БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ

БЛОГ НА МАРТИН РАЛЧЕВСКИ
Мартин Ралчевски

7.10.2018 г.

ЗА СМЪРТТА


Моето първо впечатление от смъртта беше, когато баща ми веднъж ми каза: „Ти трябва така да очакваш смъртта, както младоженец очаква своята годеница. Да копнееш за нея, да я жадуваш!“ Аз бях поразен! Не можех да се съглася с това, но думите на баща ми имаха сила и знаех, че са истински.
Второто ми докосване до смъртта се случи, когато баща ми почина. Той живееше в малка бедна таванска стая, в стара френска кооперация. Беше починал внезапно. Аз влезнах в скромния му дом, затворих вратата и останах сам с него. Тогава в мен настъпи такава тишина, такъв вътрешен дълбок мир, че се шокирах. Цялата стая беше изпълнена с живот! Това беше парадокс. Не ми се искаше да изляза оттам. Помня, че възкликнах: „А хората разправят, че смъртта била страшна...“
По-късно, като православен духовник, аз видях много смърт край себе си. Пред мен умряха стотици хора. Това, което ме поразяваше през всичките тези години бе, че руснаците почти винаги умираха спокойно. А западните хора умираха със страх. Това беше така, защото умиращите руснаци, като цяло, не вярваха в този живот, той не беше цел за тях. Затова те, така леко и спокойно, преминаваха във вечния живот. Защото обичаха Бога и не се страхуваха, в истинския смисъл на думата, от смъртта. Докато западните хора се страхуваха, трепереха и дори се ужасяваха.
Умирането не е обикновено явление. От опит знам, че умиращите винаги са сами. Те държаха ръцете на близките си, чувстваха присъствието им, но накрая винаги оставаха сами. И на лицата им се изписваше ужас. Но не на всички! Онези, които имаха жива вяра в Христос бяха някак озарени и спокойни. Понякога дори се усмихваха. Явно те бяха готови за най-важната среща! За срещата с вечността и Бога!

Митр. Антоний Сурожски




6 коментара:

Анонимен каза...

Много пъти съм влизала в дискусия със западни хора на тази тема и е наистина така!

Анонимен каза...

ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА СИНА
НА ВДОВИЦАТА

Момко, тебе думам, стани!

(Лук. 7:14) ­ казва Христос

в днешното Евангелие.

Благослови, отче!

Иисус Христос не само казвал с думи, че при второто пришествие всички мъртви ще възкръснат от гробовете, но показал това и на дело. Започнал от малките чудеса и постепенно вървял към по-големи, за да може всеки да повярва. Първо изцерил тъщата на апостол Петър, която била на умиране, от тежка треска, после вдигнал на крака стотника на слугата, който вече умирал, а сега възкресил сина на вдовицата, който починал и го носели да го погребат, както ще чуете сега от днешното Евангелие.

От Лука, зачало 30

В онова време Иисус отиваше в града, наречен Наин; и с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А когато се приближи до градските врата, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и рече й: не плачи. И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. И страх обзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ.

Тълкувание

Христос извършил това чудо, за да увери хората, че всички починали ще възкръснат, и за да покаже тридневното Си възкресение. Защото като срещнал този мъртвец край градските порти, Той спрял носилото и рекъл на майка му: “Не плачи, защото Аз съм животът и възкресението, Аз съм Господарят и на смъртта, и на живота. Сега ще превърна плача ти в радост”.

Анонимен каза...

Смъртта е вратата към вечността, през която всички ще минем, един по- плахо, друг по-смело, в зависимост от това, как сме се подготвили...защото този живот ни е даден, за да се подготвим за онзи, вечния.

Blogger каза...

Много е важно да ни се припомнят деянията на светите отци защото ние като обикновени хора ги забравяме.Те са нашите указателни знаци за да спасим душите си!

Анонимен каза...

Наскоро като редовен ваш читател препрочетох последната ви книга "Душа". впечатлен съм от творчеството ви за пореден път. Но един разказ стой най -високо от всички други в книгата ви. Това е "Монах". Не знам защо но той ме порази най силно. Благодаря ви за творчеството в тия трудви времена! Продължавайте все така! Бъдете благословен! Георги

български народни шевици каза...

Благодаря за полезната информация