БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
Мартин Ралчевски

11.04.2023 г.

Ново издание на ''ЕМИГРАНТ''


Книгата поставя много актуални въпроси, които вълнуват почти всички емигранти, разказани през личните истории на обикновените хора.  Грешим ли, когато емигрирахме? Грях ли е емигрантството? Как да спасим душите си в странство? Има ли християнинът земна принадлежност и място? Какво е да си българин в чужбина? Какво ни носи по-добрия живот на Запад? Или ли той цена, която оправдава преместването? Или това са преходни неща? По-щастливи ли сме в странство? Кой е правилният избор?... Това са част от засегнатите теми. Както и разбира се неизменните теми за вярата и пътят храма. 

Настоящето допълнено издание от издателство „Еделвайс“ включва няколко нови разказа, стихотворения и едно интервю.

"Обезоръжаващо честно! Обикновено и мъдро. Така си казах, когато прочетох „Емигрант“. Скромната, силна и естествена като въздух и камък правдивост тук предизвиква нещо като смут. Марти, Марти – ще ми се да му кажа в такъв миг, – благодаря ти, приятелю, че с мъдрите си разкази, проникновени и категорични – ти ме връщаш в света, в който се диша леко. Диша се леко в твоя свят, защото знаем кое е зло и кое – добро. И като знаем това –  държим се за доброто! Доброто е наш баща и ние се държим за полите на палтото му. Бог е това. Браво Марти, искам да ти кажа, че да обърнеш гръб на суетата се изисква най-добрата смелост на света! И ти си го направил с тази книга!"

Калин Терзийски


YOU ARE HERE


Now I’m full of sadness

the soul is weakly too,

I know that it’s madness

but I’ll die without you.


When I see the Ocean

I feel that you think of me

and all my emotion

turns alive and lets me be.


You are close to me – I feel,

I can see your soul and eyes

and that makes me calm and still,

because you’re here – sometimes.


За повече информация и поръчки на книгата:  ТУК

Вижте също:  ТУК


10 коментара:

Анонимен каза...

Поръчах е вече… Мартине, ти си един от малкото автори, на които препрочитам книгите, отново и отново.

Анонимен каза...


Първата книга на Мартин Ралчевски, която прочетох. Подарък от приятели, емигриращи в Щатите...
Бях меко казано впечатлена!
Щастлива Страстна седмица, изпълнена с любов и смирение❤️

Анонимен каза...

С интерес ще прочета книгата!

Анонимен каза...



Пристъпих към четенето на сборника разкази „Емигрант” с известно съмнение, дали ще е така добра, както предишните книги на автора. В писането на романи той е майстор, дали ще е така и при късия разказ? Разбира се, къс разказ се пише много по-трудно, особено когато е по истински случай. Там сюжетът е ограничен и предсказан от събитието, докато в романа творецът има възможност да разгърне своите способности, потенциал , творчество и въображение.
И слава Богу, не бях разочарована. Разказите, подбрани от автора представят такива събития от живота на различни хора, на които (събития) не винаги обръщаме подобаващо внимание. Само човек, който внимателно следи и си обяснява случилото се с него или други хора, може да отбележи свръхестествената намеса. Ако имаше повече такива автори, които да насочват вниманието ни към необяснимото разрешаване на ежедневните проблеми, мечти , желания или нужди, вероятно и отношението на хората към Божията намеса в живота ни, щеше да бъде друго.
Благодаря на Мартин Ралчевски, че дава светлина и обяснение в тази насока. Прочитането на всичките разкази за мене беше удоволствие.
Желая му непресъхващо творческо вдъхновение и очаквам с нетърпение следващата му книга.

Стаси

Анонимен каза...

Напълно споделям мнението на Стаси и бих добавила,че много често в ежедневието споменавам прочетеното и особено разказите за твоята майка (мисля ,че беше "Безнадежден случай" ) и за "странния син"...Всъщност Мартин,пожелавам ти още много такива "необясними" и "странни",но действителни случаи,които да укрепват вярата ти и да бъдат вдъхновение за написването на втора част на книгата,което пък за нас-твоите читатели ще е храна за гладните ни и поизмъчени души.Бог да е с цялото ти семейство!

