ЗА ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ

Най-трогателната история в живота на Маяковски се случила в Париж, когато той се влюбил в Татяна Яковлева. Нищо не ги свързвало. Изтънчената руска емигрантка не възприемала стиховете на съветския поет и останала равнодушна. Затова Маяковски се върнал в Москва, но целия хонорар от многото си парижки изяви той внесъл в банка по сметката на известна парижка цветарска фирма с условието поне веднъж седмично на Татяна Яковлева да бъдат доставяни букети от най-красивите цветя - хортензии, черни лалета, чайни рози, орхидеи и хризантеми. Парижката фирма стриктно изпълнявала указанията на своя клиент и оттогава по всяко време на годината на вратата на Татяна Яковлева чукали куриери с фантастични букети и единствената фраза: “От Маяковски". През 1930 г. той починал и това известие подействало на Татяна като удар. Тя вече била свикнала с факта, че го има, че е някъде там и й праща цветя. Те не се виждали, но съществуването на човек, който толкова много я обича, влияело дълбоко на живота й. В разпорежданията към цветарската фирма нямало клауза относно смъртта му. И през следващата седмица на прага й отново се явил куриерът с букет и неизменните думи: "От Маяковски". Казват, че великата любов е по-силна от смъртта, но не всекиму се отдава да вдъхне реален живот на тези думи. Владимир Маяковски обаче успял.

Цветята пристигали и след като той починал, и дори години по-късно, когато за него вече били почти забравили. А в годините на Втората Световна война, в окупирания от германците Париж, Татяна оцеляла единствено благодарение на това, че продавала на булеварда тези разкошни букети. В течение на няколко години те я спасили от гладна смърт. С годините куриерите остарявали. На мястото на старите постъпвали нови, но и те знаели, че стават част от историята на една велика, чутовна любов.

Неповторимата постъпка на големия поет влезла завинаги и във френската история.