Миротворци или убийци?

Западният демократичен свят започна военна инвазия срещу поредната суверенна държава. Светът е затаил дъх. Изглежда обаче, че този път може би няма да е така лесно както беше в Югословия, Либия, Ирак и редица други страни, в които това се случи. Преди години САЩ превъоръжиха и обучиха опозицията в Сирия, за да свали от власт правителството в Дамаск. Вместо правителството да падне обаче се роди квазимодото Ислямска държава, чиито зверства сред цивилното население надминаха дори най-жестоките човешките представи. По данни на ООН мъчените и убити християни в Сирия и Ирак надхвърлиха 250 хиляди души! Англосаксонският елит така и не разбра, че демокрацията не трябва да се вменява насила. И че в държавите, особено в тези от Близкия изток, за добро или за лошо, диктатурите винаги са съществували. САЩ и съюзниците им не харесват установените диктатури в Северна Корея, в Иран и в Турция, срещу тях обаче не могат да сторят нищо, защото са добре въоръжени и ще си счупят зъбите. Но срещу отслабения и ограден от неприятели режим в Сирия са готови да проявят чутовна храброст. Подобна храброст те проявяват априори и в собствените си страни от десетилетия. Вмешателството в личните отношения на хората и разбиването на семейните единици е факт от години. Стотици хиляди са отнетите деца от родителите им по сигнали от съседи или дори и само заради подозрения, че майките и бащите им не се грижат добре за тях. А какво всъщност е добра грижа? Защо законното право на родителите над рожбите им изобщо се поставя под въпрос? Защо изконното право на независимите държави да се самоопределят не се харесва на Световния полицай и той трябва да си напъха носа навсякъде?
Разбира се насилието и убийствата на мирното население в немалко страни по света са ужасяващи и е добре, ако е възможно, да не се случват. В това няма спор. Но справката с историята показва, че не от тези диктаторски режими са започвали световните войни. А от западния „демократичен“ свят.
Изглежда, че така ще бъде и този път!