога не дава такава, на такъв е непознато смиреното "прости".
Евлогия