Истинската историята на Ясир и Захария

Това е истинската историята на Ясир и Захария от Судан, която разчувства милиони хора по света.

„Захария беше добър човек. Забележителен! – разказва Ясир с болка. – Той беше и много умен. Но най-значимото сякаш беше, че той бе единствения християнин в цялото ни училище. И затова аз го мразех. Понеже бях мюсюлманин бях убеден, че съм по-добър от него. С другите момичета от училището биехме Захария всеки ден. А той нито се защитаваше, нито ни мразеше. Това ме влудяваше. Един ден решихме да го убием. Аз, заедно с още четири други момчета от училището, го причакахме на пусто място и започнахме да го бием. До смърт! Счупихме му ръката, счупихме му и крака. Ритахме го. Той падна на земята и не помръдна повече. Аз се почувствах спокоен и горд, че съм угодил на Аллах.

И тогава изневиделица в далечината се появи светлина. Тя беше като от фенер. Светлината ни приближаваше. И ние го оставихме да лежи там между живота и смъртта. Аз се върнах вкъщи, измих се според обичая и се помолих. На другия ден Захария не дойде на училище. На следващия ден също не дойде. И така ние никога не го видяхме повече. Аз се родих и израснах във фанатично мюсюлманско семейство. Когато бях едва осемгодишен, баща ми ме остави в ислямско училище в Судан. Там ми подстригаха косата и обръснаха в центъра на главата ми кръг. И бях насилен да изуча Корана. След всяка неволна грешка, която правех, защото бях още дете, следваше силен удар с пръчка от учителя по голата част от главата ми. Болката беше голяма. Там обаче не беше позволено да се плаче. Но мен ме болеше. И затова плачех нощем. Всяка нощ. В училището ме научиха да мразя. И аз започнах да мразя! Мразех всеки, който не е мюсюлманин.

Един ден моят малък братовчед се разболя. Лекарят каза, че му остават едва няколко дни живот. Беше тъжно. Тогава отнякъде се появиха двама души. Те бяха християни. Аз дори не пожелах да се ръкувам с тях. Те ми казаха, че знаят, че тук има тежко болно дете и искат да се помолят за него. От възпитание се съгласих и им позволих да го направят. И те започнаха да се молят на Бога на глас до мен сякаш се молиха на някой приятел, който стои пред тях. Казваха: „Боже, моля Те, излекувай това дете!“ И съвсем скоро детето отвори очи, изправи се и започна да се движи. Това ме порази! Единият от тези християни седна до мен и каза: „Знаеш ли кое е истинско чудо? То е, че Бог може да промени твоето сърце. Вярваш ли, че Йешуа (Иисус) е жив?“ И аз казах: „Да“. Защото според ислямската традиция Той наистина е жив. И онзи човек ми каза тогава: „И понеже Йешуа (Иисус) е жив, ти може да му говориш!“

Това изречение ме промени напълно! Решението дойде само. Аз започнах да се моля на Иисус. Когато моят баща и цялото ми семейство разбраха какво се е случило казаха, че вече не съм част от тях. Отрекоха се публично от мен и поканиха всички роднини и приятели на гробището. Купиха ковчег и извършиха моето погребение. Те погребаха този ковчег и обявиха на всички, че техния син е вече мъртъв! Аз се разстроих много и виках с болка към Бога: „Боже, къде си?“ И чух в сърцето си глас: „Не се тревожи. Ти знаеш, че твоя гроб е празен. Моят гроб е също празен!“. И тогава, за първи път от години, се успокоих.

От този ден изминаха много години. Бях на една протестантска конференция в Египет. След събранието там един от пасторите, възрастен мъж със сива коса, неочаквано дойде при мен и ме попита кой съм и откъде идвам. Аз му разказах моята история. А той започна да плаче. Попитах го защо плаче? Тогава той каза: „Не ме ли помниш? Аз съм Захария“. Онемях, познах го! Това беше наистина той. Тогава, в един миг, видях онази страшна картина, когато го бях пребил до смърт. Той лежеше със счупена ръка и крак в мрака на земята. Вгледах се в лицето му и видях белега, който му бях направил в онази нощ. Обзе ме огромен срам и съжаление. Аз бях лош човек. Жесток и ужасен.

В този момент Захария ме погледна право в очите и каза: „Ти ме мразеше толкова много, а аз винаги съм се молил за теб!“ И той отвори неговата Библия. И там видях, че на първата страница беше записано моето име! Аз го мразех, а той се е молил за мен! Непрестанно. В този ден Бог ми показа, че Той е милеел за мен още преди аз да имам идея за Него. И Бог ми каза, пак в сърцето, че за да обичаш тези, които те мразят, ти имаш нужда от Някой, Който се казва Иисус Христос!”

Вижте автентичния разказ и видео:  ТУК

Вижте също и:  ТУК