За прошката

Някои разправят, че и измежду християните понякога имало завист, лицемерие, свади и други подобни ниски страсти. Навярно е така. Не всички са съвършени. Разликата обаче между светските хора и християните винаги ще съществува. Една от най-големите отличителни черти е прошката. Ако се провиниш пред светски (безбожен) човек вероятността да получиш прошка е минимална. Докато ако го сториш пред християнин вероятността всичко да се поправи е многократно по-голяма. В сравнение с миналите векове днешните християни са по-плахи и неуверени, но въпреки това в ситуации на изпитания вярата им винаги се проявява и те постъпват различно в сравнение с невярващите. „Простете и простени ще бъдете“, казва Господ. Те знаят това и го помнят. И макар и да са наранени понякога, обръщат гръб на злопаметността и отвръщат: „Прощавам ти. Животът е твърде лукав и кратък, за да се сърдим един на друг. Нека живеем в мир“. И тогава сам Господ ги благославя и Неговата любов и мир изпълва душите и сърцата на всички.
Зад почти всеки мой пост се крие истинско преживяване. В конкретния случай в живота ми се намеси един лош и за мен непознат, но обществено известен човек, който без реална причина се опита да развали отношенията ми с друга група хора. И, за съжаление, успя. Опитът ми с християните и нехристияните тук пролича с пълна сила. Въпреки, че ситуацията бе изгладена и грешката поправена, нехристияните не ми дадоха прошка. Просто такава им е светската логика: "Да, вярно е, че проблемът е разрешен, но това не означава, че е забравен".
Убеден съм, че в същата ситуация ако засегнатите хора бяха христяни щяха да надмогнат егото си и да простят.