Анонимен каза...

Много благодаря за подаръка! Светият Дух да бъде с Вас!

Анонимен каза...

И ЕДНА ДРУГА ГЛЕДНА ТОЧКА

“Относно разказа „Обич” и творчеството на Мартин Ралчевски.
Скоро имаше коментари относно разказа на Мартин Ралчевски „Обич” от ЕМИГРАНТ. Недоволстваха по повод казаното от него, че обича Родината си , че не може след като си я напуснал, да я обичаш.
Мисля си, дали е необходимо всеки да отиде в чужбина и преживее носталгията или разочарованието от промяната? Дали един, респективно Мартин Ралчевски, намиращ се в „окото на бурята” не е там за да преживее, събере, опише и предупреди, като буревестник, останалите?
Много плаках – ми сподели мой познат- когато прочетох разказа за рускинята, дошла в България, в сборника „Емигрант”. Поздрави този човек (М.Р.) – ми каза той, и му пиши, че не случайно е там, че е на точното място в точното време, че има смисъл от това, което пише, и че вероятно, точно това е Божията воля за него!
Поздравления, Марти! Стой здраво там, където си и не се огъвай под никакъв вятър!”
Стаси

Анонимен каза...

Благодаря на приятеля и писателя Мартин Ралчевски за тази негова изключително прекрасна книга, която бе преиздадена миналият месец април и ми подари първият екземпляр от нея! И която вече, току-що прочетох и останах възхитен и с още по-силна вяра зареден!
Това е книга, съдържаща 34 невероятни разкази, голяма част, от които са по действителни случаи. Разкази за силата на вярата и молитвата, за нещата от живота, за чудесата в живота.
Всички книги на Мартин Ралчевски са прекрасни, любими са ми и съдържат послания за духовен мир, вяра, надежда и любов!
Благодаря на автора за създаването им, благодаря на Бог за талантът, който му е дал, а той е изключително талантлив, благодаря на Мартин и за прекрасното му отношение към неговите читатели и почитатели.
Желая му успехи, успехи и пак успехи! И с нетърпение очаквам новата му книга догодина!
Николай Кунчев

Анонимен каза...

Романът ‘Вечност’ е жизнеутвърждаващ и мъдър. Намерих много паралели с познати и изпитани ситуации. Всичко се вижда и е хубаво човек да се моли и смирява, без да се поддава на отчаянието. Съмнението е прът в колелото на прогреса. Много е просветляваща Молитвата на финала. Отворен край - читателят може да гадае какво се е случило с Максим и Далия, макар че Епилогът (след 10 години) загатва за поколение. За първи път попаднах на израза ‘Бог промисля’. Вярвам в Божията промисъл за всеки човек-т.е. в прозрението, че винаги се случва най-доброто за нас, по Божията воля, но ние го осъзнаваме чак след време. Харесва ми линията на поведението на осъдения - осъзнатото изкупление на греха и поетата отговорност от съгрешилия човек. Не допусках, че за прекалено прилепване към материалните блага, човек може да бъде наказан с болест. Романтичните сцени са прекрасни, още повече когато човек срещне истинската си половинка чак около 50те.
Предадох книгата на моя братовчедка, която се обърна към правослвната вяра след като преживя сериозно заболяване. Спазва постите и се изповядва при свещеник преди причестяване. Дори сключиха църковен брак със съпруга й 30 години след гражданския им брак.

Анонимен каза...

Здравей, Мартине, отдавна се канех да пиша. Не съм чела още -Емигрант, но съм възхитена от книгата - Не затваряй очи, - уникална е, много благодаря за чувството, което предизвика у мен. Сигурно още два пъти ще я чета, поне. Подравявам те,и се надявам на още. И пак благодаря....