май 2015 г.

8.07.2017 г.

За прошката


Някои разправят, че и измежду християните понякога имало завист, лицемерие, свади и други подобни ниски страсти. Навярно е така. Не всички са съвършени. Разликата обаче между светските хора и християните винаги ще съществува. Една от най-големите отличителни черти е прошката. Ако се провиниш пред светски (безбожен) човек вероятността да получиш прошка е минимална. Докато ако го сториш пред християнин вероятността всичко да се поправи е многократно по-голяма. В сравнение с миналите векове днешните християни са по-плахи и неуверени, но въпреки това в ситуации на изпитания вярата им винаги се проявява и те постъпват различно в сравнение с невярващите. „Простете и простени ще бъдете“, казва Господ. Те знаят това и го помнят. И макар и да са наранени понякога, обръщат гръб на злопаметността и отвръщат: „Прощавам ти. Животът е твърде лукав и кратък, за да се сърдим един на друг. Нека живеем в мир“. И тогава сам Господ ги благославя и Неговата любов и мир изпълва душите и сърцата на всички.
Зад почти всеки мой пост се крие истинско преживяване. В конкретния случай в живота ми се намеси един лош и за мен непознат, но обществено известен човек, който без реална причина се опита да развали отношенията ми с друга група хора. И, за съжаление, успя. Опитът ми с християните и нехристияните тук пролича с пълна сила. Въпреки, че ситуацията бе изгладена и грешката поправена, нехристияните не ми дадоха прошка. Просто такава им е светската логика: "Да, вярно е, че проблемът е разрешен, но това не означава, че е забравен".
Убеден съм, че в същата ситуация ако засегнатите хора бяха христяни щяха да надмогнат егото си и да простят.



2 коментара:

Анонимен каза...

Бих разпростряла това твърдение и по-широко. Вярващите и атеистите имат различна ценностна система. Не бих се доверила на човек, който не е вярващ. Съвсем съзнателно не говоря само за християни, а за всички вярващи хора. Бог, Той е Сърцеведец и всеки вярващ знае, че дори да излъже някого, не може да излъже Бог. Още повече, че имаме Божиите заповеди, които определят етичните отношения между хората и отношението на човека към Бог. Друго, което ни отличава е съвестта. Ако за вярващият тя е трансцедентална и "разговорът" със съвестта е истински диалог между човека и Бога, дори да е на несъзнавано ниво, то при атеистите е просто вътрешния глас, т.е. монолог. Липсва критерият и санкцията, които са извън човека, а са у Бога.
Диана Кръстева

Анонимен каза...

Тази публикация на Мартин Ралчевски за прошката ме смути, но не провокира в мен желание да се включа, защото, както е видно, не става ясно какъв е проблема. Скептична съм към всичко, което не може да се провери и нямах намерение да пиша. Но тази сутрин бях сюрпризирана. Дъщеря ми каза: 'Мамо, сънувах странен сън. Мартин Ралчевски се нуждае от подкрепа!' Няма да споделям повече, защото е лично. Но противно на убежденията ми за пръв път в живота си, чрез съня на дъщеря ми, долових знак свише.