БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
Мартин Ралчевски

18.11.2017 г.

"Знаеш ли кога те обичам най-много?...''



Напоследък починаха някои мои близки и познати. Надявам се Бог да им прости прегрешенията и да ги помилва. Моля се за тях, но и се ужасявам. Колко крехък е живота!? Мъж, около шейсетте, го заболял корема, отишъл на лекар и докато чакал да му поставят диагнозата починал. Момиче на 25 години, току-що завършило висшето си образование, катастрофирало. Мой съсед, който няма още 50 години се почувствал зле, изследвали го и се оказало, че е с рак в напреднал стадий. Сега очаква неизбежното и брои дните. А искаше да поживее още. Всички искаха да живеят. Едва ли някой предполагаше, че толкова скоро, така изведнъж и точно на него ще се случи.
А нас? Какво ни радва нас, живите? Какво ни ядосва? Ядосва ни например това, че някой е докладвал наш статус и той е бил изтрит. Че сме загубили време и енергия, изразили сме мнението си, а написаното вече го няма. Ядосваме се, че търсим нечие приятелство, разкриваме душите си, а отсреща срещаме хладина и предпазливост. Ядосваме се на близките си. Ядосваме се на далечните. Ядосваме се на приятелите, колегите, началниците, политиците. Ядосваме се! А не допускаме, че това може да е последния месец от живота ни. И дори последната седмица! И така, вместо да сме в мир с Бога и с хората, избираме да се ядосваме и пропускаме най-същественото. Че сме благословени! Че няма друг такъв род като християнския, на който Бог да е открил всичко. Да му е разкрит смисълът! Това е истинско благословение, чиста радост и неизказано щастие. Но е и отговорност! Защото от нас се изисква малко усилие в замяна. Нужно е да имаме искрена вяра. Вяра, която да е изпълнена с любов и решимост. Почти всеки знае онази поучителна случка от живота на Св. Макарий Велики, когато светецът разговарял с езическия жрец, който бил в ада. Забележителни са думите на измъчената душа на този жрец. Той бил на неописуемо, ужасно място. В самия център на ада. По свидетелство на този жрец обаче имало и такива, които се намирали на още по-лошо място от него. И когато Св. Макарий го попитал кои са тези хора той отговорил, че това са всички онези, които приживе са познавали истинския Бог, но впоследствие са се отрекли от Него.
Не съм сигурен, че разбираме колко дълбок смисъл има този момент от житието на великия Божи угодник. На нас като християни ни е дадено всичко! А ние се кахърим и ядосваме за незначителни неща, правейки си планове за остатъка от нашия земен живот. Големи планове. За бъдещето. И улисани в тези преходни копнежи забравяме за най-важното. Че живота, бъдещето и всичко около нас не ни принадлежи! И, че смисълът е другаде. Както казва една богобоязлива героиня на изпълнения с пороци свой съпруг: „Знаеш ли кога те обичам най-много? Когато се прибираш от погребение. Защото тогава погледът ти е променен и си друг човек!“

1 коментар:

Анонимен каза...

Да, споделям изцяло Вашите размишления! И се опитвам, до колкото мога, да живея с поглед над нещата, с мисълта за Небето. Защото ясно е писано да търсим небесните неща, а земното ще ни се придаде. Но малцина разбират това.
Румяна