май 2015 г.

20.10.2016 г.

Интервю за ''Антихрист''


„Който не е с Мене е против Мене“, казва Господ в Евангелието.
И Кристина и Йоана (главните героини в романа ''Антихрист'') не Му обръщат гръб. Това решение им коства всичко. Но те не роптаят. Уверени са, че щом следват Христос по трънливия път Той няма да ги изостави никога. Така и става. Тук трябва да се спомене и Виктор – голямата любов на Йоана, – който живее в България. Поради силните му чувства към нея той също отказва да се поклони на новия световен господар и да приеме неговия знак. За Виктор обаче този избор е още по-труден, защото е съвсем сам. А в последствие, отказвайки да последва любимата си и да поеме към необятната непозната земя на север, на него му е особено тежко. Неговият образ не е случаен. Той присъства в романа, за да се покаже, че дори и човек да е сам, ако има силна вяра и любов той ще успее да устои. Йоана знае със сърцето си, че Христос е близо до нея. Въпреки, че истински обича Виктор, когато настъпва времето на разделите тя, плачейки дълго му казва, че не може да измени на Христос, защото Го е приела с душата си и защото за нея Той не е просто образ от миналото, но е жив, реален Бог. Тази проява на непоколебима вяра обърква Виктор, той постепенно се променя и се замисля над много неща. И понеже истински я обича изживява катарзис, става нов човек и не се покланя на антихриста.
Добре е да се обърне внимание и на Кристина (майката на Йоана). Не е справедливо да я виним. Като повечето жени тя търси любов, но и сигурност. При нея обаче има едно голямо смекчаващо вината обстоятелство – мъжът на нейния живот, голямата й любов, е починал. Тя е млада красива вдовица, без професия, с малко дете, без дом, самотна и беззащитна. Предлагат й обич, рамо, сигурност... и тя приема. Нейният образ не е често срещан в реалния живот, но е разбираем и позитивен. Бог не й вменява вина. Даже напротив – тихо е призвана да обърне към Христос невярващият си втори съпруг.
Тя настойчиво му обяснява, че християните избрали да останат верни на Христос ще се окажат бездомници в големите градове без средства за препитание. Но, че изборът не може да бъде друг. Затова е добре (това вече се отнася за всички), както съветват немалко православни отци, когато усетим, че наближат тези времена, ако искаме да се спасим да придобием земя. Така, потънали в труд и молитви, в малки общества, задружно, ще можем да си набавяме най-необходимото и ще оцелеем.

/прочетете цялото интервю на Дария Захариева ТУК/


2 коментара:

Анонимен каза...

Прекрасна книга ! Поклон ! Имам я в библиотеката си.
Интервюто много ме развълнува също.

Анонимен каза...

Книгите на Мартин Ралчевски са невероятна проповед на православието и духът на Христовото учение! Кирил Тошев