май 2015 г.

7.11.2017 г.

Св. Силуан Атонски



Аз съм толкова грешен и лош, че заслужавам да бъда наказан сурово и в този временен живот и във вечния живот. Но колко милостив е Господ. Той не само, че не ме наказва, но извършва над мен множество милости. Това е неизказана сладост за душата ми. Всичко в мен се изпълва с умиление, а сълзите от очите ми капят по земята. Какво мога да въздам Богу, заради всичките Му благодеяния? Та аз съм едно нищо – говори Св. Силуан Атонски. – По голямата Божия милост аз имах възможността да общувам с великия Божи угодник Йоан Кронщадски. Оттогава изминаха повече от четиридесет години, а аз все още не съм срещал някой, който да служи Света литургия като него. Толкова отдаден, вглъбен, изпълнен с любов и сияещ от духовна радост беше отец Йоан. Хората усещаха искреността и предаността му и го обичаха. Копнееха да са близо до него, търсиха съветите и благословията му, защото той бе осенен от Светия Божи Дух. За съжаление обаче имаше и такива, които говориха, че той не бил праведен, защото бил богат. Но те не знаеха, че богатството не докосва сърцето на праведника. Защото вътре в него живее Бог. Праведникът не е привързан към нищо земно. За него парите нямат значение. И макар и да притежава някои блага той не е зависим от нищо и винаги е готов да се откаже от всичко, тъй като душата му е устремена постоянно към Господа. И сега той е в Царството небесно и се наслаждава на Божието присъствие и красота ден и нощ. Защото голяма е наградата и радостта за всички, които са обичали Бога и които са отдали живота си в служба на Него.

радио Радонеж
/цитат по памет/

Няма коментари: